Прекрасно градче, близо до София

Gala, много хубав пост и точно описва неволите на мои познати, които се нахендриха с къщи в софийски селца. Само че ти поне си успяла да се освободиш от този имот, а те не могат да си продадат къщите, защото след първоначалната еуфория от идеята да живееш на тихо и спокойно място, хората се усетиха и за трудностите и сега повече се продават и по-малко се купуват. Имат си ремонтирани къщи, в които хем вече не им се живее, хем не могат да продадат, направо си зазидаха спестяванията в тия имоти. Личната ми статистика показва, че след два отоплителни сезона вече започва много да им се прибира в града.

И аз не можах да изчета всичко, но, точно в Радомир мислехме да ходим да живеем и ние. ММ е от там, познаваме града, ходим често там, наясно сме с пътуването и всички произхождащи от това проблеми. Много дълго обмисляхме всичко, въртяхме го всякак, единственият плюс, който не беше за пренебрегване, беше наличието на наследствен имот, който след ремонт, щеше да е чудесен за живеене, но
1. Ходя на театър всяка седмица
2. Срещам се с приятели до късно, поне веднъж седмично
(не съм активен шофьор, а и не съм убедена, че искам да ставам такъв, съответно трябва да имам личен шофьор или да се съобразявам с обществения транспорт, който не е до среднощ)
3. Работим в София (аз от вкъщи, но срещите ми през деня са в София)
4. Мисля, че болницата в градчето я закриха, има само спешен център
5. Няма вече работещ голям магазин тип Била (имаше Пени, което е гадост) - най-близо Перник

И в крайна сметка, купихме жилище в София. Харесвам живота в малък град или село, но след 50 годишна възраст, с поотраснали и самостоятелни деца. Та, отложихме го за тогава.

Всъщност най-страшното на тапата Владая-Горна Баня-Околовръстното за мен не беше дори самото висене в нея (е, какво толкова, ще си послушаш музика, ще си провериш имейла, ще си почетеш...), а гледката на  биещи се с винкели шофьори (и не, изобщо не се шегувам за винкела).

Аз съм го намерила идеалното място, да, да е жив и здрав най-оплюваният човек в България, че го е построил. Сбъднал е не само своите мечти, ами и на много други семейства. Училището на детето (Слава Богу, дори това след 7 клас), къщата и офиса са ми на 1.7 км разстояние едно от друго. В центъра на София слизам само с метрото.

Янeчeк, освободила се е, защото имотът е в доста приличен комплекс (предполагам за кой комплекс става дума). Все още се търсят къщи там, защото разстоянието не е много, докато не вземеш да го пътуваш всеки ден. Нашите познати нямаха този късмет и се сдобиха с един ненужен имот, но поне не дадоха толкова пари.

Sharky*,  .


Бона, правилно решение според мен. След като приближим възрастта за пенсия, ще напълним селата и градовете около София и не само.

А между другото, учителката ни по френски език каза, че е чела проучване, според което идеалното място да живееш (ако работиш в СФ) е Банкя

Аз за 4 месеца работих в Ковачевци и то на 4 часа.
Минавали сме и през Владая и през Люлин. През Люлин като се заточи тая магистрала, сякаш край няма.
Има хора, които са свикнали на пътуване и стрес от сутринта, е аз не съм от тях.

И тоя стрес, който би бил с къща в Радомир, работа в София и деца, просто никакво "провинциално спокойствие" не може да го компенсира.
Като пораснат децата, може да огледаме нещо, ама по-наблизко. Както писах Нови хан, Равно поле или Горубляне, Панчарево или Говедарци.

Всяко нещо си има плюсове и минуси, затова такива решения трудно се обсъждат коректно на цяло. Много зависи от конкретните фактори, възможности и приоритети.
 От основно значение е как си представя семейството живота и съставните му части преди и след преместването. Защото е коренно различно дали един от родителите ще пътува или дори ако се налага временно и двамата и съвсем различно ако цялото семейства ще "живее" през деня на едно място, а през нощта - на друго.
 Ежедневното пътуване на двама възрастни и двама родители с една кола дори и да е в покрайнините на София, не си го представям без стрес, загуба на излишно време и нерви.
 Много по-различно е ако семейството си живее на едното място и си създаде среда там като само един от родителите пътува малко повече отколкото ако живееше в София.
 Децата неминуемо ще си създават среда там, където обичайно прекарват повече време. Ако учат в София, а се води, че живеят в "Х" (град/село/затворен комплекс/др.), с времето ще става все по-трудно от логистична гледна точка - ще си създават общи интереси с приятелите и ще искат да ги споделят с тях - уроци, кино, заведения, дискотеки... И най-вероятно ще се създават излишни напрежения покрай различните зависимости покрай придвижването.
 Но ако децата освен, че живеят, и учат в място "Х", тогава и средата ще им е там и няма да са зависими от развозването на родителите, както и самите родители. Ако единият родител работи в София и губи някакво време в допълнителен път, то другият ако работи в място "Х" ще спестява от пътуването вътре в София, не само от и до работа, но и при повечето други неща.
  Освен това в конкретният случай решението зависи и от конкретни финансови възможности/невъзможности. Ако на мен вариантите са ми стрес от 20г. ипотека и от малко допълнителен път - бих избрала пътя. Защото за съжаление аз пък познавам хора, които след определено време плащане на ипотека, изгубиха и жилище, и пари и пак им се наложи да се преместят някъде извън София.
 Ако човек си има всякакви възможности е лесно да се избере, но в повечето случаи не можем да имаме всичко и се налагат компромиси. Тогава е много важно всеки да е наясно от какво и до колко може да се лиши. При местеното от едно населено място на друго (независимо дали изобщо включва София) обикновено би следвало да се има предвид и средата и в някаква степен начина на живот, на което често не се отделя достатъчно внимание. Ако човек смята, че може да си ги запази тези неща, въпреки преместването е много вероятно болезнено да осъзнае, че не се получава качествено в дълготраен план

galaUSA, много поучителен пост. И още нещо - зависи какви са хората като темперамент и занимания. Наистина има хора, които с месеци не слизат в центъра и не го познават, нищо че живеят в София.
Има хора, които обичат да ремонтират и да сменят покъщнина, аз не съм от тях, ММ също и точно това му изтъкнах. Къщата иска много повече грижи, а отоплението й хич не е евтино, чувала съм го от патили хора.

Зависи от възрастта/топлоизолацията на къщата. Аз от моята къща изобщо не мога да се оплача, за една и съща отопляема площ в момента плащам 1/3 от месечните разходи за отопление на апартамента.

Така беше направена къщата, че ВСИЧКО ни беше по-евтино...Невероятно евтино излиза всичко, но....точно, както го каза ти, трябва да си седиш вкъщи и много-много да не мърдаш наникъде, а ние с децата правим точно обратното... То постът ми оттам тръгна - че всичко се прави заради тях. Иначе на нас ни беше добре, с коли сме, можехме да си пътуваме, но за тях ХИЧ не беше удобно

Най-добре е докато са малки децата, да сме си близо до училището, курсовете, извънкласните занимания, та дори и ТЕХНИТЕ приятели.

Иначе, и аз, като вас, искам - като остарея, да се преместя    

btw, ММ сега гледа сметките за парно, топла вода и ток и само цъка и недоволства ИСка да има къща, като тази, която имахме, но ... да е в града Ама то само парцелът излиза колкото цялата къща там Няма угодия, няма идеален вариант. Като се замисля, обаче, ние в апартамента, общо взето, само спим и се преобличаме да ходим някъде.
Написахте го няколко пъти тук и шапка ви свалям, че го осъзнавате: важно е човек какви приоритети има и какъв начин на живот си е избрал

И браво на този, който каза, че никаква къща в провинцията не може да компенсира стреса от дългите часове, прекарани по пътищата и опашките н задръстванията. Това е абсолютно вярно 

Хора, да сме живи и здрави, да си гледаме децата, че наистина те са ни най-важни. Мен ми трябваше да се поозоря 2 години, за да разбера, че отдавна съм си сменила приоритетите, покрай тях, просто не съм го осъзнавала

Примерно ние сме в мъничък апартамент /който ни излезе евтино, ама беше общински/.
Обаче пекне ли слънце и сме на теферич - имаме парк, училища, градинки малки покрай входовете, съседи, деца - всичко, което ми трябва.
В квартала си имаме всичко на пеша разстояние, даже и офиси, ако на някой му се работи.
В същото време е доста спокойно, освен булеварда сутрин и вечер.

galaUSA,
страхотни постове. Благодаря за споделеното.

Много ми е интересно това с ниските сметки. Явно новите технологии си казват думата. Само не знам дали излиза скъпо преустройството на съществуваща стара къща.

 И на мен ми напълни душата постът на Галя. Благодаря, че сподели така подробно, представих си го лично и наистина ме отказва в близките 15-20 години (докато пораснат децата).

Sharky, за затворения комплекс не знаех, че го разширяват. И аз съм набелязала същия като вас (мисля), но при мен е само далечна мечта. Макар че дори яслата ни е на 5 мин с кола оттам, както и работата на единия... Но трябва да си продадем апартамента, който също не е далеч, а си го харесваме и хич не ни се иска. Може и под наем и с кредит, ще видим.

А какво мислите за вариант да се живее на етаж от къща, в квартал в София, макар и не от престижните, с малък двор? При почти никакъв наем (на близки). Хем съчетава минуси и от двете (имаш съседи, макар и само едни, нямаш място за големи проекти на двора), хем и плюсове (стигаш до центъра и с ГТ, ако искаш, наблизо има магазин, детски градини и т.н., а и дворчето колкото и да е малко има място за маса, столове и скаричка, например, и за леха с цветя. А за ММ има голямо мазе и малък гараж да си ръчка). Тъпото е, че ни е на другия край на града, а детето тъкмо започва ясла и тя, и работите на двамата са ни все в един район- около нас, радиус до 15 мин с кола. Така че за момента ще чакаме, например ако някой започне работа в тези райони и като дойде по-близко метро и пак ще го мислим...Но се чудя има ли изобщо смисъл и затова питам, ако някой има опит. Пак е селски тип, с клюки и всички се познават, от една страна е плюс, че ще ти помогнат, че знаеш къде играе детето ти (много по-спокойни са улиците, това ме привлича, няма коли като тук на всеки 2 секунди и е по-чисто), от друга ние си обичаме спокойствието, това да идват хора постоянно при нас на "моабет" ми е натоварващо на моменти (а на моменти ме кефи). Вие как мислите, имате ли опит с живот в малък квартал с къщи? Има си минуси и с училища (няма добри) и ГТ не е идеален.

от всичко това аз поне с малоумния си мозък разбрах едно: нещата са въпрос на организация явно, а не на време за пътуване. По принцип няма как да очакаш друго, ако искаш да си смениш къщата с такава с извън града в срещуположна посока, нещата да ти вървят на същите места, със същото време, по старому. Ако хората се събират, за да се приберат заедно и стигат за 18:30 вкъщи след като са взели 2 деца, това значи, че работят до 17-17:30, което пък значи, че почват 8-8:30 и тогава да излезеш 7:00 от вкъщи при положение, че имаш 2 деца да оставиш на училище, не е нещо нечувано дори и в рамките на София. Човек бързо се научава от Кладница да мине през Мърчаево и после през Бояна. Та май гроздето е кисело по други причини. Аз не бих отишла да живея в Делта хил при положение, че има къщи в затворен комплекс на по-хубаво място, за същите пари (доскоро), под носа.

По принцип не се съмнявам, че Младост е върха на цивилицацията и НАЙ–ДОБРОТО, което човек може да даде на децата си. Сериозно?   Всичко е въпрос на критерии.

Предлагам в темата да останат тези, които имат какво да кажат по въпроса за по-евтино жилище извън София, а не как искам да живея като баровец без да съм баровец.

Историите за Перник ги пропускам. Всеки случай се документира от медиите. Въпросния, който се споменава, не включва перничани. Нали помните тримата, които пребиха мъж и жена наскоро на околовръстното?

Не разбрах с какво е предизвикана злобата от последния пост, и не, в темата може да пише всеки, който иска да каже нещо.
Авторката на поста по-горе (Гала) се е обосновала защо понякога един добре оборудван квартал в София е по-добре за децата от чистия въздух, дори от здравословна гледна точка и съм склонна да се съглася с нея. Ако има и къде децата да ходят поне няколко седмици лятото на чист въздух според мен е оптимално.