Прекрасно градче, близо до София

Да, де - аз не за авторката, за другите, които се чудят. 
И ние сме тръгнали без нищо. Не е задължително да е веднага и сега. Малко по-малко.
Но...времето си лети.


Говори ми! Ако са три викаш, още по-зле.
Недостатъци имат единствено бавно ликвидните и "губещите" имоти.  Ако си купил такъв - недостатъка е твой, не на имота.

Много хубаво мнение наистина. Ще пада мислене. Все се лашкам между двете крайности, ММ предлага среден вариант- да строим бавничко, така няма да усетим изтичането на пари толкова и децата ще поотраснат,докато завършим. Ама аз се познавам, че започнем ли, ще ме дразни да е бавно и недовършено...Нямаме шанс докато съм по майчинство да завършим къща, то едното ми майчинство свърши, а второто е под проекто-въпрос ) Така че звучи добре като план, аз си мечтаех да гледам бебета по двора, но не става така бързо и лесно.

Аз харесвам Панчарево, Герман и Лозен. Гледка има в крайните части на селата, но дотам е и повече път. Лозен си има планина= чист въздух, Панчарево езеро= прохлада лятото, Герман е близо и до планина, и до езеро.

А че старините идват бързо, е факт, но да се лишаваш от нещо, докато си млад и пълен с копнежи за едно неясно бъдеще..не знам. Свекърите така имаха планове, кроежи, свекър ми почина, преди да се пенсионира

Ако гледаме цените, в Орландовци имотите са по-скъпи от Радомир, макар и със сравнително малко. Но пък съм съгласна, че кварталът си е добър и принципно е алтернатива на това, което авторката търси, просто славата му е лоша. И аз преди да дойда тук го свързвах само с гробищата и "контингента", но нещата са по-различни в реалността.
Но пък нека не я разубеждаваме да търси имот извън столицата, нека наистина да си осмисли нещата, да разгледа, преди да купи, ако ще и под наем за известно време да поживее на мястото.


А Лозен и Панчарево доколкото разбирам са извън целевата група. Най-малкото, ако погледнете цените на имотите - доста по-солено излиза от двустаен в Люлин примерно, при това за по-ниско качество на изпълнението и огромна нужда от допълнително средства за основни реконструкции и/или ремонти на къщата.

Орландовци съм го гледала и аз с потенциал за къща, не е лош, особено в някои части.
Иначе приятели строят в Требич, това е друго, което сме гледали - във все още не толкова популярна посока е, а пък не е далече.
Но за мен всичко това си е още далечно бъдеще, нямаме сега време, сили и място в живота си и за това. Ще изгледаме децата в Младост, пък после ще мислим

Телеграфен стил.
До 3 имота има недостатъци, за повече не знам (ако са поне 5, може и да е по-лесно, като има натрупване ).
Недостатъци (телеграфно):
- чергарски живот. Сигурно аз съм разсеяна, но много често това, което искам да облека днес и сега го няма (останало е в другото). УжасТ. Вече не си го причинявам.
- скъпо е - всичко е по 2, 3 (за покупка, мебели, поддръжка - нещо като имотна полигамия  )
Ликвидността на имота е друга тема (зависи и от цената).
Иначе със схемата деца-имоти-купона съм съгласна.  

Близостта на някои квартало-селца до Околовръстното...не ги ли прави по-мръсни и шумни, ако ще и наблизо да има планински склон?!

Аз говоря за поетапно обитаване. Не всичко наведнъж.  
Въпреки, че от няколко години сме и тук - и там - зависи от моментните капризи. Зимата сме повече тук, лятото - там. Проблеми нямам, даже и нещо да липсва.  На път за работа, така или иначе от там, минавам през тук.

Оспамихме авторката, дано се появи, да ни отвее.

Често ходим със скъпия при негова племенница в кв. Бенковски. Сравнително близо е до центъра, доста оживено, не съм виждала мангали.Не знам какви са цените. Домакините постоянно предлагат да продам нещо от градските имоти и да инвестирам там. Но не ми харесва живота в къща, не е за мене.
Хората имат 2 деца - големият сам си ходи на у-ще в София. Малката - баща и я кара с таксито, прибира се с приятелчета. До 4ти кл. изкараха в кварталното у-ще.
Може пък за авторката да е приемливо.

Орландовци, Бенковски, Требич, Нови Искър .... топло, топло 

Помниш ли какво стана през 2008г.?
Всички имоти станаха губещи след краха на вторичните пазари.
Лихвите по ипотечните кредити скочиха и се стигна до там, банката да вземе имота и пак да останеш длъжник.
Сгромолясването на цените все още не е компенсирано, нищо че започнаха да се повишават.

Pure nature,има хубава идея и много удачна.И аз съм си я мислила много пъти.Варианта е поне едностаен в София някак да изплатим,но с потрвбителски и неголям кредит и ако съберем част от сумата.Дава се под наем,майчинство карам в Костенец,кието си е решено отсега,защото ММ е полицай и кара нощни,а сама аз с малко дете няма шанс да стоя.
Един апартамен в столицата не е никога излишен.И е инвестиция.
Къщи на село си имама ама в притурка със свекъри и тъщи

Аз съм млад родител. т.е. раждала млада и съответно в разцвета на силите си ще съм при завършване на най-голямото ми дете, а другите не са никак малки и те. Не ми се ходи на спокойствие, аз ще съм работещ човек още дълго след тяхното завършване и отделяне. Вилата е нещо съвсем различно, там се ходи и сега, ще се ходи евентуално и после. Какво точно ще правя след пенсия от сега не мога да планирам. То може и светът да не съществува, толкова е далечно това време.

И не става въпрос само за едното образование, ясно е, че не е цветущо положението по училищата, ни в София, ни в Радомир (образно казано, да не се хванете за града сега). Моите деца по принцип са силно социални, занимават се с много неща, ходят, спортуват, учат инструмент, езици, въобще-по интереси. В малкия град това няма как да го получат.

Местене в малко градче е ОК при наличие на по-малки деца, заради играта навън. В прогимназиален етап на обучение нещата се променят доста.

Знаеш ли колко бързо се нижат годинките и докато се обърнеш, децата ти ще искат да се отделят от теб. Затова е добре да си подготвена, а не да започваш да го мислиш тепърва след 15 години. "Далечното време" става много бързо близко. 

Това не е съвсем вярно, казвам ти го от позицията на човек живял в град до София (както казах - на 10 км). Учех в София след 7-ми клас, ходех сама на училище, не съм зависела от нашите, както и правех всичко, което правеха съучениците ми - абсолютно всичко. С някои от тях дори се прибирахме за еднакво време от училище, според зависи те от кой квартал бяха. Защото след 7-ми клас обикновено записваш гимназия по интерес, а не по квартал  Ходех на купони, имах възможност да оставам в апартамента, които имахме по онова време в София, но не исках, та нашите идваха да ме прибират. Но те така или иначе нямаше да ме оставят да се прибирам сама или с такси по нощите, т.е. пак щяха да дойдат да ме вземат. Разликата в пътуването е 15-30 мин. (30, ако изпуснеш автобуса). С кола е доста по-бързо - 35 мин. ни е до работа в центъра, като заобикаляме през селата, заради строежа на тангентата, от вкъщи ни е също толкова с лек трафик обаче, иначе сме стигали и до 50 мин. От малкия град ни трябват 10 мин. до метрото (с кола). Всъщност излиза, че стигаме по-бързо, заради трафика, въпреки повечето километри.

Възможността да си легна на шезлонг на райграса, да си чета книга, да се разхладя в басейна, да си направия барбекю, да разходя кучето по пустите поляни, да си изпия питието вечер на верандата или където и да е из двора, да няма лудница около теб, е не ни се случва в София. Тук имаме на разположение апартамента и къде излизаме? В мола, в парка с 10000 човека и ревящи деца, в градинката пред блока, всеки ден на Витоша, на кафе? Винаги сме заобиколени от чужди хора, релакса, който познаваме от къщата с двора, няма нищо общо.

Място за релакс с достъп до всичко, което предлага големият град е оптимално, защото аз пък не мога да се лиша съвсем от лудницата и от социалния живот, които ги има в София, но не и в малкия град. Затова мислете за нещо близо и комуникативно, за да може да съчетаете хубавите неща и от двете 

Аз по принцип съм подготвена, имам си, така да се каже. Говорим принципно. Да, знам как бързо минава времето иначе.
От друга страна, да го мислиш, когато ти дойде за мен също е вариант. Не всяко младо семейство има възможност да поддържа и къща и апартаменти. Четох на горе описания как някой ще гледа животни-ти ще ядеш. Еми не става винаги точно така. Ние сме патили от това, че са ни разграбвали или рушали къщата, например. Не си ли на място-да си го гледаш ти-почти е невъзможно, ако нямаш лична собствена баба да е там.
Моите баба и дядо си взеха къща, когато се пенсионираха, не са я вардили 15 години преди това на прибежки.