Пасивно гадже

 " да ми се обръща внимание, да се говори интензивно с мен, да ми се обясняват в любов, да ме търсят"

Все едно го е писала ученичка! Обсебването е първата крачка към бягството! 

Имах с такъв мъж вземане ,даване ,но сега като се върна назад оценям ,че връзката е била един КОМПРОМИС от моя страна и общо взето цяло мъчение за мен .До ден днешен от 8 години той е още сам можете да си направите извода що за птица е...По време на връзката ни аз изцяло съм водила разговорите и въобще съм потдържала живи нашите отношения...Той през цялото време мълчеше ако го питам нещо отговори и толкоз ,никаква инициатива от негова страна ,да не говорим като ходихме на почивка 2 лета все едно бях сама ,адски скучен човек ,никъде не му се ходеше ,предпочиташе само да лежи ,да гледа телевизия.Оправдаваше се ,че е отишъл на почивка за да почине ,да поспи ,но това го правеше през целия престой.Добре ,че не направих по сериозна крачка към този тип и го изоставих на време. Обръщам внимание на жените изпаднали в моето "тогава "положение ,да не правят компромиси с такива хора ,те просто не се променят и остават такива за цял живот.Те не са срамежливи ,напротив , егоисти  са ,не правят за нищо компромис и гледат само тяхната изгода и удобство да не се наруши .Ако имаше човек тогава да ми поговори затова нямаше да си загубя 4 години от живота в очакване за нищо ,в очакване "дебила " да се промени ,но уви ,той ще си остане такъв цял живот.Такива хора са родени просто да вегетират и в крайна сметка си остават едни самотни нещастници ,стари ергени ....Така,че жени бъдете с мъже ,които ви правят щастливи и не се изисква от вас всеки път да се правите на такива каквито не сте или подвижна забавачница за "пораснали вече" деца...или по точно за непораснали деца ,превърнали се в мъже само на ръст и килограми ,но на акъл не...

Сама пишеш, че ти имаш проблем. Решавай си го. Момчето не ти е виновно и ако смяташ да го тормозиш, по-добре го лиши от присъствието си.

Зависи, и аз съм интроверт, но има - как да кажа, по-силно изразени интроверти.
Така, напр. един колега- много е умен, млад, готин, абе пич отвсякъде, с чувство за хумор, но не говорим ли по работа - не го търси! Бяхме на една екскурзия и излизаме трима-четирима колеги да се по-разходим, той с нас, след 3 мин. се озъртаме - нашия си бил камшика невидимо се прибрал в хотела. Просто не иска и не държи да е с други хора. Не че нещо против нас има. Така е като дойде в нашия офис - други колеги, минават, поздравяват, заговарят се, той се изнизва тихомълком.

Не го съди прекалено твоя човек, просто виж дали си пасвате.

А как въобще си станала гадже с него? С какво те е впечатлил като е бил толко флегматичен?

майка ми ме запозна и тъй като живеехме тогава в малък град знаете как е...много хубаво момче от добро семейство ,да ама не да не ти е в къщата ,затова е хубаво когато реши човек нещо по сериозно да попита сърцето си -дали това е правилния човек ,дали е щастлив  и какво бъдеще може да очаква с такъв човек ...т.е предвидимото доколкото може....и да се абстрахира от психологическия от близките...в крайна сметка това е за цял един живот.....Нали знаете-в болест и мъка ,в радост и хубави моменти....В крайна сметка живота е не само песен ....Трябва да можеш да разчиташ всячески на такъв човек...От тогава майка ми -дълбоко съжаляваща ,осъзнала каква грешка е направила в стремежа да помогне в добрия подбор на бъдещ зет не ми се е бъркала и дори който и да е бил не ми се е бъркал в избора на партньор в живота ,направих го сама и съм щастливо омъжена жена .

Подкрепям напълно. Аз също съм интроверт и най - хубавите моменти са моментите с мен самата. Имам нужда да оставам сама със себе си, собствените си мисли и т.н. Обичам това състояние. Ако и приятелят на авторката е такъв, не знам как биха си паснали след време, когато еуфорията от влюбването отмине. Мисля си, че девойката по - скоро има нужда да чува постоянно, колко я обича и постоянно да и го показва с емоции. За мен тя страда точно от това, че човекът е пестелив откъм емоции. И тя от своя страна, вероятно започва още по - настоятелно да ги търси и неусетно се превръща в активната страна.

Здравей, този проблем е често срещан при повечето двойки с по-голяма разлика в годините - те просто са с различни батерии)))), но истината е, че не е нужно на това изобщо да се гледа като на проблем. Ако се обичате истински ще се харесвате каквито сте и различията на другия няма да дразнят или да носят несигурност. С моя съпруг сме абсолютно същите - аз съм като буре с барут - шумна, рязка и енергична, около мен е винаги хаос, мъжът ми е тих, кротък човек, който не говори много, дори и с мен, и изобщо не обича хора, заведения, концерти и тн. Вече с години си живеем в мир и разбирателство с повече търпение от негова страна и с приемане от моя))) Между другото много съм любопитна - какви зодии сте?

Хората са различни и по различен начин изразяват емоциите си 
Това, че човек не припка и подскача постоянно, не говори с приповдигнат глас и не го тресе див ентусиазъм през цялото време, не означава, че е емоционален инвалид.

Относно интровертите съм забелязала, че имат доста по-развита емоционална интелигентност от екстровертите. Обяснявам си го с това, че първите са склонни към самонаблюдение и себеанализ, докато вторите се движат от спонтанността и сякаш не им остава време за друго. Това разбира се е мое мнение 

А, жени, които се оплакват, че загубили Х години с такъв партньор - някой насила ли ви върза или се надявахте да го пречупите и промените според собствения си калъп? Че откъде накъде той ще се адаптира според очакванията ви, а вие ще си останете същите  После интровертите били егоисти, да бе, да

Сакън, в другата тема има подхвърляния да чакаме по 6 месеца със секса. Ерго със заживяването заедно.

Рядко се получава добра комбинация между
интроверт и екстраверт. Ако е много настой-
чиво изискването за внимание, може да го
преживява като емоционално изнасилване.

Интересното, което забелязвам е че повечето хора са или много затворени, или не им "спира устата" един вид 
Аз съм и на двата полюса, обичам да говоря и да разказвам някакви неща, но да седя и да нищя минали проблеми или да се карам с хората, че са на еди-какво -си мнение - не мерси.

Всеки обича да се забавлява, по свой си начин - щом сте били приятели преди това сте имали допирни точки. Помисли какво напряга отношенията ви, ако е непреодолимо - всеки да си поема пътя, но ако е от сорта искам да излизаме 5 пъти вместо 2 в седмицата според мен е глупост.

Аз мисля, че или приемаш човека с недостатъците му или ще се измъчваш да го промениш, а това не винаги дава резултат и е досадно. Ако доброто надделява, ние правим компромиси с някои недостатъци на партньора. Важното е да се обичаме.

Подкрепям напълно!

Здравей, според мен той няма да се промени. Напротив: с възрастта ще става все по-затворен и все повече ще те дразни. Моят мъж е такъв: спокоен, стабилен, но пасивен и интроверт. Аз съм също интроверт и сигурно затова все още сме заедно, но неговата пасивност ме влудява. Не знам какъв съвет да ти дам: аз не бих се обвързала с такъв човек от днешна гледна точка. Късмет!