Септемврийче с мама си бърбори, гука сладко и се кокори! Тема №6

Мерси
Дойде от една тема, в която обсъждахме как бихме се казвали, ако сме кръстени на месеца, в който сме родени. При положение, че само Юлия е истинско име. И да кажем, Августина

Според мен трябва да се следва естественото развитие на бебето. На тази възраст развиват най-активно няколко умения. Двигателни - да сядат, да се изправят, завъртат, посягат да вземат нещо и т.н. така че игрите трябва да развививат тези неща. И пространствени - опипването и лапането (което пак е опипване, но с уста, защото там са най-чувствителните рецептори на тази възраст) на предмети с различна форма. Тук е лесно - давате му различни предмети да си ги лапа на воля
С подобни занимания бебето развива пространствената си ориентация и така по-бързо се научава да запазва равновесие. Има изследвания с бебета, на които им е давана възможност да се движат, но не им е давана възможност да опипват предмети с различна форма и пространственото им равитие се е забавило спрямо тези, които са държали и изучавали формата на произволни предмети.
Една майка беше споделила (на друго място) как дава на бебето си бобчета, които да пъха в малки процепи, за да му развива фината моторика. То се опитвало да ги лапне, а тя се стараела да не му позволява, хем да го научи да не лапа всичко, което хване. Това е много погрешно, защото бебето е много далече от развитие на фината моторика, а забраната да лапа хванатия интересен предмет му забавя умението, което то точно в този момент развива - изучаване на форми.

Видях се с малко време и пак се отплеснах 

И другото, което развиват на тази възраст децата, е речта. Хубаво е да им се отговаря на това, което "казват", за да им се поддържа усещането за диалог.
Моята е голяма бърборана и винаги държи да си каже мнението за всичко, дори да е ля-ля-ля-дя-дя-дя. Отгорарям с подобни срички и интонация, но от време на време помествам и някоя истинска дума. Но тук по-голямата ми дъщеря се справя много добре, тя може до безкрайност да води бебешки диалози с малката без да ѝ омръзне, даже ѝ харесва.
Важното тук е да не се опитваме да учим бебето да казва някаква конкретна дума, да му я повтаряме, все едно го поправяме, когато то каже нещо друго, а да го оставяме с впечатлението, че наистина разбираме какво ни казва и му отговаряме по подобен начин. Разбира се трябва да му говорим и нормално, просто да не е под формата на изискване то да повтори след нас и да го поправяме.
На бебетата им е вродено да проговарят и го правят по съвсем различен механизъм от "обучаването".

Извинете за отклонението, пак се отплеснах.

Много полезно! Благодаря
Аз предлагам да продължиш рубриката и периодично да ни описваш кое и как е полезно за бебенцата

Много съгласна 

Подкрепям.На мен лично ми е приятно да чета подобна информация, за която благодаря 

Пантерке, радвам се, че всичко е наред с вас.
 

Аз  искам да споделя следното:
От няколко дни малкия като види кака си започва да казва ка-ка-ка-ка,само като я  види или й  отидеме в стаята.До преди това си бърбореше кака от време  на  време.
Така  се случва и като види баща си.
Аз мисля че  е  рано,но не може да е  толкова случайно пък,кажете  за вашите  дечица,обръщат  ли се към някого.
А м/у другото Мама  изобщо не  е казвал

Рая още не казва срички. Много се радва на батко си и на татко си като се приберат, но го изразява с широки усмивки Батко си се опитва да го пипне, все се протяга към него
Репертоарът и се ограничава до нещо като "еееййй" и бебешки викове, които приличат на мрънкане и ако не я гледаш как се е заиграла с нещо, ще си помислиш, че се сърди.

Юна, и на мен ми беше много интересно,това,което си написала.Така ме успокои,мислех,че вече едва ли не бебо трябва да знае значението на някои думи.
Моя мъник издава сричките ба и ма и като започне да ги повтаря звучи сякаш истинските думички изрича.Много е сладко Но най много казва Ъ,у,ъ като види нещо,което го впечатлява.

Юна, радвам се, че си сред нас, твоите постове са винаги смислени и интересни!
Моят мъник често повтаря ка-ка и та-та, но не целенасочено. Даже като сме навън и мине някой хубав мъж и моя се развика съвсем случайно "та-тааааа", ..... умирам от срам

Никола казва "да-да-да" и също като види баща си "та-та", а когато иска да плаче включва буквиката М. Но не знам колко е осъзнато.

Юна и аз съм родена юни месец - най-хубавият месец   

Юна, отплесването беше полезно и интересно. Продължавай в същия дух 
Моя юнак, да се похваля, тази седмица започна да си сяда сам. Оставила съм го в кошарата легнал и му приготвям пюрето и като се обръщам, той се изседнал и тупа с ръцете 
Иначе за думи, нищо съзнателно. Когато си се занимава сам започва с "гаа", "гъъ" и подобни. Пее си сам и като му се спи, започва да се приспивам с "ъъъ ъъъ ъ" 
Появи му се едно хъркане в гърлото,  което ние големите с едно изкашляне и се оправя. Обаче при него започна по-често и вчера го водихме на лекар. Оказа се някаква инфекция, със зачервено гърло е. Била му лепната от друг човек и сега капя Коларгол (едни черни капки). Дано да се разминем с антибиотика 

Много благодаря за милите думи, момичета 

Нали  Ама и септември не е за изхвърляне 

За говоренето, моята казва най-често ба-ба-ба и дя-дя-дя. Или може би тези неща приличат най-много на съществуващи думи. Тя не беше виждала бабите и дядовците си от декември-януари и то за кратко и със сигурност не е имала тях предвид, когато започна да го казва. Но сега сме при родителите ми и те са убедени, че им казва ба-ба и дя-дя съвсем умишлено. И наистина е започнала да го казва по-често в тяхно присъствие, при това на дядо си съвсем конкретно му казва дя-дя. Според мен причината е в това, че той реагира много положително и тя откликва на насърчението. А не че изобщо разбира че това е някаква дума и тя значи нещо конкретно.

По принцип думите, с които се наричат най-близките роднини, са все такива от повтарящи се срички и фонетично са много близки до първите звуци, които бебетата успяват да произнесат.
Друга дума, която много често е разпознавана като осъзната, но според мен не е, е "айде". Просто е комбинация от звуци, които са лесни за произнасяне и много бебета го казват, независимо от езика.
На много езици мама си е мама, но има и езици, на които мама е "айди". Моята теория в случая е, че тези думи са възникнали според най-честото, което бебетата казват първо, като се предполага, че имат предвид майка си, а после и друг роднина от обкръжението.


За игрите забравих да спомена нещо, което ми каза педиатърката с първото дете. На 7 месеца трябва да ѝ подавам предмет и тя да го взема, а после да протегна ръка и да ѝ кажа да ми го даде. Когато усвои това, да искам да ми подаде предмет, който не ѝ е в ръцете в момента. Някъде към 9 месеца започват да разбират много думи, което може да се упражнява с названието на играчките, като казваме на детето да ни подаде някоя и виждаме, че то поглежда точно към нея.

И друго - да взема играчка, към която проявяв интерес в момента и да я покрия пред очите ѝ с нещо, например кърпа, одеяло, възглавница и да поискам от нея да я намери. До някаква възраст децата си мислят, че нещото, което не виждат, е изчезнало, но към 7 месеца трябва да могат да се досетят, че просто е скрито и да го намерят.

Юна,много увлекателно пишеш,все едно чета  някоя полезна статия,която ме  вълнува и я  чета  с  голям интерес.продължавай моля те  в същия дух

Имам на Хип супа с Пуешко и зеленчуци. Изобщо не прилича на супа, гъсто е като пюре. Обаче има гроздов сок и лук, които малчо не е ял, но са в много малки количества. Лук няма как да се въведе отделно  , а сокове не съм давала. Мисля да го пробвам, вие как мислите да процедирате с такива пюрета, супи? И като стана дума за сокове, давали ли сте и мислите ли да давате и кога?

Сок мисля да дам след годинката. Супи аз му готвя, сега си поръчах био лук, та ще го включа и него. В супите слагам и зелени подправки за овкусяване- копър, магданоз, сега излиза джоджена. Като въведа глутена, може и фиде. Като ги пасирам и стават по-гъстички, ама още малко и ще се приключи с пасирането. Моя младеж сериозно си хапва супички.