много е шантава горката.Тя живее доста далече от нас,около 400 км и когато идва е за по няколко дни,които аз едва преживявам.Не е лоша жената ,много е кротка,но постоянно ми се пречка и с нищо не ми помага.Дори един разговор не можем да проведем,защото тя е супер отнесена(съзнанието и обикаля галактики) и докато разбере за какво се говори минава камара време...Първият път ,когато беше тук( веднага след изписването ни от болницата) реши ,че ще облипа бебето.Аз и оставих до повивалника памперс,боди,ританки и блузка и отидох до тоалетна.Когато се върнах щях да припадна...жената решила ,че няма да облича бодито,защото и се струвало че главата на бебето няма да влезе и изровила пелена да я повива,като пак не сложила памперс и чорапи( тях съвсем ги забравила),но не помнела точно как се повива от едно време.Това беше пъреият и последен път ,в който и дадох детето си да го облича.Отделно с нищо не помага,не може да готви грам.Опита се да прави картофено пюре,докато ние с ММ легнахме да поспим.Когато станахме картофеното пюре беше нещо средно между салата и пюре
не намачкала карофите като хората,а те не бяха и съвсем сварени,както и забравила да сложи сол.Ние останахме в шок,та това е жена на 50 години.Отговора беше ,че се била притеснила дали ще го харесаме и затова объркала...ММ и вика "леле не знам как съм оцелял и си ме отгледала толкова години"
Сега за Великден пак идва,но аз почти не говорих с нея и не у давах детето,освен за а го гушка.А иначе не мина без тъпотиите и.Най-куриозната беше ,че едната нпщ чула ,че детето плаче в три през нощта и влезе в спалнята да види какво правим.И понеже става много рано,всяка сутрин от шест часа отваряше вратата на спалнята по няколко пъти да види дали сме се събудили
идваше ми да не ви описвам какво....Само си повтарям ,че е далече от нас и рядко ще я виждам.С майка ми нямам проблем.Живее в същото населено място,но идва ерднъж в седмицата да ни вижда.Още в началото заявих категорично,че не желая съвети и помощ,ако имам нужда от такива сама ще я потърся. Но ММ работи от вкъщи и страшно много ми помага.
но мисля,че на някой мъже също им е трудно да приемат промяната в начина на живот и затова така да реагира.Всичко му е ново и му се вижда трудно.Ти нямаш избор,бебчето на теб разчита,но той си е намерил начин да се справя(не го одобрявам).Просто или поговорете спокойно и му кажи,че трябва да се включва дори и с малки неща в отглеждането на детенцето или го игнорирай наистина.Не може това а продължава.Както ти издържаш,така и той трябва.Налага се,вече сте родители.
. Честито ти свеки за ден и по-добре срещите ви да са като Коледата- един път в годината или като митичната тапа-да си чувала за нея,ама да не си я виждала лично 



, неприязън някаква , или съм майка орлица , но не ми е приятно да ми помага. Искам , а и съм свикнала всичко сама да си правя и да не разчитам на никого, по сигурно ми е и ми е по спокойно
И си се товаря сама, а мога да го оставя и да полегна, или излезна на кафе , но ... неискам
Дори и сутрин свекър ми иска да заведе баткото, но аз не - с раницата или количката отивам.

ще изяде кавгата
абе какви шишета какви пет лева бе жена, направо побеснях. Аз колко се мъчих и се борих да се кърмим, тя накрая за шишета ми говори 
Препоръчани теми