КГБ = Клуб на Готините Баби - 167.

Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.

Сам по себе си обредът е красив и витален. Празничните обредни песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът – ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби.

Лазаровден
От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.
Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...
Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...
Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...
И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!
/Людмила Билярска/

Всяко едно олицетворява нещо от историята на бягството от робството в Египет.
Всичко останало,  нали тук е конгломерат от , как да кажа   народи ,въпреки че всички по националност са евреи, всеки си носи манталитета и обичайте на страната, в която се е родил, ястията на масата са съответно такива.

Преди празника всеки дом се почиства, не трябва да има мая, квас или храни, които вкисват. Съдовете се чистят старателно, а много семейства имат и специална за празника съдове.

Събирането около празничната трапеза се нарича Седер Песах и има специален ритуал и храни, които символизират Изхода на евреите от Египет. В Израел Седер Песах се прави само в първия ден от празника, а евреите в диаспората празнуват Седер първата и втората вечер. В празничната вечер се чете „Агада" - книга, която разказва историята за спасението. На трапезата се поставят най-красивите съдове, сребърни прибори, свещи, кашерно вино и три големи парчета маца (безквасен хляб). Пред главата на семейството се поставя чиния с ритуалните храни - символ на празника, от която не се яде и специално украсена чаша за пророк Илия. На трапезата задължително има  пилешко месо с кокал - символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце - изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви - обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет - настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас - магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода - зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите. По време на вечерята, като част от специален ритуал, се пият четири чаши кашерно вино.




Моето меню си беше естествено съобразено със нашите вкусове, то и зетя по неволя стана българин  та направих  бульон (от пилешки кълки) но застроен с брашно от маца, лимон и яйце,  след това овалях вече сварените кълки  в смес от мед, кетчуп, соя,хардал и във фурната, задушено месо с бяло вино  , отделно гарнитура ориз със пак сок от бульона, отделно пълнени чушки, и традиционната баница с месо( пастел) , но вместо точените кори, кайма размесена с натрошена и хубаво намокрена и изстискана маца, За супата, понеже я правя само на Песах, въпреки че е разкошна , ми взе време да убеждавам мъжете поне да вкуснат. като им казах че миналата година много им хареса, веднага ме обориха с аргумента че миналата година бяхме в Бг Нейсе, след кандърми я опитаха, изсърбаха чиниите и малкия каза- имам само две думи да кажа: LIKE AND SHARE 35

" баницата" когато си е с тесто е задушена на огъня телешка кайма с подправки-много магданоз, стрита чубрица, едро смлян черен пипер, кимион и малко вода-на огъня докато посивее. След това се разточват  две кори, за долу и горе, с долната се покриват дъното и стените на тавата   изсипва се равномерно месото, покрива се отгоре със втората кора и крайщата се защипват и се пече. Много я правят за по лесно с готови кори, но аз я предпочитам с другите.

На Песах "баницата "е по друга. Тъй като не се ползва брашно, а маца, еи това чудо

това не можеш да го намериш навсякъде. Самата маца аз лично не я понасям и в хладилника винаги предвидливо закупвам  4-5 хляба да има за цялата седмица, но на прзаничната вечеря само спазвам ритуала Иначе децата много я обичат мацата намазана със шоколад