Прекрасно градче, близо до София

  • 105 953
  • 988
# 945
Скрит текст:
... По същия начин, както, като остареем, а децата са самостоятелни, можем да мръднем на село, а те да останат в града. Grinning

Много пъти се каза това - а ако децата имат нужда от нас? Simple Smile Разбира се, всеки си решава, но помощта на баба/дядо понякога решава много проблеми, когато родителите работят интензивно.
Е, ако го добутаме до пенсия, може да ги освободим от присъствието си, но да сме в близките до Сф села и да помагаме пак. Хем те спокойни, хем ние. Wink Макар, че докато ние се пенсионираме, те отдавна ще са се отделили.
Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Simple Smile Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Simple Smile Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага Simple Smile
Ооо, бъди сигурна, че децата няма да искат всеки ден, че и по два пъти да им се мотаме. Wink
Виж целия пост
# 946
Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Simple Smile Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Simple Smile Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага Simple Smile
Давате ли си сметка, че ще се пенсионирате на минимум 65 години?
Дали пък няма да ви се полагат малко години безгрижен живот?
Дали няма да е по- нормално да изпълните мечтите си, които сега загърбвате? newsm78
Виж целия пост
# 947
Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Simple Smile Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Simple Smile Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага Simple Smile
Давате ли си сметка, че ще се пенсионирате на минимум 65 години?
Дали пък няма да ви се полагат малко години безгрижен живот?
Дали няма да е по- нормално да изпълните мечтите си, които сега загърбвате? newsm78
Ключовата дума е "минимум". Нека видим, дали ще е така или буквално ще мрем на работните места, че както е тръгнало може и на 70-80г. да се пенсионираме за дълголетниците, де. Laughing Тогава нито град ще ни трябва, нито село. Mr. Green
Виж целия пост
# 948
Те децата може да решат да живеят извън страната, нямам намерение да се местя като сателит, за да им е удобно. Пък и те може въобще да не ме искат.
Виж целия пост
# 949
Те децата може да решат да живеят извън страната, нямам намерение да се местя като сателит, за да им е удобно. Пък и те може въобще да не ме искат.
+1  Peace
Виж целия пост
# 950
А какво стана с мантрата "Сами си гледаме децата и ги водим с нас навсякъде"? Joy
Виж целия пост
# 951
А какво стана с мантрата "Сами си гледаме децата и ги водим с нас навсякъде"? Joy
Като практикувала това "Сама си гледам децата и ги водя с мен навсякъде", в един момент, когато вече не са малки, осъзнах, че това е голяма тъпотия. Не казвам да се забие в другата крайност. Категорично не. Обаче, да прекараш някой и друг час без ремарке, закопчано за теб- безценно. Имаше моменти, в които всички мои мечти и представи за лукс бяха сведени до идеята да напазарувам сама в тишина. Дори не са ми правили проблеми при пазаруването децата, обаче самото пазаруване, без да държиш нечия ръка, без да ти задават въпроси, да се моткаш колкото ти е кеф между щандовете и стелажите, ми беше станало мечта.
Виж целия пост
# 952
Моето мнение от опит: Аз съм от Перник и много обичам града си, но.. в него няма денонощна аптека, няма денонощен хранителен магазин, болницата не смогва, тъй като градът е областен и идват хора и от ссъедните градове и села, чака се много и в повечето случай се изпращат до София болните. В Радомир положението предполагам е по-зле. За заплатите няма нужда от коментар мисля. От към училища и детски градини в Перник все още всичко е на добро ниво - има хубави училища, гимназии, детски градини, школи и тнт. Но неизбежно повечето тийнейджъри отиват да учат в София и се почват трудностите - пътуване, оставане след училище с приятели, сбирки. Аз лично избрах ипотека и живот в София и бих го препоръчала на всеки, големият град взима, но и дава много. Пътуването до София е изморително, изнервящо и тежко /според мен/ освен ако не работите в Люлин и минавате по магистралата. През Владая е ужасно, с влак/автобус също и след като се стигне до СОфия се започва и със софийския трафик. Инвестицията в жилище в столицата е тежка също, но след 15-20 или колкото е кредита години апартамента става ваш, а парите за гориво, винетки, амортизация се увеличават.
Виж целия пост
# 953
А какво стана с мантрата "Сами си гледаме децата и ги водим с нас навсякъде"? Joy
Като практикувала това "Сама си гледам децата и ги водя с мен навсякъде", в един момент, когато вече не са малки, осъзнах, че това е голяма тъпотия. Не казвам да се забие в другата крайност. Категорично не. Обаче, да прекараш някой и друг час без ремарке, закопчано за теб- безценно. Имаше моменти, в които всички мои мечти и представи за лукс бяха сведени до идеята да напазарувам сама в тишина. Дори не са ми правили проблеми при пазаруването децата, обаче самото пазаруване, без да държиш нечия ръка, без да ти задават въпроси, да се моткаш колкото ти е кеф между щандовете и стелажите, ми беше станало мечта.
Съгласна съм, че е тъпотия, но при липса на алтернатива е жестоката реалност Simple Smile. Да живее ДГ!!
Виж целия пост
# 954
Скрит текст:
... По същия начин, както, като остареем, а децата са самостоятелни, можем да мръднем на село, а те да останат в града. Grinning

Много пъти се каза това - а ако децата имат нужда от нас? Simple Smile Разбира се, всеки си решава, но помощта на баба/дядо понякога решава много проблеми, когато родителите работят интензивно.
Е, ако го добутаме до пенсия, може да ги освободим от присъствието си, но да сме в близките до Сф села и да помагаме пак. Хем те спокойни, хем ние. Wink Макар, че докато ние се пенсионираме, те отдавна ще са се отделили.
Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Simple Smile Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Simple Smile Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага Simple Smile
Ооо, бъди сигурна, че децата няма да искат всеки ден, че и по два пъти да им се мотаме. Wink

Ама кой говори да им се мотаме?! Вземаш внучето от ДГ и право в своя имот (на съседната пряка), не в техния - нахранваш го, гледаш го, докато минат да си го вземат, че и ядене за вечерта пращаш  Laughing  Да ви кажа, хубаво е някой да го прави за теб и някак ми се струва егоистично аз да не го правя, ако доживея Simple Smile А от къща край София няма да се получи  Simple Smile
Те децата може да решат да живеят извън страната, нямам намерение да се местя като сателит, за да им е удобно. Пък и те може въобще да не ме искат.

Може, може..., ама само докато ги натисне суровият живот Simple Smile  Познавам баби, коя стана испанка, коя канадка, коя англичанка на стари години  Laughing
Виж целия пост
# 955
Скрит текст:
... По същия начин, както, като остареем, а децата са самостоятелни, можем да мръднем на село, а те да останат в града. Grinning

Много пъти се каза това - а ако децата имат нужда от нас? Simple Smile Разбира се, всеки си решава, но помощта на баба/дядо понякога решава много проблеми, когато родителите работят интензивно.
Е, ако го добутаме до пенсия, може да ги освободим от присъствието си, но да сме в близките до Сф села и да помагаме пак. Хем те спокойни, хем ние. Wink Макар, че докато ние се пенсионираме, те отдавна ще са се отделили.
Е, какво е това спокойствие, ако трябва от близките села да пътуваме до София всеки ден по два пъти   заради внуците? Simple Smile Ясно е, че нека го добутаме, аз просто се чудя на убедеността ви, защото не ми се вижда практически вероятно - а ако е само да си мечтаем, може Simple Smile Естествено, че ще са отделно - кой коментира това - но ако баба/дядо са наблизо, е съвсем различно за родителите. Не е задължително, но много помага Simple Smile
Ооо, бъди сигурна, че децата няма да искат всеки ден, че и по два пъти да им се мотаме. Wink

Ама кой говори да им се мотаме?! Вземаш внучето от ДГ и право в своя имот (на съседната пряка), не в техния - нахранваш го, гледаш го, докато минат да си го вземат, че и ядене за вечерта пращаш  Laughing  Да ви кажа, хубаво е някой да го прави за теб и някак ми се струва егоистично аз да не го правя, ако доживея Simple Smile А от къща край София няма да се получи  Simple Smile
Скрит текст:
Те децата може да решат да живеят извън страната, нямам намерение да се местя като сателит, за да им е удобно. Пък и те може въобще да не ме искат.

Може, може..., ама само докато ги натисне суровият живот Simple Smile  Познавам баби, коя стана испанка, коя канадка, коя англичанка на стари години  Laughing
Аз помощ не отказвам, но ти откъде си сигурна, че ще искат помощ? Ако дъщерята/синът/ зятят/ снахата кажат: "не, благодаря, ще те викаме само при нужда!" и ако тази нужда е само 1 път на месец?
Виж целия пост
# 956
Е, хайде сега, щом ние успяваме, все ще отгледаме и деца, дето да могат да се справят с едно взимане от градина  Laughing
Естествено, че би било хубаво да има кой да помогне, обаче пък това да ми определя къде да живея след пенсия -айде няма нужда!
И без това сега заради децата и техните нужди живеем в града, вместо в къща извън него, остава после и заради внуците да не успеем да се спасим
Виж целия пост
# 957
Няма как да знаеш, дали изобщо някой ще ти иска помощ. Влизаш в темите за свекървите и тъщите и си представяш, че снаха ти/зет ти пишат там. Laughing Дали ще опрат до твоята помощ? Mr. Green
Виж целия пост
# 958
Дали ще опрат до твоята помощ? Mr. Green
О, да!
Ако си опънеш палатка в градинката пред блока, но без да те виждат от прозореца! Joy hahaha
Виж целия пост
# 959
Мхм. Ей това му е проблема на българина. Първо ще "драпам", за да може ...нали децата...
После ще се съобразявам пак с тях, че и с техните деца, за капак. Трябва да обгрижвам старите роднини и...накрая ще се моля наследниците ... да поемат по същия път, щото и аз ще стана "стар роднина"...
М..мерси.
Как пък не съм си устроила живот в "близост" и за улеснение. ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия