Местене в малко градче е ОК при наличие на по-малки деца, заради играта навън. В прогимназиален етап на обучение нещата се променят доста.
Ходех на купони, имах възможност да оставам в апартамента, които имахме по онова време в София, но не исках, та нашите идваха да ме прибират. Но те така или иначе нямаше да ме оставят да се прибирам сама или с такси по нощите, т.е. пак щяха да дойдат да ме вземат. Разликата в пътуването е 15-30 мин. (30, ако изпуснеш автобуса). С кола е доста по-бързо - 35 мин. ни е до работа в центъра, като заобикаляме през селата, заради строежа на тангентата, от вкъщи ни е също толкова с лек трафик обаче, иначе сме стигали и до 50 мин. От малкия град ни трябват 10 мин. до метрото (с кола). Всъщност излиза, че стигаме по-бързо, заради трафика, въпреки повечето километри.Скрит текст:
Възможността да си легна на шезлонг на райграса, да си чета книга, да се разхладя в басейна, да си направия барбекю, да разходя кучето по пустите поляни, да си изпия питието вечер на верандата или където и да е из двора, да няма лудница около теб, е не ни се случва в София. Тук имаме на разположение апартамента и къде излизаме? В мола, в парка с 10000 човека и ревящи деца, в градинката пред блока, всеки ден на Витоша, на кафе? Винаги сме заобиколени от чужди хора, релакса, който познаваме от къщата с двора, няма нищо общо.
Място за релакс с достъп до всичко, което предлага големият град е оптимално, защото аз пък не мога да се лиша съвсем от лудницата и от социалния живот, които ги има в София, но не и в малкия град. Затова мислете за нещо близо и комуникативно, за да може да съчетаете хубавите неща и от двете
Място за релакс с достъп до всичко, което предлага големият град е оптимално, защото аз пък не мога да се лиша съвсем от лудницата и от социалния живот, които ги има в София, но не и в малкия град. Затова мислете за нещо близо и комуникативно, за да може да съчетаете хубавите неща и от двете
Точно това, което си описала, не бих го причинила на детето си и на мен.
Пътуване над 30мин, минаване през села и паланки, тичане да прибирам детето от купон по нощите, мислене как е стигнало до у-ще и т.н. Прекалено много стрес за един шезлонг и книга, на които мога да се насладя през уикенда на вилата. Ежедневното тичане е просто убийствено. 
