Прекрасно градче, близо до София

Аз работя от вкъщи, затова ми е все едно къде живея (в момента сме в Банкя), но мъжът ми пътува по един час в посока до работата си. Просто в по-близките ни части на София почти няма офиси и всички са се изнесли към Младостите. Но пък не бих се върнала в града за нищо на света!

Ако пътува само единият, а другият си е вкъщи или е наблизо, тогава не е проблем, но да пътуват и двамата по 1 час, да имат дете и да трябва и него да водят/прибират (без помощ от баби, дядовци, детегледачки), е много трудно и изисква време.
Иначе и аз бих живяла с удоволствие извън града, но на един по-късен етап.

Всяко нещо има и плюсове и минуси, няма спор!
Струва ми се, че авторката на темата е наясно с минусите на пътуването, които са факт, не оспорвам.

Лично на мен пътуването не ми пречи, даже напротив, смятам го за спечелено, а не изгубено време. Безвремие, в което си почивам, избистрям мислите или планирам, пренастройвам се от работа към семеен живот или обратното, чета или общувам с приятели по Вайбър и т.н.

Махнахме се от София преди 5 години. Уж само за уикендите, после и за ден-два през седмицата, но планината и спокойствието така ми завъртяха главата, че оставайки за по-дълго в София, се чувствах като нещастен затворник. Пътуваме и двамата - всеки ден, но това не ме натоварва, почивам си. Хубавото е, че съм на работа до 14 часа и в 15 съм вкъщи. Всеки преценява кое как му понася, лично аз предпочитам да живея в "рая", макар и да ми се налага да пътувам до там.

Еми и аз си купих апартамент на 10 минути пеша от офиса. И моят, и на мм офисът бяха на една и съща улица.
Е, като се върнах от майчинство ме съкратиха, а неговия офис го преместиха.
Та сега си пътувам аз 1 час като стой та гледай, какво като се съобразявах едно време... Той поне пак е близо, не е пешеходно, но е 10 минути с колелото.
Сега като чуя рекрутър да ми говори за работа на Цариградско/Младост и веднага отказвам, до там както и да го гледам, ми е час и половина, неам нерви. А всичките фирми там отидоха 

В град като София има нещо, наречено квартали. И в тези квартали има квартални училища, по правило-дори няколко. Така училищата обхващат децата по квартали с идея точно, да не се прекосява половината град, за да се стигне с чанта 7 кг до училища. Има родители, които записват децата си и в по-далечни училища, да, но масовото е да ползваш училището в квартала, в който живееш, т.е. детето не обикаля. И не става въпрос точно и само за тежките чанти, а за опцията, че дете в 5-6-7-8-9-10 клас не го водиш, то само ходи. И ако в града можеш да съобразиш транспорта и при добра организация да подредиш заниманията на детето удобно, то ако детето трябва да се прибере на село само вече е различна картинката. Говоря вече за големи деца, не детско-градински, където щеш-не щеш родител го прибира. Аз говоря за времето, в което родител няма да го прибира. По правило също така в тези възрасти децата обикновено ходят и на разни други места-школа по танци, школа по език, школа за подготовка за матури и т.н.


Това да инвестираш в имот поради близостта му до работното място е най-голямата заблуда, която се случва на млади новодошли. Имот с цел да ти е удобен в работоспособната ти възраст, се закупува след щателно проучване на транспорт, връзки, метро/дори бъдещо ако щеш/ и въобще-по инфраструктура-дали можеш от това място да стигнеш до поне няколко точки на града с нормален транспорт. Е, същото е и с училищата горе-долу. Докато е малко детето-до дома. Като го приемат примерно в Испанската-се молиш да е пуснато метрото вече, хахаха, чета ви, повечето сте с малки деца. Когато при нас се зададе периода, в който трябваше да избираме, седнахме, маркирахме десетина точки и засякохме как се стига до тези точки от различни места. Това беше само част, разбира се, от критериите, по които избирахме жилище. А и жилищата също са временни, ние не сме закотвени цял живот в 4 стаи завинаги. Можеш да смениш. По същия начин, както, като остареем, а децата са самостоятелни, можем да мръднем на село, а те да останат в града.

И на мен ми се струва трудно и изнервящо да си в село с деца. Те трябва да пътуват постоянно до града. Но, ако са в град, за тях е много лесно - всичко им е на пешеходно разстояние. Мен лично няма да ме е страх как детето ми ще стига до училище и тренировки, къде и с кого ще дружи. Тук всички се познаваме.

Еовин, отвратително планиране е това, да. Точно младостите и Цариграско са едни от най-труднодостъпните, ако не живееш в района  
По-логично би било бизнес центърът да е в центъра, буквално, за да е еднакво достъпен отвсякъде с метро, но кой ли да помисли. И заради тъпата инфраструктура всички се бутат в "широкия" център, вместо, както е нормално, семействата да се изнесат в предградията и да отглеждат децата на чист въздух.

Дъщеря ми ще учи в местното училище, когато му дойде времето, това е решено. Има някакви школи и извънкласни, които дотогава, надявам се, ще се разраснат. Поне дотолкова доколкото все повече семейства с деца се изнасят в градчето.

Няма как "Бизнес парк" да се намира в центъра. Още повече, че такава площ няма къде да се отдели. Едно време това място е било поляна.

Много пъти се каза това - а ако децата имат нужда от нас? Разбира се, всеки си решава, но помощта на баба/дядо понякога решава много проблеми, когато родителите работят интензивно.

Е, ако го добутаме до пенсия, може да ги освободим от присъствието си, но да сме в близките до Сф села и да помагаме пак. Хем те спокойни, хем ние. Макар, че докато ние се пенсионираме, те отдавна ще са се отделили.

Колко големи деца и каква нужда? 20-25-30 годишни деца, ако имат нужда-има телефон, ще звъннат, ще им бавим внучето за два часа, няма проблем.

Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага

А как ще се появи внучето при теб в Мало Бучино (примерно) - как ще излезе само от градината и дойде до теб, ако родителите трябва да работят до късно? Или ти ще пътуваш всеки ден до София (отново), или родителите ще излизат от работа, а ако излизат, могат да си го бавят и те, за какво да ти го водят на теб тогава?

Ясно е, че не всеки има  възможност да ползва такава помощ, но ви уверявам от собствен опит, че е безценна Естествено,всеки е свободен да я даде или не, но предвид традиционната ни загриженост за децата ми се струва, че някак подценявате този аспект.

Защо всеки ден? Аз говоря за инцидентно гледане, не ежедневно. Бучино е на половин час път, аз ще съм моторизирана бабка, все ще се прежаля за един ден да стигна до града.