Прекрасно градче, близо до София

  • 111 495
  • 988
# 240
Доста необоснована (не искам да казвам глупава) гледна точка. Точно същият избор имате и вие - голямата част от хората от другите градове също оставят зад гърба си налични жилища и баби и отиват на квартири и пътуват до бабите редовно. Нали не си представяш, че бабите ни купуват апартаменти в София и се нанасят в съседство да са ни под ръка Grinning
Виж целия пост
# 241
becky, вярно е, че не уточних кое точно визирам като "входа на София", но и това, и всичко останало, което си смятала е дребнаво заяждане и не ми се влиза в излишни спорове за 2-3 мин. разлика или +/- 5 км. Ако искаш може заедно да се позовозим от вас до НДК и от Радомир до НДК и тогава да обсъдим конкретно всички факти  Party

То за тази работа има гугъл мапс. Вика над 50мин от центъра на София до центъра на Радомир. За 20мин само с мотор, с кола невъзможно, освен ако не е в 3 сутринта.
Ти пък си чел съвсем по диагонал какво съм писала и изглежда по същия начин си гугълвал и бързаш да се изкажеш  Laughing Маршрута, по който според чичко Гугъл се минава това разстояние за не пълни 50 мин. е през Люлюн, ама изобщо не разбирам що пък трябва да се обикаля от там, за да се отиде до НДК. То за около 50 мин. и автобусите обикновено го вземат почти същото разстояние, но аз не съм се наемала да пиша за колко време се взема цялото разстояние, защото е много относително и много зависи от трафика в самата София, с който авторката вярвам, че е достатъчно наясно, живеейки поне от 3г. тук. Аз само писах за допълнителните двайсетина мин., които ще им коства живеенето в Радомир и беше в контекста на предишни коментари за губене на часове в пътуване на ден, което не е точно така. За 20 мин. още не съм чула и видяла някой да го е взел цялото дори и с мотор, нищо, че имам доста "бързаци" за приятели
 И за да не съм съвсем офтопик, да кажа, че и според мен е по-добре жилище в близко подходящо място на първо време, отколкото 20-30г. ипотека и много лишения за малко жилище в града. Дългата ипотека много оскъпява крайната цена на имота и става не особено вероятно да си върнеш парите особено след срива на имотния пазар. Много е трудно да се предвидят всички възможни фактори за толкова дълъг период - може някой да се разболее, да остане без работа и какво ли не още...
Виж целия пост
# 242
Доста необоснована (не искам да казвам глупава) гледна точка. Точно същият избор имате и вие - голямата част от хората от другите градове също оставят зад гърба си налични жилища и баби и отиват на квартири и пътуват до бабите редовно. Нали не си представяш, че бабите ни купуват апартаменти в София и се нанасят в съседство да са ни под ръка Grinning

Правят го за по-добра работа, повече избор на работни места и по-добри заплати. Кой оставя всичко това, за да отиде към безработица и тройно по-ниски заплати?  Изобщо не е същото, "ъпгрейд" на София е само в чужбина, а това е съвсем друго от преместване в друг град. Не можеш да сравняваш местене от Червен бряг в София и да кажеш, че е точно като местене от София в Червен бряг.

В по-развитите държави е друго, там си сменят градовете поне няколко пъти в живота, независимо от кой са започнали. Но при нас не е така, всички искат да отидат само в София, единици избират друг град, ако не са родени там, което е жалко.
Виж целия пост
# 243
Да де, ама ти понеже заговори за баби и апартаменти, не за работа, затова казах, че е необосновано, това просто не са доводи.
Иначе мерси за тоя избор - за да мога да работя добре платена работа по специалността си, да се наложи да оставя всички останали удобства. Да, взела съм това решение и не мрънкам, ама чак пък да се радвам, че е било "избор" - не е, принуда е.
Виж целия пост
# 244
Пипи,
и си права, и не си.
Познавам над 5 човека, които се изнесоха от София. Хора, които бяха трайно устроени - родени,  израснали или в най-лошия случай работили 5+ години. Градове - Варна, Бургас, но и по-малки - Троян, Тетевен, Исперих, Искрец, Кюстендилско, Пазарджишко. За да съм честна, повечето са жени, които са ожениха там. Някои се връщат по родните места на своите родители. Но познавам и хора, които избират място по любов, купуват имот и се изнасят.
За работа -  почват някакъв бизнес или работят дистанционно. Не казвам, че е лесно, не казвам, че са много, но ги има.
Съгласна съм, че изнасяне от София е по-трудно, защото няма работа.
А за домашните деликатеси, ще пробвам да съм деликатна. Ако знаеш колко трудно се отглеждаш, няма да завиждаш благородно. А пък, ако толкова много искаш - вземаш под наем нива в покрайнините на София за 20-30 лв. годишен наем и си отглеждаш всичко сама.  Hug
Виж целия пост
# 245
А, трудно се отглеждат, ама от бабите, младите си ги взимат готови Simple Smile) Не ми е това драма де, аз нше съм маниак на тема здравословно хранене, но все пак.

Сигурно се случва, но аз не познавам нито един от всичките ми стотици познати, родени тук. По любов може би да, ако мъжът изкарва добри пари в малкия град, иначе само с любов не се живее.
Виж целия пост
# 246
Здравейте и от мен Simple Smile
Не мога да изчета всичко, въпреки, че ми се искаше...

До авторката: казваш, че искаш деца и най-доброто за тях...
Ако НАИСТИНА го правиш за тях, остани си в града (София).

И двамата с мъжа ми НЕ сме от СФ, но живеем тук от 2001. Причина: работата (класика!)
Купихме апартамент, живяхме в него 10г и решихме да купим нов апартамент, по-голям, защото 3 стаи не ни стигаха вече...Покрай търсенето установихме, че в един затворен комплекс извън СФ продават къщи 200кв с двор 700кв. за 150 хил.евро, което идваше с малко по-скъпо от 4-стаен апартамент. Мястото е на 30 км. от СФ, може да се каже, че е близко, но всъщност не е така, защото нямаме удобен път за ВЛИЗАНЕ в града (София). Обаче пък мястото е в планината е и хипер красиво и усетихме как и двамата с мъжа ми бяхме покорени Simple Smile Беше ни страх да направим тая стъпка, но рискувахме - продадохме апартамента и парите - в банката. Теглихме оттам кредит и купихме къщата. Първата година - всяка вечер, след работа, ремонт, ремонт....Не усетихме как мина годината. Денят ни се делеше на две - на работа и след. Но след работа означаваше в 18*30 да сме си вкъщи всички и да си правим ремонта (майстор не ни е влизал, мъжът ми всичко сам си направи). След година бяхме готови. И дойде ред да обърнем внимание на децата си - записахме ги на плуване и танци (това са занятията след училище). И тогава започна тормозът .... всяка вечер, след работа, се събирахме на танците на децата (читалището) или пък при мен, на работата, да ме вземат. Аз започнах много да се изморявам и понеже съм и пребита вечер от умора, дето си имам проблеми със щит.жлеза, почна да ми става трудно да шофирам. Вкарахме едната кола в гаражите на работата, другата оставихме на паркинга в двора на къщата ни и мъжът ми започна да ме вози с неговата (той е със служебна). И някак си започнахме четиримата да зависим един от друг. Като скачени. Вечер, след работа и училище, ходехме на танци и плуване и стояхме там, да чакаме децата....Това всеки ден. Всяка вечер децата заспиваха в колата по пътя към къщи. Пътувахме по 20-25 мин.докато се приберем. През това време те се успиваха сериозно в колата, и в къщи едвам ги сваляхме от колата да си влязат вътре - няма събуждане. Освен това, вече успани, отказваха да вечерят. Искаха само да спят. Не без причина - то си отиваше на 22*00.
Големия тръгна на уроци по програмиране в Телерик - всяка неделя баща му го сваля с колата до града, и после ходи да го прибира (курсовете са 3-4 часа). Една бира не можеше да пие на обяд вкъщи, че ще шофира. Единствено съботите ни бяха свободни, но то като е къща и чистенето ти не е малко ... та събота чистех, готвех и перях. Отделно, всяка събота имахме причина да сме в града - все нещо имахме в съботите, та слизахме пак до Сф.
На няколко пъти ни се наложи да ходим на лекар, но не питай как се стига от Драгичево до Х.Димитър, понеже джипито ни си го запазихме, а той е в Х.Дим. И всеки път се лекувахме сами, сами си слагахме диагнози и си купувахме хапчета от аптеките. Забравяла съм си лаптопа Sad - ужас... как се връщаш от бизнес парка до Драгичево  ooooh!
Но най-гадното ... това, което наклони сериозно везните и ни накара да се върнем в града...бяха задръстванията на Владая сутрин. За две години, всеки ден на работа и училище... така и не ни се случи да НЯМА задръстване. Имало е случаи да гасим колите - блокаж на пътя. Децата ни постоянно закъсняваха първите часове. Каквото и да правехме, не можехме да стигнем навреме...Всеки ден по-рано тръгваш, но пак задръстване. Единствения начин беше да излезем в 6 часа от нас, да идем в училището в 6*30 и детето да виси там като сопол до 8.00
На мен утеха ми беше, че мястото беше УНИКАЛНО красиво. Беше спокойно и прекрасно и всички съседи бяха много вежливи и възпитани. За пръв път в живота си разбрах какво значи наистина да дишаш. Въздух, природа ... около нас нормални, възпитани хора. Място за паркиране - бол. Колата на двора не я заключвахме. Имахме един случай - ММ я беше мил и разтворил цялата - врати, багажници...Влязъл си вътре да си почине малко, ТВ, кафенце, филмче... На другия ден сутринта се сети, че колата на двора е разтворена (нямахме ограда там) Simple Smile Никога нищо не ни изчезна, а съм държала отвън някои неща, които си бяха цена.
Вкъщи сме спали 14 човека и долу първият етаж пак беше половината празен. На двора сме правили страхотни купони - друго казва къщата!
Обаче...стана спор между мен и мъжа ми, защото децата за няколко месеца се стопиха ...започнаха да слабеят от недоспиване и недохранване (пропускаха вечЕри) и ММ каза, че ще ги отписва от плуването и танците. Тук имаше семейни разправии, в крайна сметка преценихме, че е по-добре да се върнем в града. За две години децата не сме ги водили на никакви профилактични прегледи, с ММ сме ходили само 2-3 пъти на театър (а преди това ходехме често), на кино ходехме само ако сме всички и то на детски филми в събота или неделя. Трудно беше двамата да излезем на кино, хеле те пък да се уговаряш и с хора, да обещаваш на приятели - дума не се дава така лесно, като знаеш, че не можеш да я спазиш, със сигурност. И не защото не можехме да оставим децата сами (оставяли сме ги и преди), а защото трябваше ММ да излезе от работа, да иде до уч-то на децата, да ги вземе, след това да ги закара на 30-35 км от СФ, да се върне в СФ и да се срещне с мен в киното. Това го правихме само веднъж и се отказахме - тия гимнастики са уморителни, хора.
Спрях фитнеса тотално, защото цялата врътня около децата, след училище, всички уговорки със с-вото къде да се срещнем, всичкия ми ангажимент да се намерим, да се пазарува храна, докато танцуват и т.н...всичко това изяде времето ми, което преди години посвещавах за тренировки. В къщата купих пътека и кростренажор, но нали прочетохте в колко се прибирахме и как в 7*00 сутрин излизахме от вкъщи.
Както ММ каза: имаме хубаво жилище, но в него само спим. Даже и уикендите не сме седяли вкъщи много-много...И решихме:продаваме.
Точно две години, след като купихме къща УМИШЛЕНО извън СФ, я продадохме, за да се върнем в града  ooooh! -  дойде камион, натоварихме дрехите и обувките, чашите, чиниите и се върнахме в града. Сега сме в Младост, читалището за танците ни е близо, до нас има Била, Лидл и ФФ, бизнес парка ми е на 7-8 мин пеша, а с колата докато сложа колана, трябва да го махам Simple Smile. До нас има денонощни аптеки, плуването ни е в Студ.град и ММ казва, че за 15 мин. стигат с децата - понеже тогава точно са задръстванията. Пред нас има китайски (поръчвах няколко пъти за вкъщи), до нас има пицария и често ни носят храна, наблизо имаме Хепи, понякога вечеряме там. Кауфланд ни е на 2-3 мин. с колата. Като сме били потънали две години само в пътуване и съм забравила тези удобства колко са ценни. Сега ми е много добре и някак си чак се радвам, че ги имам тия магазини и ресторантчета около нас Simple Smile. Откакто съм в града, се успокоих. Разполагам с времето си, планувам го и да ви кажа... успявам. Започнахме пак да пътуваме в БГ и навън (за двете години в къщата нямаме нито една екскурзия или пътуване), събираме се с приятели, удобно ни е всичко. Големият син ползва градски транспрот, придвижва се сам из града, не ни ангажира да го возим до вкъщи и обратно (както беше в къщата)...Ходихме вече и на театър, и на концерт, и на кино на няколко пъти...Излизахме отново на пиано-бар - имаме си любим, който посещавахме много често преди да купим къщата... Често посвещаваме време в ходене до някакви непредвидени места из града, по желание на децата ни, срещам се с приятелки..А да! Самата аз се записах на нар.танци (хорА), но не мога да се похваля, че и аз съм редовна  Embarassed...Поднових си тренировките (фитнеса), а от това най-много имам нужда...да ми влеят енергия...
Изобщо, сега се чувствам по-добре. И определено ми е по-удобно да живея в града.

Относно София - на мен града ми харесва нощем и не ми харесва денем. Обичам нощна София,  когато светлините й се включват, сградите са осветени, няма задръствания, хората по улиците и заведенията са разговорливи, весели и с настроение (а не намусени и забързани, както през работния ден)...
За мен София се доказа като най-доброто място на което да отгледам децата си. Вярно е, че е мръсно  в града ... той целият град стана мръсен, ама целият...обаче ние го направихме такъв...толкова много хора, които дойдохме "на гурбет" и се заселихме тук... Колите ни са много, боклука, който изхвърляме е много, шумът е много ... Най-лошото е, че въздухът е мръсен Sad
Но пък имаш всичко в СФ, което би ти потрябвало за отглеждането на едно дете. И удобства, и приятели, и хора, на които да разчиташ, в случай на нужда. Училища и курсове - специализирани и профилирани. Езици, математики, състезания, олимпиади...Често се организират разни детски сбирки по моловете, на които децата се забавляват ... преди месец детето ми беше на нещо такова с приятели от училището...Бе...квото и да обяснявам, факт е, че мога да намеря много повече ангажименти и занимания за децата си, ако са тук, отколкото ако са на друго място.

Мое мнение: София си остава най-доброто място. Така или иначе сте тук, не се местете. Това, за колата, горивото и сметките ....друго излиза накрая, повярвай ми Simple Smile  Peace

Уф, че дълъг пост стана, сори на всички, ама не мога да се сдържа, тая тема още ми е гореща-гореща Simple Smile

 Hug
Виж целия пост
# 247
Funny, ще ме извиняваш, но:
1) аз не се заяждам
2) държа на точността. За човек, който пътува за работа сутрин, разлика от 50% във времето е значителна, бих казала.
3) не смятам, че си имала нищо друго предвид за вход към сф освен черния кос. С което не искам да те притискам, а само да подчертая важността да се дава достоверна информация.

За всичко останало, всеки да си живее където и както иска.
Виж целия пост
# 248
А, трудно се отглеждат, ама от бабите, младите си ги взимат готови Simple Smile) Не ми е това драма де, аз нше съм маниак на тема здравословно хранене, но все пак.

Сигурно се случва, но аз не познавам нито един от всичките ми стотици познати, родени тук. По любов може би да, ако мъжът изкарва добри пари в малкия град, иначе само с любов не се живее.

Именно това е основната причина, поради която хората бягат към големите градове. Няма какво да се лъжем, любов, чист въздух и птички звучат супер, но не става само с тях в живота. Peace Понякога човек има и по-високи цели.
Виж целия пост
# 249
Гала, с интерес ти изчетох поста.
Виж целия пост
# 250
Със сигурност 150те хиляди евро за имота, построен върху бившото бунище, не са имали никаква връзка за липсата на екскурзии. По принцип като правиш една година всеки ден след работа ремонт, си скапан, независимо от местоположението.

Виж целия пост
# 251
Постът на GalaUSA все едно аз съм го писала, с малки, но съществени разлики - ние в същото село купихме и ремонтирахме вила. И поживяхме в нея две седмици, докато майстори ни освежаваха апартамента в града. И ние установихме, че за да избегнем тапата на Владая, трябва да тръгваме не по-късно от 6.30 сутринта. Иначе: уникална тишина, гора, чист въздух, южен склон на Витоша, гледка към язовир. Мечта. И перничани за съседи, но това е друга тема.

Виж целия пост
# 252
Мечта. И перничани за съседи, но това е друга тема.

Би ли се въздържала от стереотипизации, защото не би ти било приятно, ако някой те обижда и теб на базата на някакъв измислен стереотип?

Благодаря!

За целите на обективната истина, ми е трудно да повярвам, че някой излиза за работа в 6:30, ако е от 9 само и единствено, защото имало задръстване.

Виж целия пост
# 253
Аз го правя. Но го правя, защото децата са големи и вече не ги водя на училище. Ако съм обвързана с водене-става невъзможно да го направиш просто, защото училището започва по-късно.
Виж целия пост
# 254
Здравейте и от мен Simple Smile
Не мога да изчета всичко, въпреки, че ми се искаше...

Скрит текст:
До авторката: казваш, че искаш деца и най-доброто за тях...
Ако НАИСТИНА го правиш за тях, остани си в града (София).

И двамата с мъжа ми НЕ сме от СФ, но живеем тук от 2001. Причина: работата (класика!)
Купихме апартамент, живяхме в него 10г и решихме да купим нов апартамент, по-голям, защото 3 стаи не ни стигаха вече...Покрай търсенето установихме, че в един затворен комплекс извън СФ продават къщи 200кв с двор 700кв. за 150 хил.евро, което идваше с малко по-скъпо от 4-стаен апартамент. Мястото е на 30 км. от СФ, може да се каже, че е близко, но всъщност не е така, защото нямаме удобен път за ВЛИЗАНЕ в града (София). Обаче пък мястото е в планината е и хипер красиво и усетихме как и двамата с мъжа ми бяхме покорени Simple Smile Беше ни страх да направим тая стъпка, но рискувахме - продадохме апартамента и парите - в банката. Теглихме оттам кредит и купихме къщата. Първата година - всяка вечер, след работа, ремонт, ремонт....Не усетихме как мина годината. Денят ни се делеше на две - на работа и след. Но след работа означаваше в 18*30 да сме си вкъщи всички и да си правим ремонта (майстор не ни е влизал, мъжът ми всичко сам си направи). След година бяхме готови. И дойде ред да обърнем внимание на децата си - записахме ги на плуване и танци (това са занятията след училище). И тогава започна тормозът .... всяка вечер, след работа, се събирахме на танците на децата (читалището) или пък при мен, на работата, да ме вземат. Аз започнах много да се изморявам и понеже съм и пребита вечер от умора, дето си имам проблеми със щит.жлеза, почна да ми става трудно да шофирам. Вкарахме едната кола в гаражите на работата, другата оставихме на паркинга в двора на къщата ни и мъжът ми започна да ме вози с неговата (той е със служебна). И някак си започнахме четиримата да зависим един от друг. Като скачени. Вечер, след работа и училище, ходехме на танци и плуване и стояхме там, да чакаме децата....Това всеки ден. Всяка вечер децата заспиваха в колата по пътя към къщи. Пътувахме по 20-25 мин.докато се приберем. През това време те се успиваха сериозно в колата, и в къщи едвам ги сваляхме от колата да си влязат вътре - няма събуждане. Освен това, вече успани, отказваха да вечерят. Искаха само да спят. Не без причина - то си отиваше на 22*00.
Големия тръгна на уроци по програмиране в Телерик - всяка неделя баща му го сваля с колата до града, и после ходи да го прибира (курсовете са 3-4 часа). Една бира не можеше да пие на обяд вкъщи, че ще шофира. Единствено съботите ни бяха свободни, но то като е къща и чистенето ти не е малко ... та събота чистех, готвех и перях. Отделно, всяка събота имахме причина да сме в града - все нещо имахме в съботите, та слизахме пак до Сф.
На няколко пъти ни се наложи да ходим на лекар, но не питай как се стига от Драгичево до Х.Димитър, понеже джипито ни си го запазихме, а той е в Х.Дим. И всеки път се лекувахме сами, сами си слагахме диагнози и си купувахме хапчета от аптеките. Забравяла съм си лаптопа Sad - ужас... как се връщаш от бизнес парка до Драгичево  ooooh!
Но най-гадното ... това, което наклони сериозно везните и ни накара да се върнем в града...бяха задръстванията на Владая сутрин. За две години, всеки ден на работа и училище... така и не ни се случи да НЯМА задръстване. Имало е случаи да гасим колите - блокаж на пътя. Децата ни постоянно закъсняваха първите часове. Каквото и да правехме, не можехме да стигнем навреме...Всеки ден по-рано тръгваш, но пак задръстване. Единствения начин беше да излезем в 6 часа от нас, да идем в училището в 6*30 и детето да виси там като сопол до 8.00
На мен утеха ми беше, че мястото беше УНИКАЛНО красиво. Беше спокойно и прекрасно и всички съседи бяха много вежливи и възпитани. За пръв път в живота си разбрах какво значи наистина да дишаш. Въздух, природа ... около нас нормални, възпитани хора. Място за паркиране - бол. Колата на двора не я заключвахме. Имахме един случай - ММ я беше мил и разтворил цялата - врати, багажници...Влязъл си вътре да си почине малко, ТВ, кафенце, филмче... На другия ден сутринта се сети, че колата на двора е разтворена (нямахме ограда там) Simple Smile Никога нищо не ни изчезна, а съм държала отвън някои неща, които си бяха цена.
Вкъщи сме спали 14 човека и долу първият етаж пак беше половината празен. На двора сме правили страхотни купони - друго казва къщата!
Обаче...стана спор между мен и мъжа ми, защото децата за няколко месеца се стопиха ...започнаха да слабеят от недоспиване и недохранване (пропускаха вечЕри) и ММ каза, че ще ги отписва от плуването и танците. Тук имаше семейни разправии, в крайна сметка преценихме, че е по-добре да се върнем в града. За две години децата не сме ги водили на никакви профилактични прегледи, с ММ сме ходили само 2-3 пъти на театър (а преди това ходехме често), на кино ходехме само ако сме всички и то на детски филми в събота или неделя. Трудно беше двамата да излезем на кино, хеле те пък да се уговаряш и с хора, да обещаваш на приятели - дума не се дава така лесно, като знаеш, че не можеш да я спазиш, със сигурност. И не защото не можехме да оставим децата сами (оставяли сме ги и преди), а защото трябваше ММ да излезе от работа, да иде до уч-то на децата, да ги вземе, след това да ги закара на 30-35 км от СФ, да се върне в СФ и да се срещне с мен в киното. Това го правихме само веднъж и се отказахме - тия гимнастики са уморителни, хора.
Спрях фитнеса тотално, защото цялата врътня около децата, след училище, всички уговорки със с-вото къде да се срещнем, всичкия ми ангажимент да се намерим, да се пазарува храна, докато танцуват и т.н...всичко това изяде времето ми, което преди години посвещавах за тренировки. В къщата купих пътека и кростренажор, но нали прочетохте в колко се прибирахме и как в 7*00 сутрин излизахме от вкъщи.
Както ММ каза: имаме хубаво жилище, но в него само спим. Даже и уикендите не сме седяли вкъщи много-много...И решихме:продаваме.
Точно две години, след като купихме къща УМИШЛЕНО извън СФ, я продадохме, за да се върнем в града  ooooh! -  дойде камион, натоварихме дрехите и обувките, чашите, чиниите и се върнахме в града. Сега сме в Младост, читалището за танците ни е близо, до нас има Била, Лидл и ФФ, бизнес парка ми е на 7-8 мин пеша, а с колата докато сложа колана, трябва да го махам Simple Smile. До нас има денонощни аптеки, плуването ни е в Студ.град и ММ казва, че за 15 мин. стигат с децата - понеже тогава точно са задръстванията. Пред нас има китайски (поръчвах няколко пъти за вкъщи), до нас има пицария и често ни носят храна, наблизо имаме Хепи, понякога вечеряме там. Кауфланд ни е на 2-3 мин. с колата. Като сме били потънали две години само в пътуване и съм забравила тези удобства колко са ценни. Сега ми е много добре и някак си чак се радвам, че ги имам тия магазини и ресторантчета около нас Simple Smile. Откакто съм в града, се успокоих. Разполагам с времето си, планувам го и да ви кажа... успявам. Започнахме пак да пътуваме в БГ и навън (за двете години в къщата нямаме нито една екскурзия или пътуване), събираме се с приятели, удобно ни е всичко. Големият син ползва градски транспрот, придвижва се сам из града, не ни ангажира да го возим до вкъщи и обратно (както беше в къщата)...Ходихме вече и на театър, и на концерт, и на кино на няколко пъти...Излизахме отново на пиано-бар - имаме си любим, който посещавахме много често преди да купим къщата... Често посвещаваме време в ходене до някакви непредвидени места из града, по желание на децата ни, срещам се с приятелки..А да! Самата аз се записах на нар.танци (хорА), но не мога да се похваля, че и аз съм редовна  Embarassed...Поднових си тренировките (фитнеса), а от това най-много имам нужда...да ми влеят енергия...
Изобщо, сега се чувствам по-добре. И определено ми е по-удобно да живея в града.

Относно София - на мен града ми харесва нощем и не ми харесва денем. Обичам нощна София,  когато светлините й се включват, сградите са осветени, няма задръствания, хората по улиците и заведенията са разговорливи, весели и с настроение (а не намусени и забързани, както през работния ден)...
За мен София се доказа като най-доброто място на което да отгледам децата си. Вярно е, че е мръсно  в града ... той целият град стана мръсен, ама целият...обаче ние го направихме такъв...толкова много хора, които дойдохме "на гурбет" и се заселихме тук... Колите ни са много, боклука, който изхвърляме е много, шумът е много ... Най-лошото е, че въздухът е мръсен Sad
Но пък имаш всичко в СФ, което би ти потрябвало за отглеждането на едно дете. И удобства, и приятели, и хора, на които да разчиташ, в случай на нужда. Училища и курсове - специализирани и профилирани. Езици, математики, състезания, олимпиади...Често се организират разни детски сбирки по моловете, на които децата се забавляват ... преди месец детето ми беше на нещо такова с приятели от училището...Бе...квото и да обяснявам, факт е, че мога да намеря много повече ангажименти и занимания за децата си, ако са тук, отколкото ако са на друго място.

Мое мнение: София си остава най-доброто място. Така или иначе сте тук, не се местете. Това, за колата, горивото и сметките ....друго излиза накрая, повярвай ми Simple Smile  Peace

Уф, че дълъг пост стана, сори на всички, ама не мога да се сдържа, тая тема още ми е гореща-гореща Simple Smile

 Hug

 bouquet

Страхотен пост. Така ги виждам и аз нещата, така се опитах да ги обясня. Същият кошмар разказваха и преживяха нашите познати от Радомир, както описах в темата преди няколко страници, но не толкова подробно.

Чудесно е да го чуеш от 1л., ед.ч. Peace
Едно е да си говориш общи приказки, друго е да си го преживял. Точно това, което описваш, не бих си го причинила. Peace

Успех!

***

Sharky*, надявах се да се появиш в темата, защото ти си намерила перфектното място за живеене според мен. bouquet Peace Поздравления!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия