Кюретаж и забременяване след това - тема 66

Момичета, психическата травма е изключително дълбока и се отключва в неочакван момент.

Тялото се възстановява, но психиката много бавно...
Пазете се сами от миналото и не се отдавайте на болка и страх.
Мислете за различни неща, запишете се на народни танци, намерете си ново хоби, за да ви минава времето по-бързо...

Прегръщам ви, бъдете силни!
 

Според мен най добрия лек е говоренето по темата. След аборта ми говорих много за него защото ми се наложи да ходя до работата да обяснявам на роднините на приятели трябваше да обяснявам. А и с мъжа ми доста говорихме за това. Моя аборт беше през септември и започнахме да пробваме януари и март се е случила случката живот и здраве декември ще ср радваме но засега съм си взела болничен ай доктора ме посъветва с това течение да си стоя в къщи. Повече почивка и добро настроение. 

Здравейте,
искам да споделя това, което ми се случи с някого, тъй като само аз и мъжът ми споделяме тази тайна.
На 21 години съм. Студентка. През юли миналата година разбрах, че съм бременна. Веднага след като разбрах ме удари на плач и тъга, което беше от страх, а не друго. Страх ме беше да имам дете толкова млада. Та аз съм ужасна с децата, изобщо не знам как да се държа около тях и т.н. Реших, че ще направя аборт, не само от страх, но и от факта, че нямахме възможност да отгледаме това дете. И двамата безработни с бедни родители... Човекът до мен напълно ме подкрепяше, каквото и решение да бях взела. Не го беше страх да го отгледаме заедно, както можем. А аз глупачката....плачех от страх... През август го направих... В дена преди аборта започнаха колебанията... Дали пък да не го оставим... Но го направих все пак...
След това в продължение на 2-3 месеца не спирах да мисля за това. Не спирах да си спомням момента, в който легнах на масата и го направих! Не спирах и не спирам все още да се обвинявам за това! Сега искам да забременея пак. Не ме интересува, че нямаме средствата! Дали, защото се чувствам виновна, дали, защото си мисля, че някак си ще поправя грешката си....не знам. Но го искам. Уви! Преди 2 месеца гинекологът ми откри "раничка" на шийката на матката. Това допълнително ме кара да се чувствам виновна и глупава, че направих тази ужасна грешка. Постоянно си задавам въпроса "Ами, сега? Ами, ако този аборт ти причини това? И какво, ако се усложни и един ден ти кажат "Не можеш да имаш деца..."? Имах един шанс и го пропилях. Защо? Каква глупачка бях!".
И така тези черни мисли ми минават през главата почти всеки ден и не знам как да се справя с тях...
Дано да ми помогне това, че споделих с вас това. Въпреки че не ви познавам, се надявам, че най-накрая ще ми олекне и тези мисли ще ме напуснат. Но едва ли. Болката от този спомен остава завинаги...

П.п.: Моля хора, които ме мислят за ужасен човек, защото съм убила детето си, да не коментират по историята ми. Достатъчно ми е това, че се самообвинявам. Достатъчно е и това, че сама се смятам за ужасен човек и се мразя. Не търся обвиненията от някой друг. Търся утеха.

Хол, толкова се радвам, всички забременели след подобен ужас, вдъхвате невероятна надежда и кураж, защото въпреки преживяното нещата все пак се случват!

Желая ти безпроблемна бременност и здраво бебе на термин 

Благодаря. На теб повече кураж и глава горе.

Здравей и добре дошла в темата.  Никой няма да те обвинява, това е било правилното решение за този момент в живота ти ! Важното е, че сега искаш да се поправиш и да създадеш живот. Животът е пред теб имаш още време, та ти си само на 21 г., тук в групата има доста по-големи момичета от теб, които все още правят опити и някой ден живот и здраве, всяка от нас ще прегърне своето мъниче ! 

Миличка, никой няма да те обвинява, та ти си само на 21.....!   

Колко си млада, възможностите са пред теб!
Първо, успокой се и забрави миналото... Просто забрави.   

Аз съм на 38, сега съм бременна за четвърти път, имам три нормални раждания и две здрави деца, които кърмих всеки до годинка и половина.
Имам всякакви екстри след ражданията и доста опит съм понатрупала, така че започвам да ти обяснявам, за да се успокоиш...   

Раничката НЕ пречи на забременяването, успешното износване и нормалното раждане на здраво бебче.   

Следи си овулацията със специален тест, препоръчвам Oview, много е точен.
Можеш да забременееш само 48 часа в даден месец, така че с този тест ще знаете кога да правите бебе!   
Приблизително, това е две седмици след първия ден на менструацията ти.

Но те съветвам първо добре да обмислиш дали все още не ти е рано да ставаш майка...
Говори с мъжа ти. Говори и с майка ти... И решете заедно.

Успех, мила, и спри да се самообвиняваш!   

Здравей,
надявам се след като споделиш да ти олекне.   Не пропускай прегледите при специалист и излекувай гадинката, която са ти открили. Не се самообвинявай - това с нищо няма да ти помогне, а и няма да промени станалото. Половинката ти желае ли дете вече? Или само ти го искаш, заради загубата?
Не се притеснявай. Едва на 21 си - имаш толкова много време. Ако все още не можете да си позволите да издържате себе си, не бързайте и с бебче.

Благодаря на gEHu и Trakia-BG за подкрепата!

Trakia-BG, аз чух, че не е препоръчително да си бременна с раничка, а лекуването и отнема доста време. Отделно, че е възможно да съм с ЧПВ, което също не мисля, че е хубаво нещо за една бременна жена.


Благодаря и на теб, КристалнаK! Утре отивам на преглед при нов лекар в частна клиника, защото не съм доволна от препоръките на предишният. Половинката ми ме подкрепя напълно, каквото и решение да взема, той е с мен. Не знам и аз дали го искам, заради загубата. Но както и да е, забравих да уточня, че искам дете, но не сега, след година-две може би, не знам... Там е работата, че се обвинявам и за проблемът, който ми откриха и не искам аз да съм причината, че някой ден може би ще ми е трудно забременяването или че изобщо няма да мога отново...

Не се самоизмъчвай с толкова лоши мисли! Всичко ще бъде наред. В този момент това е било най-правилното решение за теб, за вас. Така е трябвало да стане. Щом не са ти казали нищо притеснително до този момент, би трябвало при аборта всичко да е минало нормално. Това, което ти се е случило, не може да бъде причина да не забременееш отново. 

За човешки папилома вирус ЧПВ си има кръвно изследване.
Отиваш до лабораторията и след няколко часа вече ще знаеш дали да го мислиш.

Успех и отново ти казвам от опит, раната не е проблем за бременността.
Просто е добре да се изгори, ако продължава да расте.

Момиче обринала съм се от нещо по гърба дали мога да се намажа с алергозан гел?

Просто почисти със спирт, спазвайте лека диета-без шоколад ,какао,животински произход ,ягоди .... Днес и утре ,ако не е от болест или налазено ще мине от самосебе си. Ако не мине по-добре да погледне лекар.

С добри темпове я подкарахме и тази тема...   

Диър, как си?....   

Не се предавай,по-добре от колкото да се чудиш как да го гледаш.Имаш нашата подкрепа,подкрепата на приятеля ти,ако имаш и вярата,че ще успееш,ще успееш!Мисли само за хубави неща.Млада си,помисли си добре дали ще можеш да го гледаш,ще му дадеш ли всичко от което има нужда,а не да го правиш само защото се чувстваш виновна.Това е голяма отговорност,но ако си готова започвайте с бебе правенето.  
Късмет и дано скоро се похвалиш с две чертички.

Момичета,вие как сте?А бъдещите мами?