С какво ви дразнят свекървите- 61

Може и да е досадно, но чак пък до бяс да те докарва...Други снахи пък са се оплаквали, че свекърва им не им обръща никакво внимание. Няма угодия. Всъщност, ако не живеете заедно, свекървата не би могла да те дразни с настояванията си да хапнеш нещо.

това с хапването по време на бременност е много неприятно. аз съм вегетариянка (без месо с млечни) от 15-годишна. не съм имала никакви проблеми с това по време на бременностите си, но при първата свекървата си беше наумила, че 'трябва месо'. сядаме на маса, аз съм опекла пиле за ММ (да готвя месо не ми пречи) и тя си завря ръцете и почна да го чекне и къса на парчета и да ми тика в ръцете и лицето 'вземи та вземи'. просто ми се обърнаха червата (не от нея, от пилето  )

След като многократно съм казала, че ми се повръща от пържена риба, не виждам защо е нужно да се продължава с настояването....Не мога да понасям някои храни, най-вече месни, не съм от любителите на месо, а постоянно ми се вее пред очите и ми се казва, че ако аз не ям и детенце няма да яде...бабини деветини. Като не ми се яде месо сега, ще ми се прияде на по-късен етап...

Съгласна съм, че е досадно. Мисълта ми е, че ако не живеш с нея, тя няма да има възможност да ти досажда. Признавам си, аз не бих могла да живея със собствената си майка, а със свекъри- абсурд! Всеки да си знае кочинката. Като съм си у дома, ако искам ще ям, ако не искам- няма и никой няма да ми тика нищо нежелано под носа.

Така си е, ако не са заедно се ядва, ама ако са достатъчно често заедно, наистина може да те докара до бяс този отвратителен навик. Моята свекърва е такава. Тя смята, че здравия човек е дебелия човек и нон стоп каканиже да съм ядяла това, да съм ядяла онова. С годините и с много упорство и отпор от моя страна, стана малко по-добре, но не спря напълно. Обикновено я парирах с отговор "не съм на 10, ако съм гладна, ще ям." или "не съм срамежлива, ако ми се яде. ще си взема." Но си искаше постоянство и време де...
По време на бременността е друго. Тогава всички те карат да ядеш. И настояват, и ти го тикат в устата, и ръсят глупости от сорта "не, не, на бебето му се яде"... Ужасно е, наистина много досадно. Следващото толкова досадно нещо е "айде, няма ли да раждаш" още от началото на 7-я месец...  Тях пък ги парирах с контра въпрос "от къде знаеш, че му се яде на бебето? То ли ти каза?" или пък "А ако не му се яде?" Обаче най-често помагаше да кажа, че много ми се повдига от това или че доктора ми го е забранил... 
Ами, от пилето... Мислиш ли? 

Хи,хи!
Попитай я, кога този " някой друг" ѝ го е казал и другия път да те повика, че да чуеш и ти.

Досада е, но аз съм усъвършенствала умението си да пускам от едното ухо през другото и на вън. Имам 5 дежурни учтиви фрази, които пускам на равни интервали.

Който казва, че щом не живеете заедно със С, няма проблем, аз пък ще обясня, че може и да има.
По телефона!
Държи ме по час-два на телефона да ме съветва как да ям, какво да ям, как да си гледам детето, как да го храня, как да го възпитавам, как да се държа с него, колко да изисквам от него, как да живея, в какво да вярвам, какви книги да чета, кои филми да гледам (колко са поучителни индийските филми, какво уважение има и как е добре и детето дори да карам да ги гледа), какво да работя, колко да работя, кога да работя...
Пример от последния месец: ММ е имал неблагоразумито да и каже, че детето е боледува и взема антибиотик. При следващо обаждане аз се опитвам да кажа, че оздравява и е добре без да влизам в подробности. Обаче бивам парирана "ааа, разбрах, че е пила антибиотик, значи не е добре, защо лекарката реши да и предпише антибиотик" и аз трябва едва ли не да защитя мнението на ЛЛ и да аргументирам решението си защо съм се съгласила да и даваме АБ.
Освен това разказва всичко, което е чула и видяла от нас/у нас за детето/мен/ММ (здраве, училище, работа, възпитание, отношения) в подробности на своите приятелки и познати "от кафето" и после аз трябва да изслушам мнението и съветите на всеки един от тях, които нито познавам, нито ме интересуват. Последно трябваше да изслушам какво смята нейното джи-пи за моите лични здравословни проблеми и какво смята нейната приятелка медицинска сестра. По същия начин съм подробно информирана какво смятат познатите "от кафето" за възпитанието на детето и за училищните му успехи/неуспехи.
А колко ми е неприятно, че разнася личните неща на семейството ни по градове и села, нямам думи да изразя!

djasra, опитвай да съкращаваш разговорите с репликата "Търсят ме по другата линия", "Ще трябва да затварям, че съм навън/в една среща/в магазина и не мога да говоря" и т. н

И пак проблема опира до ТМ и споделянето му с маминка.
Няма как да му се сърдиш - добра - лоша, майка му е.
Говори с него до колко да я държи в течение на твоите здр. проблеми.

djasra, прави ми впечатление, че доста често си използвала в поста си думичката "трябва" - "трябва да я слушам", "трябва да търпя един час", "трябва да слушам мненията на непознати хора"... А защо трябва?
Уважението е едно, но това вече е прекаляване и качване на главата. Аз ще бъда по-крайна от  veselka1 - никакви увъртания и оправдания. Директен отговор - "защото така съм решила", "защото така е казал педиатъра", "защото е лекар и е лекаря точно на моето дете, а не нечий друг лекар"... При казване какво мислят приятелките й - "не ме интересува" и точка.
Иначе няма да спре от самосебеси, повярвай. Казвам ти го от личен опит с такава свекърва.
Е, разнасянето из квартала и на приятелки няма да спре така или иначе, но се преживява една идея по-лесно, когато не знаеш какво точно е снесено, колко често и най-вече когато не се налага да чуваш какво те мислят по въпроса за твоя личен живот.
Последно докато бях в болницата още, на лични съобщения във фейсбук ми писа една амнайста братовчедка на ММ, която аз съм виждала два или три пъти за осемте години брак. Та момичето разбрало от майка си (?????), че нямам кърма и ми пишеше ферман съвети какво да правя и как да я предизвикам... Ми не ми стана приятно, че цялата махала се занимава с моята кърма, че и децата на махалата се занимават, ама благодарих на момичето, казах й, че ще се оправя и точка. Никой никога не повдигна темата повече...
Всъщност той я държи в течение за здр. проблеми на внучето й, а не на djasra. Нали разправяте, че бабите трябва да не бъдат държани настрана от внучетата, за да не се почувстват отблъснати и да вземат участие в живота му, защото им е внуче и те го обичат не по-малко. Ами ето, взима участие жената в живота на внучето си. И то дейно участие.

HappyKali , аз съм на принципът "няма разговор, няма проблем"  , та затова я посъветвах, вместо да и се обяснява или да и отговаря, да си измисля причини да не се провеждат дълги разговори, а още по - добре да я научи, ако има нещо, да се чуват със сина си. Тая жена на тази възраст няма шанс да се промени

Така е, няма начин да се промени. Ама ако избегнеш телефонния разговор по заобиколен начин, следващия път като ти дойде "на крака" и започне да дудне, няма да има какво да направиш. Затова най-добре да си е наясно, че няма смисъл да дудне... Е, от време на време забравят пак и се изпускат да започнат тирада, но бързо се прекратява с едно кратко "това вече сме го обсъждали, нали ти казах..." Ся вече ако бабето е много нахално и започне да се тръшка и да се сърди, че мнението й не се зачита и не се взима предвид, тогава трябва сина й да се оправя. Но за едното досадно дуднене си има лек. И пак постоянството му е майката...

И това не помага. Опитвала съм да препъска разговора, но ми се казва "само две думички още". А ето какво стана, когато бях по-директна. Последният път слушах 74 минути и накрая като подхвърлих, че не ми дава възможност аз да и поискам съвет, а ме наставлява, което ме обижда, тя ми се разкрещя, обясни ми на висок преповдигнат тон каква съм и какво всъщност си мисли за мен, как повече няма да ме търпи и ... ми трясна телефона.

Всъщност той я държи в течение за здр. проблеми на внучето й, а не на djasra. Нали разправяте, че бабите трябва да не бъдат държани настрана от внучетата, за да не се почувстват отблъснати и да вземат участие в живота му, защото им е внуче и те го обичат не по-малко. Ами ето, взима участие жената в живота на внучето си. И то дейно участие.[/quote]

Става въпрос И за моите здравословни проблеми. Тях е изкоментирала с личния си лекар и с приятелката. Де да беше само с тях ...

djasra, крайно време е да се намеси мъжът ти, като и постави някакви граници