Спомени от 1996/97 година

  • 24 875
  • 174
# 60
Само фактът, че бях млада 20+ годишна кукувица помагаше да преживея тези гадни времена без трайни увреждания.

Да. Горе долу и при мен така. Аз малко над двайсет. Но пък на нас, тъпите студенти, ни беше и смешно. Абе кой ти мисли на двайсет и кусур. Гола вОда си в мисловния процес.

Аааа, Таис, 'начи, човек, паралелна вселена, Мамасита ти го каза. Няма лошо - всеки с късмета си. Ама иначе правеше ли ти впечатление, че наоколо хората са малко леко попристегнати? Или на тази възраст и ти си хвърчала?

Щото аз гледах например само собствения си задник и никога не съм се сещала да задам на майка си въпроса как я карат те двете с баба ми вкъщи. Всичко се въртеше около собствената ми особа и как не мога да пия нормално кафе.  Embarassed Абе възрастта 20+ е мнооо зле. Ама много. И сегашните и те не са много по-различни.
Скрит текст:
(Те пък ся някакви корпоративни лакейчета без собствено мнение растат. Да се чудиш да му изгърмиш един или да го оставиш 'се мъчи)
Виж целия пост
# 61
Бях ученичка и взимах стипендия за успех. Един ден с цялата стипендия успях да си купя луксозен шампоан - 200 мл, Ревлон май беше. Вечерта с ужас установих, че баща ми си е помислил, че е нещо като течен сапун и след като се върнал от работа, обилно си беше измил ръцете Mr. Green
Мизерия беше. А онова чудо Витабел беше отвратително
Виж целия пост
# 62
Аз не свързвам онези години с липса на храна. За разлика от сега тогава храната изобщо не ме интересуваше и можех дни да изкарам, без да ям, просто защото не ми се ядеше. Така че идея нямам имало ли е липса на храна у нас. Баба ми всяка седмица ми изпращаше колет със стерилизирани буркани с ядене, което в общи линии биваше изяждано от мои приятели. Май не съм си давала сметка за случващото се, което е жалко, защото може вкъщи да са гладували заради мен.
Виж целия пост
# 63
Аз пак се чудя откъде дойде тази зима 1997, след като около 1993-1994 бяха сравнително добри години...
Виж целия пост
# 64
От прочетените спомени имам чувството, че и аз съм живяла в паралена държава, или много се бъркат спомените по години.

Според мен голямото нямане, празните магазини, опашките, режим на тока не бяха през Виденовата зима, а 5-6 години преди това по Луканово време и при Димитър Попов. Още помня "За Бога, братя, не купувайте!" След това нещата се поуталожиха, до '96 есента, когато се видя, че тая няма да я бъде.

През Виденовата зима 96/97, поне в София, имаше всичко по магазините, проблемът беше с цените заради скока на долара, т.е. хляб има, но заплатата ти стига за 5 хляба, примерно. Сутринта доларът е бил 120-130 лв., а затваря на 1500. На другия ден затваря на 3000. В този период майка ми беше безработна, а баща ми взимаше около 10000 лв. Самият този период със скачащия долар беше кратък - 3-4 месеца, докато вкарат борда.
Виж целия пост
# 65
Не, че нещо, Защо, ама ти сещаш ли се за някое 18 годишно, което се интересува от това как са ''хората'' навън  Rolling Eyes Интересувала съм се от нещата, които вълнуваха съучениците и приятелите ми. Които, както казах, бяха свързани с купони, музика, книги, кино. А не с Виденов и банки.

Късмет е било, че майка ми е имала читава работа с висока заплата. От друга страна, баща ми вече беше починал, тя беше самотен родител и надали й е било супер лесно.

Режим на тока не помня, но щом казвате, е имало. Вероятно съм ги проспивала тези часове, тогава все не ми достигаше сън  Laughing
Виж целия пост
# 66
Аз пак се чудя откъде дойде тази зима 1997, след като около 1993-1994 бяха сравнително добри години...

Ти сериозно ли ? А уж енетелегентен човек го раздаваше  bouquet
Виж целия пост
# 67
През Виденовата зима 96/97, поне в София, имаше всичко по магазините, проблемът беше с цените заради скока на долара, т.е. хляб има, но заплатата ти стига за 5 хляба, примерно. Сутринта доларът е бил 120-130 лв., а затваря на 1500. На другия ден затваря на 3000. В този период майка ми беше безработна, а баща ми взимаше около 10000 лв.
Е като ти стига заплатата за 5 хляба, каква е ползата от изобилието?
Моята беше 40 хиляди и ясно си спомням как, вуп, стана 13 долара.
Тогавашното ми гадже пък беше сисадмин на една от фалиралите банки и ей така си остана от добре платена работа - без никаква (за известно време).

Иначе услугите и кръчмите бяха евтини, по някаква незнайна причина - вероятно защото цената на труда на всички беше жълти стотинки. В един момент се оказа по-евтино да отидеш на ресторант (пицариите бяха много на мода тогава, Мис Каприз примерно), отколкото да си купиш нещо от магазина. На фризьор бях по време на блокадата на парламента, също си спомням Simple Smile

Т.е. не всичко е било на ръба на физическото оцеляване, но както писа някой по-нагоре - запазването на психическото здраве в такава ситуация (поредица от ситуации, както писах по години в началото на темата) съвсем не е проста работа и определено е било по-лесно за "безгрижните млади".


Виж целия пост
# 68
Може би е пак някакъв ефект на "паралелната реалност". Съдя главно по ритейла и организацията на ежедневието- около 1994 се появиха малки магазинчета, мини-маркети, нещата на ежедневно ниво бяха сравнително гладки. И най-вече, като че ли тогава имаше надежда. След това не знам как стана така, че СДС стана черно, пак се избра БСП, после БСП стана пак черно, пак протести...

Та- може и да съм интелигентна, ама нещо ми убягва, нещо не съм забелязала, а като си интелигентен с непълна информация, е по-зле от това да си тъп. Някой по-голям да каже наистина какво се случи 1997, защото за мен беше някакво даване на заден ход.
Виж целия пост
# 69
Не, че нещо, Защо, ама ти сещаш ли се за някое 18 годишно, което се интересува от това как са ''хората'' навън  Rolling Eyes Интересувала съм се от нещата, които вълнуваха съучениците и приятелите ми. Които, както казах, бяха свързани с купони, музика, книги, кино. А не с Виденов и банки.

О, ама ти не го приемай за критика. Нали затова казвам - всички на 20 са много зле като мисловен процес и включвам и себе си в това число. Казах как никога не ми хрумваше да попитам как я карат вкъщи. Светът се въртеше само и единствено около собствената ми тъповата персона.

Не, не познавам. Или поне не на първо четене.
Виж целия пост
# 70
За мен през 96/97г. беше първият ми сблъсък с истинската мизерия и глад. Просто не можех да купя нищо, дори и да са били пълни със стока магазините. Заплатата ти стига за 5 хляба и това е. За нищо друго. Добре че и аз бях млада кукувица тогава, та бях оптимист, че няма да е все така Laughing
Виж целия пост
# 71
Хората сме от различен произход, с различни биографии - мисля, че и от темата трябва да си дадем сметка за това.

Аз съм от "средностатистическо" семейство, работя от 1994 г. и някъде към 2000-2001 г. си дадох сметка, че винаги дотогава съм живяла по-скоро скромно - и в периода с родителите си, и в първите години на самостоятелния живот.
Едва тогава достигнах това, което смятам за нормален стандарт - "надвила съм си на масрафа", както се казва. Тогава започнах и да пътувам по света (въпреки че като дете съм обиколила няколко държави на турнета с хора, в който пеех - по време, когато хич не се пътуваше).

Мисля, че тези години са преломна граница за голяма част от българите - тогава икономиката живна, имаше вече интернет, границите бяха отворени (преди това имаше доста тежки ограничения по Шенгенското споразумение).

Естествено е личните ни житейски пътища се различават, може би има хора, които са успели в
периода на първоначално натрупване на капитала да видят благоденствие още 1994 г., или такива, които по соца са го имали. Нормално е.
Виж целия пост
# 72
Нямам много спомени от тогава.Вече бях "мигрирала" в големия град и работех.Живеех на квартира.Още си пазя една блузка,която си купих за 6000 лв,защото не се знаеше дали няма да поскъпне още. Joy
Виж целия пост
# 73
Аз също съм преживяла периода в т. нар. "паралелна вселена". Била съм дете и изобщо не съм усетила някакви липси и лишения, защото съм имала късмета с предприемчиви родители. Затова пък си спомням как всичко се делеше с приятелите ми, всяка нова играчка минаваше през всички деца по веригата. Когато ми купиха колело, бях последната, която се вреждаше да се качи. Не съм израснала в капсулирана среда само сред имащи, напротив. Но тогава не съм осъзнавала наистина колко е било трудно за мнозинството. Имам други спомени от периода 96-97, но не са пряко свързани с икономическата обстановка тогава.
Виж целия пост
# 74
Беше ми една от най-хубавите зими  Embarassed последна година в техникума, купони, приятели, очакване за студентски живот и самостоятелност...
Родителите ми тогава имаха ресторант и беше препълнен с хора, една от най-добрите години в това отношение.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия