едно само ме притеснява и то е това:
2. коя би си затварял очите? коя? тук не става въпрос за това да си във връзка, от която не можеш да се освободиш. тук става въпрос за излизане по срещи и начални връзки. някоя жена трябва да е мнооого отчаяна, или да е от онези, които като видят че мъжът е с възможности и хубава кола, и им светват $$$ в очите, влюбват се, увесват се на врата му, и това, че той не ги обича на тях не им пречи. те не са с него за Любовта, те са влюбени, ама в друго - в комфорта. и даже после се оплакват, щото като им стане комфортно с комфорта и изведнъж осъзнават, че мъжът, който са си го подмамили всъщоност не ги обича, и се започва едно оплакване, едно хокане, едно "той не я заслужавал". пък то - изначално тоя мъж не е бил нейният мъж, обаче - тя си се е борила със зъби и нокти да го докопа и сега - не пуска кокала, колкото и да осъзнава, че нещата не са ок. един приятел
ако си 30 и, имаш си работа, имаш покрив над главата, можеш да си позволиш и маникюра, и екскурзиите, и сметката в ресторанта, не си с кусури, които правят впечатление на мъжете (като наднормено тегло, и не особена красота), то няма начин да не си харесвана жена и няма причина да си затваряш очите за каквото и да било. единстеното негативно е, че след всяка раздяла си обратно на кота нула, пак трябва да ходиш по социални мероприятия, пак трябва да се запознаваш с нови мъже, да ги опознаваш, да се чудиш - този харесва ли ти или не. не можеш да си позволиш да си се прибереш вкъщи и да си гледаш филми цяла вечер с чашка вино в ръка. ето това е уморителното. който си мисли че е лесно да си сингъл много греши.
Пак казвам, не искам да звуча нападателно, ни най-малко.
