Променя ли се човешкият характер?

  • 22 399
  • 366
След разговор с няколко съфорумки ми дойде идеята да попитам и вас - мислите ли, че вътрешните ни желания и очаквания, светогледът ни и философията ни могат да се променят или винаги става въпрос за "влизане в роля" и къде успешно, къде не толкова прикриване на една част от същността и акцентиране на друга част от нея според моментните обстоятелства?
Да правим ли и в каква степен между навици, нрав, характер и същност и кое от тези понятия всъщност в най-пълна степен ни описва като "аз"?
Във форума е имало подобни теми и преди, но те са по-скоро с нюанс "ще се промени ли той, както се кълне, откакто го напуснах - за да ме спечели отново?". А на мен ми е интересно мнението ви относно взаимодействието между характера и всички аспекти на живота.
Да пофилософстваме. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Не, не се променя. Дори  по-лошо - с възрастта всички неприятни и отрицателни черти се задълбочават. Егоистът не само остава егоист, а става още по-голям егоист.
Виж целия пост
# 2
Аз пък наблюдавам удивително положителни промени при двама не особено симпатични дъртаци. Така че - вярвам в доброто!
Виж целия пост
# 3
Променя се, разбира се.
Виж целия пост
# 4
Може да се промени човек но само ако го иска. Или може да потиска това, което иска да промени, но не може. За жена да се промени, или жена за мъж, Ъбсурд.
Виж целия пост
# 5
Променя се и начина, по който вижда света, както и отклика, който има към него.
Виж целия пост
# 6
Не.
Ако се променят то е късно и заради някаква изгода, примерно за да не са сами на стари години. Когато погледнат назад и видят какво са загубили, тогава са готови да направят всичко. Но до този момент или вече са сами, или са разбили няколко живота, което никаква промяна не може да компенсира.
Виж целия пост
# 7
Леки изменения - ДА. Изпиляване на ръбчетата в характера или коригиране на чувствителността и добротата - ДА. Но човек не може да се промени коренно. Човек се ражда с характера си. Допускам само, че е възможно при евентуална среща със смъртта или друг сериозен катаклизъм - да започне да гледа на живота и хората по друг начин.

Съгласна съм с Andariel, че с възрастта най-вече отрицателните черти се задълбочават. Може би в хода на оцеляване човек губи оптимизма, добротата си и т.н.

Виж целия пост
# 8
Не.
Ако се променят то е късно и заради някаква изгода, примерно за да не са сами на стари години. Когато погледнат назад и видят какво са загубили, тогава са готови да направят всичко. Но до този момент или вече са сами, или са разбили няколко живота, което никаква промяна не може да компенсира.

По-добре късно отколкото никога.  Peace Виждал съм такова "разкаяние", но то е докато трае неволята. Когато отмине и "промяната" отива е коша. И себе си включвам в това число, до някаква степен. Всички имаме трески за дялане.
Виж целия пост
# 9
Леки изменения - ДА. Изпиляване на ръбчетата в характера или коригиране на чувствителността и добротата - ДА. Но човек не може да се промени коренно. Човек се ражда с характера си.
Тоест считаш, че от "Хората са лоши и затова е по-добре да съм нападателен и да ги плаша отдалеч." е невъзможно да стане "Всъщност хората не са ми виновни и затова не е нужно да бъда враждебен, даже предпочитам да им се усмихвам повече.", и обратното? Говоря за промяна на основен личен принцип, не за отиграване на ситуация само чрез външен израз - в зависимост от целта, или за лека "козметична" промяна.
Само информативно питам. Приемам, че имаш определено мнение.
Виж целия пост
# 10
ти какво всъщност питаш? Нищо не разбрах.
Виж целия пост
# 11
ти какво всъщност питаш? Нищо не разбрах.
Обяснявам ти:
Взимаме две твърдения, които се различават значително помежду си, но всяко от тях често е част от житейската философия на дадени хора:
"Хората са лоши и затова е по-добре да съм нападателен и да ги плаша отдалеч. (с поведението си)"
и
"Всъщност хората не са ми виновни (не ме мразят и не искат да ми сторят зло) и затова не е нужно да бъда враждебен, даже предпочитам да им се усмихвам повече."
Питах съфорумката дали мисли, че е невъзможно човек да смени единия принцип с друг (независимо по какви причини и в каква посока), което би променило реакциите, а оттам и характера...може би.
Виж целия пост
# 12
Иска ми се да вярвам, че хората се променят но ... както се казва: ''А дано, ама надали''
Виж целия пост
# 13
Някои са писали, че поведението става навик, навикът- характер. Или- преструвай се, докато почнеш да го правиш наистина.

Важното е да си изградиш навик, а с годините ще ти смени и характера.
Виж целия пост
# 14
Не става въпрос за житейска философия, защото житейската философия може да се смени по някаквии причини. Нещата опират до биология - човек контролира поведението си до някакви моменти, а с възрастта поради обичайните възрастови изменения в мозъка този самоконтрол отслабва. Затова с възрастта лошотията у човека се проявява все по-остро - той просто не може да се контролира постояннно. На работа може да държи фронта, после вкъщи се срива и става тиран, ама той си е такъв по характер, но се контролира тогава, когато смята, че е необходимо заради някаква изгода или страх. Природата не мож я скри.

Тези работи с усмивките и пр. хич не ги купувам, защото имам предостатъчно примери как отвън "се усмихвам, много съм позитивен", а само посмай да да не им ходиш по свирката на такива - позивитивзът се изпарява моментално и си стават натюр егоисти и злобни, каквито са си били винаги. Та, нека си спестим позитивистките щуротии!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия