С какво ви дразнят свекървите- 61

Не е само по селата така, клюкари има и в  града.

Зои, кажи му да не говори пред теб поне. Аз моя мъж го научих да си говори с техните докато е извън къщи, а когато се налага да говори от вкъщи да затваря вратата на стаята. И това правило се отнася и за други разговори, защото той обича да говори по телефона, а пък аз не и просто не мога да разбера какво толкова говори и много се дразня.
Иначе го отучих да споделя наши важни семейни неща /свекървата много ловко му ги измъкваше/ след като го бъзикнах няколко пъти пред големия ни син, напр. Хайде сега, тичкай да докладваш на мама или Ама ти как си пропуснал да кажеш за това на майка си и други такива подобни.   Направо го сбърках и той престана, защото пък синът ни не е такъв и не е добре бащата да изглежда мамино синче в очите на пълнолетния си син. И да, проблемът е в интерпретациите, както пише в един пост по-горе. А моята свекърва е подходяща за сценарист на турска сапунка, просто нереализиран талант!
Много ме впечатли нещо написано от Кака Сийка написано в предната тема, че момчето се отърсва от родителския контрол в пубертета. При нас така се случи и ми беше много трудно, но се радвам, защото виждам, че ще си спестим доста мъки в бъдеще.

Моят мъж си говори с майка си обикновено през деня, когато не сме заедно. Какво си говорят ми е все едно. Дали и разказва какво сме яли или някакви такива битовизмк също не ме интересува, стига такива разговори да не се разиграват пред мен.
В случаите, когато тя му е звънял и са говорили в мое присъствие, обикновено тя си говори нещо, той от време на време казва "да", "не" .
И аз си говоря с майка ми какво съм готви ла. Знам че това я радва, тъй като за нея е много важно яденето и не ми пречи да и обясня за две три минути какво съм готви ла.
Зои, ако се опитат да си говорят когато не сте заедно, ще ти е все едно.

Няма лошо да говори и споделя, стига после да не отива при Зои и да й споделя на нея мнението на мама по тоя и тоя въпрос

Първото ни скарване беше когато бях бременна и тя следеше всеки ден от разстояние как съм, какво правя и така, сама си каза, че не й е до мен, а до детето
После се роди малкият и той беше централна тема, но винаги звънеше точно когато той се прибере от работа, аз го чакам на вратата, а той на телефона- колко яло бебето, какво консистенция акало и т.н. Тогава му скръцнах да си говори поне в колата или навън- едно да не слушам, второ, че вкъщи има задачи.
Чакам да вземе бебето да се изкъпя например. Така си живеехме в мир като не слушах.
Сега, обаче си е известно време вкъщи и сме заедно. Е, вчера беше разпит и нареждания в кой шкаф да си сложа бельото и кои пердета в спалнята. Да си говори не ми пречи, ама той как не се усеща?!  Обяснява и глупости колко перални съм пуснала, ами не е нормално
Тя е такава цял ден е на телефона- дъщеря й, снаха й, зълва й, и само разнася от единия на другия. Цялата рода знае къде ходим и какво правим!
Много пъти съм била на крачка да й скръцна, че това много ме дразни и той не е момченце, а женен мъж, но съм се спирала, че това е негова работа.
Не ми се мисли като се роди бебето какво ще е!
Изрично съм му казала, че не искам нито нея, нито родата в болницата като родя. Нали съм ви казвала, че там е като в турски сериал-раждаш и след 10 минути са ти на главта. Той си призна, че може к да не я спре да дойде! Направо съм безсилна! Сега някакви застрахователни планове правим да й пратим малкия на село, за да не дойде до града, но нея нищо няма да я спре, ако си науми.
На следващият ден всички са добре дошли, но не искам навалица точно след раждането.

Аха. Даже онова диване Джони ме обвини, че ходя без гащи. Ей така се раждат митовете и легендите.

Зои, ти влезе ли в 9ката?
Не знам какво да ти кажа, моята свеки и тя звъни на сина си и си говорят по 20мин. същите глупости, но е по-рядко. Вече веднъж го предупредих какво не ми е приятно да излиза от вкъщи и се старая да спазвам същото, за да няма двойни стандарти.
Иначе си си напълно в ред. Нормално е да чувстваш един вид някаква ревност и да си пазиш вашето пространство. Виждала съм го в много семейства.

Като се сетя какъв панаир беше около раждането на Кали, пък мина , замина. Сами си ги създавате. Зои, щом е такъв обичаят, приеми го, вместо от сега да се тровиш.

Трещи, аз като раждах в съседната стая изписваха някаква сръбска ромка, привидно богаташка. Болницата малка и лесно се клюкарстваше, когато изпишат някоя, а и на етажа имаше само две-три стаи с родилки и като тръгнат да изписват някоя, минаваше по стаите и си се сбогувахме. Идва нейн ред- пред клиниката родата с бални рокли, със сладки, баклава, мъжете с костюми, абе все едно си на сватба или абитуриентски бал и оркестър. За лекарите едно печено прасенце. Яко смях.
А ние намазахме само баклавичка. 
После мен като ме изписваха и дойдоха само трима души с цветя, торта и питка и ми се стори проста работа. 

Като се ражда моята внучка, имаше някаква мода с Ники Кънчев да правят изписване. Снимки, камери, светлини.

А съм гледала някакви клипове на циганско изписване, цяло село се изсипва, танцуват, скачат, та й булката. Чудя се как издържа родилка на това чудо. Та, зои, радвай се да не те накарат да танцуващ гръцки танци.  

Така е. При мен просто нещата се наредиха така, непредвидени обстоятелства. Човек предполага, Господ разполага...
  Представих си просто Зои как вихри сертаки пред родилното... 

Ходих наскоро да видя една дружка в държавна болница. Асансьорът спира и на етажа една тумба джагали с таблет и акордеон. Щях да падна.   И родилката показва бебето през едно прозорче и ако в тоя момент има други за свиждане няма как да видят бебетата, защото вече е окупирано прозорчето.
Моята приятелка каза, че по цял ден били така.  

Не е много по темата, ама като заговорихте за изписване от родилното се сетих за една случка, която ми е разказвала майка ми. Тя работеше в болницата. Един ден някаква циганка идват да я вземат с бебето от болницата. Изсипва се цялата махала. Песни, танци, тъпани, пиене. По едно време започват да се товарят по колите и след като си заминава и последната кола, се оказва, че младата майка и бебето кротко си стоят на стълбите пред болницата. След цялото аху-иху, никой не се е сетил за тях и са ги забравили. То не е смешно, но като си представя цялата сцена, винаги ме напушва на смях.

Тъй, тъй, отсега я виждам Раличка в темата - Тая пък мойта свекърва...

Ей, не мога да си го пусна, не тръгва повторението 
Страхотен разбор, биборана 


Зои, ако не ви засяга пряко отношенията / освен, че се дразниш/, не мисля, че има какво друго да направиш, освен да продължиш да си тровиш нервите. От постовете ти дотук, разбирам, че ти си склонна да правиш компромиси със себе си, но от отсрещната страна не е точно така май. Най-много да започнеш демонстративно да звъниш на майка си всеки ден пред него и да даваш отчет - А, ето го, дойде си, ами, да, днес е облечен с раираната ризка, еее, ами карираната му е мръсна, ааа, добре, викаш тъмносинята му отива, ааа ми добре, утре това ще му я приготвя за работа. Ооо, много му хареса пилето с ориз, рецептата ти е върха, ама малко го запича, боля го стомах, какво да му сготвя утре? Ами той не ми даде пари за телешко бонфиле, ще го питам пак, ако не мога да се оправя, пак ще ти звънна. Какво? Къде си забелязала да оплешивява? Зад ушите - ау, не съм забелязала, мамо, ей сега ще видя - и отиваш да го огледаш, - о, мамо, да, видях го - ще му направя маска с яйце и ракия...

П.П. тръгна ми филмчето