С какво ви дразнят свекървите- 61

Тарталета, всичко може, когато хората са с еднакви разбирания.
Проблемът е когато се различават разбиранията.

И при нас си определяхме всичко ние, макар, че родителите дадоха пари. Майка ми се опита да ми дирижира нещата, ама беше бързо отрязяна. Обясних й, че това е нашата сватба и като иска нещо да си организира, да организира нейната, пък аз няма да й давам акъли какво трябва и не трябва.
Обясних, че парите от родителите за сватбата ги приемам като подаръка за нея и съответно да си правят сметка, че не могат да се разпореждат с тях те, а ние. Само от страна на майка ми имаше едни семейни, стари приятели, които помоли да поканя и каза, че ако трябва тя ще им поеме всичко. Ние си го поехме, защото така или иначе аз исках да поканя хората, познавам ги от край време и много си ги уважавам.

Много ми е интересно мисленето "аз давам парите, аз казвам как ще стане". Това е личен празник и не може да определяш как да протече, когато не е твой. Като похарчиш парите, които си дал за твои прищевки, тогава кое остава личен подарък на празнуващия? Май нищо. Излиа, че хем им насаждаш задължения, хем без подарък си отишъл на личен празник, защото това, което си дал, всъщност си го похарчил за свои си желания

за съжаление това мислене 'давам пари -> определям правила' при някои хора достига епични психопатични висоти тип 'дал съм ти живот -> определям правила', а парите са просто повод.

например баща ми, от когото не съм взела и стотинка от 18та си годишнина (но съм им давала редовно едно н на брой години). отиваме в айко да си купувам едни възглавници и го помолих да ме закара, че нямах нито книжка, нито кола. избирам си 4 възглавници като пич (това ми беше детската мечта) и той ми вдигна скандал насред магазина как 'не се спяло на 4 възглавници, една била достатъчно, какво съм си мислела'. имайте предвид, че аз съм 20-годишна госпоица тогава. майка ми трябваше да го озаптява, че какво го интересува него аз на колко възглавници ще спя. много странен индивид 

Аз съм на мнение, че родителски дълг е  да им се плати сватбата. Разбира се, ако имат финансова възможност. Има много хора, които са безработни или  с малки заплати. но за добре осигурени родители е непростимо да се опъват и да не искат да платят. Ние със сватовете си разделихме разходите по  сватбата, а младоженците си организираха всичко. Гостите бяха  половината приятели и колеги на младоженците , другата половина поравно от двете страни близки роднини и приятели на родителите. Беше прекрасно тържество и голям купон за всички.

KAG,
(не се заяждам, а искам да си сверя часовника).
Вълнува ме как точно се разбира "поравно" - една и съща степен на родство, квота за всяка рода (еднакъв брой гости за свекъри и тъстове) или нещо друго.
И ако едната рода е по-голяма (примерно повече чичовци и лели), какво се прави - режем квотата и подбираме кой чичо да поканим или се допуска изключение от равния брой. (как ще се разпределят разходите е отделен въпрос, аз намирам за нормално да е пропорционално).

Чак дълг, не знам дали е. Но не може да се хвалиш, че си направил сватбата на син/дъщеря, а на практика да си я съсипал с безумни претенции.

Да ви върна малко към имотите. Или по-точно към нагласата на днешните свекърви, че имат имоти и ще си ги държа, за да се издържат от тях на стари години. Една съседки се изнесе в чужбина преди 2 години. Виждаме се вчера, заговорихме се и каза, че не е тук на ваканция, а се разправя с имотната мафия. Бабата починала и на основание фалшиво завещание, са взели имота. Бабата на практика не беше изоставена, но се наложи да живее сама на стари години. От чужбина плащаха на агенция да я гледа, държаха уж връзка и с бабата и с гледачката. Ето обаче, че все ще се намери някой, който да се възползва от възрастен човек, даже само от факта, че е сам. Завещанието нито е писано, нито подписано от нея, но ще мине време до като съда го отсъди. Бабата си беше с акъла.
Та преди време бях казала на тези, които разчитат сами да се издържат с имотите си на стари години, че ако няма покрай тях млад човек, който видимо да се интересува от тях са за никъде. Не могат са ми да се оправят нито с наематели и сметки, нито с недай Боже недоброжелател, който има за цел да им вземе имуществото. Някой дори не чакат да почине възрастния човек. Този случай затвърждава мнението ми.
Та свекървите трябва да са наясно, че те са тези, които трябва да се съобразяват и имат интерес младите да не прекъсват връзки с тях. Не младите. А ако не се налагат, не създават напрежение в младото семейство и те правят компромисите никой няма да прекъсне връзката, а напротив. Като младите имат спокойствие когато им е нужно, възрастните имат спокойствие на старини, когато пък на тях им е нужно.
Трябва да се променят предразсъдъците кой на кого е длъжен

Никой  на никого не е длъжен ,единствено сме длъжни да опитаме с добри отношения  и не само заради имотни измами и  други интереси ,а  защото сме си близки  и трябва да се уважаваме. Като не става е друг въпрос. Но  не само старите са терсене ,доста от младите правят същото,от което недоволстват.Та  си е до човеци.Рано мие,но планирам и  да оправя малкото на мое  име и  не по равно. Моя  преценка ще бъде.

   Ма ко ,хубаво ги мислиш нещата, но в живота като поживееш по-дълго разбираш, че хората имат много различно разбиране за дълг, справедливост, отговорност. Ти говориш за едни идеални отношения, когато си дал добро отношение , неименуемо е да получиш такова.Но рядко хората постъпват както си мислим, че е правилно. Добре е наистина да си подсигурен донякъде, когато станеш безпомощен. Защото наистина всичко има - може човек да си надживее децата, те да нямат възможност физическа, психическа , социална  да обгрижват родителя си. В твоя пример като са били младите далеч , какво са щели да направят. Вероятно пак да наемат агенция за грижи.  
  Край мен има всичко. Има родители , които винаги са били егоисти, но на стари години успяват да изискат и да получат добра грижа. Има всеотдайни, които не ги поглеждат. Рядко се получав това приказно положение грижовен си, добър си и децата ти са край теб и ти се отплащат подобаващо за грижите. Навярно ще ги възпиташ добри, но често има много обстоятелства, и хора, с които трябва да се съобразят. Даже точно добрите хора, понеже са и неизискващи, остават накрая пренебрегвани.
  Има една много правилна за мен приказка? Че родителят , най-доброто, което може да направи за детето си е да не му тежи на стари години, поне финансово.
   Така, че какво лошо има да си пазят имотите. Това, че финансово не тежат на децата си е голямо облекчение. С тези пенсии в България е чудесно за всички. А децата нека надградят натрупаното. Ако са отговорни пък не би трябвало да изоставят родителя си , когато няма сили и ум да стопанисва имотите си. Тогава нали ще отговарят те за приходите, ще наследят . Това пък би трябвало, ако сме човеци да не тежи на никого. Защото физическата грижа за стар и болен човек е  много тежка. Ако възрастният има финанси да си я плати е голяма помощ.

Гостите бяха 120. От тях 60 приятели и колеги,  30 за нас и родата, 30 за сватовете и родата. От тяхна страна  трима не потвърдиха и отстъпиха  тази бройка на нас. Всяка страна се ограничи до братя и сестри, племенници и най-най-близки приятели. Плащането ставаше така: идва синът и казва  "За  ресторанта трябват толкова и толкова", снахата отива при техните и казва същото-  даваме нашата половина, те тяхната. По желание на младите дрехите на сина от нас, дрехите на булката от  сватовете.  За  другите неща- дисководещ, видео, украса на ресторант и маси, сувенири за спомен на гостите, пак наполовина. Живата музика за взимане на кума и булката от нас, агнето за кума от дядото на булката.  По мое желание аз лично платих всички снимки. Питките за църква, ресторант, кум , сладки за  излизането от общината, са задължение на свекървата, тоест мое. Ако има някаква разлика, тя е незначителна и не заслужава коментар.

Не съм KAG, но в случая се прави така, както са се споразумели родителите. Ако са решили да делят разходите по сватбата поравно, това означава и че ще канят горе-долу еднакъв брой гости. Ако единият род са по-многобройни, тогава се минава на пропорционалния метод - знае се точната цена на куверта и всеки плаща толкова куверти, колкото гости ще покани.
Пак въпрос на договорка е дали младите ще си платят кувертите на своите гости, или сумата ще бъде разделена поравно между родителите им.
Варианти има много, въпрос на елементарно възпитание и добро желание е да се избере този вариант, който удовлетворява всички.

Ма ко, смях се с глас каква маймуна си. От 9 кладенеца вода извади, за да те уважава свекито. 
Снаха-мечта си ти. 

Джони, добре, че си разбрала, аз нищо не разбрах. Бабата добре си поживяла, а децата в чужбина с пръст в уста. Аз бих направила друг извод - гледайте си бабите, да не ви се изплъзне наследството.

Лично при нас ограничението в бройката беше заради местата в ресторанта-120 места, 120 гости.
Държа да отбележа, че нашите младоженци не пожелаха никакви други подаръци от нас или от сватовете, въпреки нашите настоявания. Ние с мъжа ми искахме да им платим новата кухня или пък вградени гардероби, които си правиха, но категорично отказаха и си ги платиха сами. Казаха, че подаръкът им е самата сватба и няма да приемат нищо друго. Отидохме на сватбата на сина ни с букет и картичка.

KAG, благодаря. Значи наистина има такава традиция "за квотите".


Как' Сийке, мерси.
Възпитание и желание винаги са важни. Но... ако някое липсва, стават скандали.
Не ми се пише подробно, но за нашата сватба броят на гостите се оказа проблем (разликата беше точно 2 души и куверти пропорционално). Доброто желание за консенсус се появи, след като аз (булката) заплаших, че няма да отида в ресторанта и така ще балансираме квотите. 

Каква традиция, съвсем нормално си е. Ако аз имам 100 човека рода, мъжът - 10, няма те да плащат на моите гости.