Как се игнорират емоциите ако на голяма част от колегите им е през ... за работата, останалите се гърбят и заради тях? Заплатата е малко над минималната и е еднаква за почти всички без значение колко и каква работа вършиш.
Виж целия пост
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 52-ра тема
- Публикувана: 27 март 2016, 18:43 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2016, 22:08 ч.
# 631
24 апр. 2016, 19:16 ч.
Ами въпрос на желание е. Имала съм скарвания с колеги точно по тази причина, но след това пак сме си били приятели. Просто хората са различни и мрънкат за различни неща.
Под игнор нямам предвид да не обръщаш внимание на това и да оставиш нещата както са, а да не си го слагаш на сърце. И естествено когато нещо не е съвсем наред, си търсиш друга работа и така..
Виж целия пост
Под игнор нямам предвид да не обръщаш внимание на това и да оставиш нещата както са, а да не си го слагаш на сърце. И естествено когато нещо не е съвсем наред, си търсиш друга работа и така..
# 632
24 апр. 2016, 20:45 ч.
Естел, аз пък съм в обратната ситуация. Преди няколко дни започнах работа, която е на 4 часа, на минимална заплата и няма кой знае какви отговорности. Обаче...колежките се престарават. Ама престараване ви казвам.Неща които изобщо не са нужни-изхвърляния, треперене"да не се скара шефката нещо", създават напрежение с излишна паника. Аз си върша всичко, което се изисква от мен, но спокойно, без да се преигравам, без да се панирам излишно, без да роболепнича и да треперя.
В резултат , шефката комуникира най-вече с мен, говорим си за неща извън работата, шегуваме се, смеем се. Та колежките ми вече умират от яд, че хем се престарават и треперят, хем на мен не ми пука, а пък шефовете ме харесват.
За мен нещата са простички- моята теза, е че човек трябва да е в златната среда-да си върши съвестно, което се изисква от него, но не с излишно престараване, с достойнство, без паника и никому ненужни негативни емоции.
Събрали сме се седем жени, всички по-възрастни от мен, като интригите са ежедневие. Важното е от едното ухо да влиза, от другото да излиза. Върша си работата, ограничила съм разговорите до делови, чакам да дойде време да си тръгна и това е.
Виж целия пост
Как се игнорират емоциите ако на голяма част от колегите им е през ... за работата, останалите се гърбят и заради тях? Заплатата е малко над минималната и е еднаква за почти всички без значение колко и каква работа вършиш.
Естел, аз пък съм в обратната ситуация. Преди няколко дни започнах работа, която е на 4 часа, на минимална заплата и няма кой знае какви отговорности. Обаче...колежките се престарават. Ама престараване ви казвам.Неща които изобщо не са нужни-изхвърляния, треперене"да не се скара шефката нещо", създават напрежение с излишна паника. Аз си върша всичко, което се изисква от мен, но спокойно, без да се преигравам, без да се панирам излишно, без да роболепнича и да треперя.
В резултат , шефката комуникира най-вече с мен, говорим си за неща извън работата, шегуваме се, смеем се. Та колежките ми вече умират от яд, че хем се престарават и треперят, хем на мен не ми пука, а пък шефовете ме харесват.
За мен нещата са простички- моята теза, е че човек трябва да е в златната среда-да си върши съвестно, което се изисква от него, но не с излишно престараване, с достойнство, без паника и никому ненужни негативни емоции.
Събрали сме се седем жени, всички по-възрастни от мен, като интригите са ежедневие. Важното е от едното ухо да влиза, от другото да излиза. Върша си работата, ограничила съм разговорите до делови, чакам да дойде време да си тръгна и това е.
# 633
24 апр. 2016, 22:10 ч.
Благородно завиждам на "златната среда". И аз като Естел не умея да давам игнор. Знам, че от тревожността няма абсолютно никаква полза... но какво да се прави - характер!
Понякога пък си мисля, че другите живеят в някакъв измислен свят: по-розов и защИтен. А моят е голата реалност. Но, както казват по книгите, обективна реалност няма - всичко е въпрос на гледна точка.
Виж целия пост
Понякога пък си мисля, че другите живеят в някакъв измислен свят: по-розов и защИтен. А моят е голата реалност. Но, както казват по книгите, обективна реалност няма - всичко е въпрос на гледна точка.
# 634
24 апр. 2016, 22:30 ч.
Не е нужно да живееш в розов свят, Кехлибаровка. 
Преди години и аз бях много притеснителна, тормозех се излишно, все си мислех, че правя нещо не както трябва, бях много съвестна.
После преживях някои събития, които ми показаха, че идва един момент в живота, в който съжалявш горчиво, че досега сме живяели глупаво, късали сме нервите излишно, ядосвали сме се за дреболии, а има много по-важни неща...
Днес например и на мен ми дойде много, колкото и да се опитвам да съм спокойна, и само заради паниката, която създадоха колежките ми, цяла вечер пулсът ми е 110 и ми е лошо.
Е,какво сега, да взема инфаркт ли да получавам заради пикливата работа, дето след няколко месеца няма и да я работя вече...но ето уж за себе си съм спокойна, но когато половин ден някой нервничи около теб и плещи простотии, няма как да не ти се отрази вътрешно...
Виж целия пост
Преди години и аз бях много притеснителна, тормозех се излишно, все си мислех, че правя нещо не както трябва, бях много съвестна.
После преживях някои събития, които ми показаха, че идва един момент в живота, в който съжалявш горчиво, че досега сме живяели глупаво, късали сме нервите излишно, ядосвали сме се за дреболии, а има много по-важни неща...
Днес например и на мен ми дойде много, колкото и да се опитвам да съм спокойна, и само заради паниката, която създадоха колежките ми, цяла вечер пулсът ми е 110 и ми е лошо.
Е,какво сега, да взема инфаркт ли да получавам заради пикливата работа, дето след няколко месеца няма и да я работя вече...но ето уж за себе си съм спокойна, но когато половин ден някой нервничи около теб и плещи простотии, няма как да не ти се отрази вътрешно...
# 635
24 апр. 2016, 23:05 ч.
Окей, "розов" е силно казано.
Но бледорозов и поукрасен... с дребни удоволствия - да. Дори интрижките са всъщност форма на бягство. Кофти бягство, проява на лош вкус.
Хубаво е да имаш човек до себе си, който да те разбира и да ти напомня, че има и други светове. Да сваля кръвното, с ръка на пулса (образно казано).
Виж целия пост
Но бледорозов и поукрасен... с дребни удоволствия - да. Дори интрижките са всъщност форма на бягство. Кофти бягство, проява на лош вкус.
Хубаво е да имаш човек до себе си, който да те разбира и да ти напомня, че има и други светове. Да сваля кръвното, с ръка на пулса (образно казано).
# 636
25 апр. 2016, 07:31 ч.
Т.е. тези, които успяват по някакъв начин да се абстрахират или да приемат по-спокойно нещата живеят в измисления свят, пък твоя е по-реален защото се притесняваш постоянно и постоянно ти се въртят неблагоприятни изходи от ситуацията? Хубаво че поне си стигнала до извода, че всичко е въпрос на гледна точка.
И аз като Валерина преди време много се трогвах, но после реших, че няма да се поболявам заради работата и оттогава и аз съм в първата група на "измисления и защитен" свят. Изобщо не могат да ме впечатлят интриги, мрънкане, паники и т.н. Направо съм си дзен
Доколкото е възможно реагирам по-спокойно вече, е от време на време се намира от какво да ми се вдигне пулса, но по-скоро е било от някой важен срок, за който бързам или нещо такова, а не от настроенията на колежки и шефове.
Виж целия пост
Понякога пък си мисля, че другите живеят в някакъв измислен свят: по-розов и защИтен. А моят е голата реалност. Но, както казват по книгите, обективна реалност няма - всичко е въпрос на гледна точка.
Т.е. тези, които успяват по някакъв начин да се абстрахират или да приемат по-спокойно нещата живеят в измисления свят, пък твоя е по-реален защото се притесняваш постоянно и постоянно ти се въртят неблагоприятни изходи от ситуацията? Хубаво че поне си стигнала до извода, че всичко е въпрос на гледна точка.
И аз като Валерина преди време много се трогвах, но после реших, че няма да се поболявам заради работата и оттогава и аз съм в първата група на "измисления и защитен" свят. Изобщо не могат да ме впечатлят интриги, мрънкане, паники и т.н. Направо съм си дзен
Доколкото е възможно реагирам по-спокойно вече, е от време на време се намира от какво да ми се вдигне пулса, но по-скоро е било от някой важен срок, за който бързам или нещо такова, а не от настроенията на колежки и шефове. 
# 637
25 апр. 2016, 07:56 ч.
Аз доста трудно се абстрахираме, но с увеличаване на отговорностите гледам да го правя, защото няма кой да ми върне нервите после. Има неща, за които изобщо не ми пука, но има и такива, които приемам много лично.
Виж целия пост
# 638
25 апр. 2016, 08:06 ч.
Да, но си мисля, че се притесняваш за смислени неща поне.
Сега се сещам за една колежка от предишна работа, която очевидно много си мразеше работата. Не пропускаше да мрънка - това не бил начина да се свършат нещата, тя била на по-добри места, нереализирана била тук и т.н., имала и други варианти за работа, но защо дошла тук. Накрая и казах супер, за всички ни ще е по-добре да отидеш на някое по-добро място, желаем ти успех. Мисля, че още повече се дразнеше от това, че не сме съпричастни към терзанията и от всякакъв вид включително и за работните й задачи, които искаше да прехвърля все на някой друг, но не се намериха желаещи Естествено не се махна, а продължи да мрънка. След известно време една по една другите колежки си намерихме нова работа (не заради проблемната колежка, разбира се, а за по-добри условия) и оставихме мрънкалника да радва следващите попълнения.
Виж целия пост
Сега се сещам за една колежка от предишна работа, която очевидно много си мразеше работата. Не пропускаше да мрънка - това не бил начина да се свършат нещата, тя била на по-добри места, нереализирана била тук и т.н., имала и други варианти за работа, но защо дошла тук. Накрая и казах супер, за всички ни ще е по-добре да отидеш на някое по-добро място, желаем ти успех. Мисля, че още повече се дразнеше от това, че не сме съпричастни към терзанията и от всякакъв вид включително и за работните й задачи, които искаше да прехвърля все на някой друг, но не се намериха желаещи
Естествено не се махна, а продължи да мрънка. След известно време една по една другите колежки си намерихме нова работа (не заради проблемната колежка, разбира се, а за по-добри условия) и оставихме мрънкалника да радва следващите попълнения.
# 639
25 апр. 2016, 08:19 ч.
Оу! Май навсякъде има по някой такъв. Досадни са и колкото и да се опитваш да гледаш положително, намират начин с пуфтенето си да окажат и чуждото настроение.
Виж целия пост
# 640
25 апр. 2016, 10:28 ч.
от интервю с HR-a на EVN
цялото http://www.economy.bg/humancapital/view/23160/Kak-proticha-inter … -v-EVN-Bylgariya-
Виж целия пост
Цитат
На кой етап се обсъжда въпросът за възнаграждението и имате ли практика да искате от кандидатите сами да дефинират очакванията си?
Въпросът за възнаграждението е важен както за кандидатите, така и за работодателя. Ние питаме за финансовите очаквания на кандидатите, като това се случва на финала на интервютата. Тогава кандидатите имат вече достатъчно добра представя за естеството на работа и очакванията от нас като работодател и могат да направят преценка спрямо своите възможности. Конкретни параметри обаче не обсъждаме по време на интервю. Единствено одобреният кандидат получава конкретна оферта с финансовите параметри.
Въпросът за възнаграждението е важен както за кандидатите, така и за работодателя. Ние питаме за финансовите очаквания на кандидатите, като това се случва на финала на интервютата. Тогава кандидатите имат вече достатъчно добра представя за естеството на работа и очакванията от нас като работодател и могат да направят преценка спрямо своите възможности. Конкретни параметри обаче не обсъждаме по време на интервю. Единствено одобреният кандидат получава конкретна оферта с финансовите параметри.
цялото http://www.economy.bg/humancapital/view/23160/Kak-proticha-inter … -v-EVN-Bylgariya-
# 641
25 апр. 2016, 10:51 ч.
Аз бях споледила при една кандидатура как се заядоха с мен, като казах изискванията си заплата преди интервюто. Сега същата тази компания е пуснала обява за друга позиция, в която пише "Моля пишете очаквано възнаграждение в CV-то" А иначе сегашната позиция е по-високо платена от предишната.
Та мисълта ми е, че сумата също има значение за етапа, на който ще се обсъжда заплатата.
Виж целия пост
Та мисълта ми е, че сумата също има значение за етапа, на който ще се обсъжда заплатата.
# 642
25 апр. 2016, 11:08 ч.
Започнахме работа преди няколко дни, като в началото беше доста тежко. Спецификата на работа е такава, че точно на Цветница, на Великден трябва да сме на работа. Добре, но в даден момент се оказва, че точно поради тези празници се налага ударно да работим без нито един почивен ден поне десетина дена. Другите мълчат. Видях се със шефката насаме и й казах, че в началото на Страстната седмица, посетители няма да има никакви, натоварването ще бъде в края, та поне да починем един ден в понеделник или вторник. Тя се съгласи с мен. Отивам вчера щастлива, да им съобщя добрата новина на колежките и те...ама сега, така и така сме почнали, набрали сме били темпо, защо да почиваме един ден, нямало смисъл. А едната ме пита: " Ми за какво ти е да почиваш, толкова ли си уморена?". Как се отговаря на този въпрос, за какво ми е да почивам?
Шефката дойде после и като чу, че те искат да работят,разбира се каза- работете, щом не ви се почива.
Е, не се ядосвам за глупости уж, но снощи сърцето ми щеше да изскочи от нерви. Не ме вълнуват интриги, подмятания, дребни заяждания, простотии, но когато някой ми отнема и от полагащото ми се свободно време от глупост, нагаждачество, роболепие , и то по най-големите празници, просто...
Виж целия пост
Оу! Май навсякъде има по някой такъв. Досадни са и колкото и да се опитваш да гледаш положително, намират начин с пуфтенето си да окажат и чуждото настроение.
Започнахме работа преди няколко дни, като в началото беше доста тежко. Спецификата на работа е такава, че точно на Цветница, на Великден трябва да сме на работа. Добре, но в даден момент се оказва, че точно поради тези празници се налага ударно да работим без нито един почивен ден поне десетина дена. Другите мълчат. Видях се със шефката насаме и й казах, че в началото на Страстната седмица, посетители няма да има никакви, натоварването ще бъде в края, та поне да починем един ден в понеделник или вторник. Тя се съгласи с мен. Отивам вчера щастлива, да им съобщя добрата новина на колежките и те...ама сега, така и така сме почнали, набрали сме били темпо, защо да почиваме един ден, нямало смисъл. А едната ме пита: " Ми за какво ти е да почиваш, толкова ли си уморена?". Как се отговаря на този въпрос, за какво ми е да почивам?
Шефката дойде после и като чу, че те искат да работят,разбира се каза- работете, щом не ви се почива.
Е, не се ядосвам за глупости уж, но снощи сърцето ми щеше да изскочи от нерви. Не ме вълнуват интриги, подмятания, дребни заяждания, простотии, но когато някой ми отнема и от полагащото ми се свободно време от глупост, нагаждачество, роболепие , и то по най-големите празници, просто...
# 643
25 апр. 2016, 11:34 ч.
Валерина, тая твоята колежка с кеф да я нашамариш. Бива ли пък такова натегачество. Направо съм се чудила някои хора нямат ли си личен живот.
Виж целия пост
# 644
25 апр. 2016, 12:02 ч.
Ако им се заплаща за работни дни и часове са на сметка да работят. Плюс ако са туркини не празнуват. Плюс ако са отдалече спестяват пари като не си пътуват..... Не мисля че им е лесно. Ако случаят е такъв то бъдете снизходителни, за тях тези пари са сигурно единствените които изкарват през цялата година...
И аз съм работила сезонна работа - всеки ден и час ми е бил ценен защото срокът е ограничен и възможностите за изработване на пари са били също ограничени.
Виж целия пост
И аз съм работила сезонна работа - всеки ден и час ми е бил ценен защото срокът е ограничен и възможностите за изработване на пари са били също ограничени.
Препоръчани теми