Кюретаж и забременяване след това - тема 66

Март месец ден-два след овулацията ми беше 10 мм,обаче нали правих и хистероскопия,отложихме бебеправенето с един месец.Иначе доктора каза,че 10 мм е добре.

Мили Аморе и Раде, много съжалявам за загубите ви. Мъката от загуба на дете наистина е смазваща, и много добре ви разбираме, момичета.  
Искам да ви кажа да не губите надежда, всичко ще се нареди. Сега е важно да се успокоите и да се възстановите физически и психически, и това е голямо стъпало нагоре към успеха.
Аморе, аз имам приятелка, която роди първо дете на 39, и веднага след това второ. Не си изпуснала влака, 40 години не е краят. Аз самата съм на 35, и знам как се чувстваш (нищо, че имам две деца), защото и при мен има такива страхове, но не трябва да им се даваме. Намери лекар, който да спечели доверието ти, и следвай препоръките му, също така живей здравословно, радвай се на дребните неща (знам, че сега ти звучи абсурдно), и ще видиш, как нещата ще си дойдат на мястото.  
Мили бременни, благодаря ви, че ни давате надежда! Дано имате чудесна, спокойна и щастлива бременност всичките!
На всички, които се опитват да забременеят пожелавам добри новини в най-скоро време!

Да, добре си е! Стискам палци, Бабълче....  

Хехе.... Момичета, Вилито поръча в новата тема да завалят бременни новини, няма как да й отказваме...  

Между другото, да попитам, имате ли някакви допълнения за първа страница - относно препоръчвани лекари или може би нови термини?....    

Новата ни тема е готова, дано я напълним с положителни тестове за бременност!  

Аморе, много ме заболя от твоя разказ - кураж  . Искам само да ти кажа, че пред погледа ми моя мноого близка роди детенце на 39 без никакви усложнения след един аборт преди години. За нищо не е късно! Вярвай и ще успееш.
Аз чакам все още резултати от някои изследвания, други още не им е дошло времено, но май ще имам проблеми с тези НК клетки 
И не отказвайте на vili_t0

Благодаря ви за съчувствието мили момичета. Снощи като споделих за първи път тук и някакси ми олекна. Днес се събуждам и започнах да плача, че съм се събудила. Толкова са ми ярки картините и думите в главата, че нямам представа как да ги изгоня. Пия втори месец антидепресанти, но явно не помагат. В толкова тежка депресия съм, че вскчко ми е в черно и бяло. Мисля си, че тук има бременни съкровища и моята болка ги натоварва и не ми се споделя вскчко, което чувствам. Ако има тема за замисъл на самоубийства май там ще се преместя. Плача. Зле съм. Не мога да живея така. Тая болка ме уби. Толкова много го обичах това жадувано и измолено на колене с кървави сълзи слънчице, че от както ми казаха, че няма сърдечна дейност, и моето сърце спря. Не се чувствам жива. Мили момичета, не ми се сърдете, че пиша глупости. Явно нещо в главата ми ....мръднах. С Полинчето заедно показахме двете чертички. Още си спомням щастието. От Луната паднах без парашут . Не мога да се сглобя още. Чудя се на момичетата преживели този страшен траур как са се съвзели и даже ми дават сили. Ще се стегна, но трябва да махна депресията първо. А и с тези антидепресанти, които доктора ми каза, че трябва да пия поне 8 мес. ме закопа. Какви бебета, какви чудеса си въобразявам не знам. Скапан живот.
Извинете ме. Зле съм.

Аморе, толкова много съжалявам, че се записваш тук. Тъй като и аз минах през ИБ, съм чела постовете ти и бях много щастлива когато забременя. Сега като те видях тук, замръзнах. Няма да ти обяснявам колко съжалявам, че не е честно и тн. Ти знаеш, че е така. Директно ще те попитам дали има с какво да помогнем, за да можеш бързо да поемеш по пътя на изследванията и да се стигне до успешна бременност. Силно те прегръщам, вярвам, че твоето щастие предстои. Не се затваряй в себе си. Говори, плачи, крещи ако трябва, важното е да изразяваш емоции, да не задържаш нищо в себе си.

Amore, едва ли има момиче тук което да не чете своите мисли в редовете ти  няма жена която е изпитала ужаса да изгуби желано бебче, да не те разбере. Не пишеш глупости а изливаш болката си, така трябва за да ти олекне пиши каквото и колкото ти е нужно не дръж нищо в себе си! Първите два месеца не исках да правя нищо, просто част от мен си отиде в онзи ден....вече не съм същия човек. Няма да е лесно да излезнеш от тъмното, но вярвай че ще дойде светлината и ще изгрее слънце. Просто има етапи които трябва да преминеш, няма да е бързо, нито лесно...зависи само от теб  дръж се и тук винаги ще намериш подкрепа! 

Аморе, мила, толкова ми е тъжно и мъчно за теб!  
Дълги години съм била в тежка депресия като твоята, поради различни обстоятелства. Знам какво е да плачеш, че си се събудил, и всяка вечер да се молиш да умреш докато спиш. Знам какво е да те боли от всичко, от всяко вдишване. Да се влачиш като парцал и да не можеш да правиш нищо, но да си задължен да ходиш на работа, за да има как да оцелеят хората, които зависят от теб. И в главата ти да е само "искам да умра, искам да умра, искам да умра"...  
Аморе, такъв е животът за някои от нас, несправедлив. Не знам какво да ти кажа, за да ти дам сили, защото сега всичко ще ти прозвучи клиширано, дразнещо и тъпо (на мен понякога чак ми иде да хвана за гушата "позитивно мислещите", но те пък какво са ми виновни, като могат да са такива?) Искам само да знаеш, че не си сама в мъката си, и също така да знаеш, че независимо колко си зле сега, животът се променя и може би те чака нещо много хубаво, което за съжаление е било писано да изстрадаш предварително. Ето, аз например съм една развалина, подобие на човек, което си събира и сглобява частите от себе си малко по малко (не само заради аборта, но и заради огромните нечовешки мъки и страдания, които съм преживяла в последните 15-20 години), но пък понякога имам проблясъци на светлина, и си мисля, че все пак може и да има смисъл животът. Макар и да са рядко, но ги има. Ще си стъпиш на краката, ще видиш. Опитай сега да си доставяш някакви дребни "радости" - нещо вкусно и любимо (независимо, че не ти се яде), дълъг душ или вана, разходка сама на природа и зяпане на птици и дървета ако щеш, или пък си купи някакъв ароматен чай, някакво етерично масло, не знам... - ей такива глупости, които ти дават нещо съвсем дребно, но капка по капка ти връщат живота (ако може да се нарече така, когато си загубила всякаква надежда). Не забравяй, че имаш и мъж до себе си, който те обича, не си сама. Много е тежко сам да преживяваш всичко...
Ох, толкова дълго и объркано стана, но много се разстроих за теб, защото припознавам себе си в начина по който се чувстваш...  

Аморе, вярваш ли ми, че снощи не можах да спя от мъка..... Всичко ми се върна пред очите и така ми се е свило сърцето.... Много загуби напоследък, кошмар....

Тук е темата, мила.... Пиши, споделяй всичко..... Ще ти подейства много по-добре от антидепресантите.... Които не знам защо пиеш, само тровиш тялото си, ако забременееш скоро, веднага ги спирай....
Това, което ще те спаси от черните мисли, е нова бременност.   
Иди на ултразвук да ти измерят дебелината на лигавицата и мисли за нови опити, не мисли глупости и не трови собствената си майка със страх за теб! Не й го причинявай!
Вдигни се на крака и действай за нова бременност, този път успешна.   

Миличка Аморе,чета те и очите ми се пълнят със сълзи.Описваш познати чувства,не знам доколко е нормално,но това са си чувства,които не можем да контролираме и идват от душата и сърцето ни,което наполовина си е отишло с изгубеното щастие.
 Благодарение на една потребителка с която се запознах тук в тази тема и имах щастието и на живо да се запознаем  минаваме през едни и същи лекари,минаваме през едни и същи душевни състояния,започнах да се чувствам определено по-добре откакто си сподкляме,видях че не само аз изпитвам толкова непоносима тъга.
И спокойно,не натоварваш никого,исках да ти кажа,че когато излееш мъката си олеква!Прави го колкото често имаш нужда!Тук са хората,които ще те разберат

Бабъл, момичета, искате ли да добавим още някой лекар на първа страница?

Защото новата тема е готова...

Добре съм, мерси! От време на време си се обаждат но определено отшумяха ) сега съм 18г.с + 3 ден! Ще имаме още един мъж! За сега всичко върви добре и без никакви забележки само искам времето да мине по - бързо и да гушна второто ни мъничко човече! Но обещах на свекито, че ще по третя за момиченце!

Добре съм, Тракия, благодаря ти.
Не казвам, че моят съвет за разходките сама е меродавен, просто казвам на мен какво ми помага. Хората са различни - на едни помага едно, на други - друго.    
Мен, например, срещите с хора, и най-вече с весели и шумни компании, в които всички са в приповдигнато настроение и супер щастливи от живота, просто ме убиват понякога, когато съм на дъното. Може да е завист, може да е яд, че омаловажават мъката ми по този начин, или че не ме разбират - не знам какво е, но е факт това мое чувство, когато съм сред хора.

Аморе.Аморе не е истина че те виждам тук при нас.всички които минаваме през тази гадост.този кошмар.МИЛАТА МИ.прегръщам те......как.защо....питам се .Защо все на нас.....тези които искаме децата си  защо,защо.....Съвзе ми се .трудно е знам.....но си заслужава зара ди това децата ни да пробваме и само на пред за да ги имаме...Боли .мила но се изправяй и тръгвай на пред.Знаеш колко много ти се радвах и вълнувах но за жалост това явление"сърцето е спряло"е повече от заразно.Не е истина на колко народ се случва всеки ден.ПРЕГРЪЩАМ ТЕ.
Вили.Поли гушки за тумбачетата ви.
ТРАКИЯ как си.растете ли?
Джуджанка,Бъбълче очаквам скоро да да се похвалите с две черти.
Аз още нямам зелена светлина.Онова петно седи още в матката ми.Ще ходя най вероятно на хистероскопия но ще си записвам вече др.месец час за преглед и мнение в ст.загора.
Това е от мен.

Аморе, снощи съм те сънувала.   Много добре знам как се чувстваш - преди година и малко и аз летях с мисълта как ще преустроим стаите, за да е ок за две малки деца... с усещането за безброй приказни чуденки (дали ще е със сини очи? дали ще е момченце или момиченце) Загубата е страшна. Всички се справяме по различен начин. Няма как да сме добре след подобно нещо. Аз не рухнах тогава изведнъж, но и до ден днешен рева като изоглавена - необяснимо за околните - на напръв поглед безобидни неща.... кой може да се досети за моята асоциация...?