Мартенчета 2016 - 1

Аз знам,че обича Вики,просто не иска до го занимавам с това да ми помогне с нещо и от там тръгва проблема.Не го оправдавам за нищо.Още повече за думите-Ти си майката оправяй се. Както и да е ,благодаря ви,че ме изслушахте,просто ми е тежко.Той и чавек,който обича спокойствието и като вижда,че няма такова с дете,су слага тапите в ушите.Не мога да го оправдая

При нас помощници много. Днес за първи път от 1 месец сме си сами.Първо майка ми беше за седмица,но тя си ме знае, че не обичам да ми се меси и помага само когато и кажа и то предимно за домакинството. Помощта за децата е  да гушка бебето и да играе с баткото. После дойде чичото(брат ма ММ) и той 1 седмица.С него ми беше най-добре - сутрин стои с Ирина аз докато заведа Севи на детска ясла, после излиза или си цъка нещо на таблета, а вечер помага за вечерята.През другото време все едно го няма. Но... дойде време на свекъра. Най- добрия и грижовен до степен задушаващ. Не мога да направя няколко крачки без да ми помогне в нещо или пита с какво да помогне през 5 минути,скача като тигър да ми отвори вратата при положение, че вече съм хванала бравата и .... така. Сутрин с Ирина ставаме около 6 ч. и отиваме в хола да се кърмим започва влизане през 2 минути  да ме пита някакви неща  , които изобщо не са спешни,искам ли чай, да премести ли шезлонга!???! или да гледа телевизия при нас -  тя се изнервя, баткото се разбужда:bad-words: Свекърва ми почина преди няколко години, а Ирина се роди на нейната рождена дата и явно това допълнително им влияе. Може да ви прозвучи грубо, но в началото много се опасявах, че постоянно ще ги свързват и се оказах права. Чичото и вика малката Живка(така се казваше  свекървата), помолих го да не го прави и за сега се съобразява, поне пред нас. Тя беше прекрасен човек, но ми е някак некомфортно като свързват бебче с починал. ММ казва, че се обременявам с глупости. Сега съм казала поне месец не искам помощници   малко да си починем от гости.

Меги,игнорирането на ТМ не решава проблема,напротив-задълбочава го. В кризисните моменти ,когато единият проявява незаинтересованост ,другият трябва да пренебрегне егото си и да отстъпи. За това сте двойка. Днес ти,утре той. И аз бих те посъветвала да споделиш с него тревогите и страховете,когато е в настроение. Без скандали,без обвинения,без нападки. Тихо и кротко. Мъжът ми също не проявяваше интерес към първото  ни дете,когато беше бебе. Гледах го,къпех го съвсем сама. Помощ не получавах и за 10мин.  До такава степен правех всичко сама,че даже памперса се научи да му слага наскоро. Просто факт е,че има мъже,който не знаят и не могат да установят контакт с бебе. Не могат да се оправят с някой,който само плаче,яде и спи. Виж,когато почна баткото да прохожда и проговаря му стана интересно. Сега,когато Калоян вече се очовечи са като дупе и гащи. Силно вярвам ,че и при вас ще се получи така.

 

Искрено се посмях с вас .
Галя все едно описваш моята свекърва.Беше една седмица при нас и първите няколко дни добре , но като започна вечер да идва в спалнята ,да го взима - ми дойде в повече . ММ я направи на 2 стотинки ,но понеже той излиза рано за работа ( в 05:10 ) ,като го чуе ,че излезе и малкия ревне ли -идва взима ми го ОТ РЪЦЕТЕ  и го носи в другата стая да го дондурка -да съм можела да поспя.Бях стигнала до положение да дебна детето да не ревне-за да не дойде тя в стаята. Полудявах направо едва я дочаках да си тръгне. И само той да каже" ааа "и тя вече го е взела на ръце, носи го 5 минути и започва да му говори " Ти май си се научил на ръчички ? ха-ха .Кой те научи на ръчички а ? " Ей исках да се гръмна направо -сега още се отучваме от това носене.Добре ,че е на 150 км.

Иначе малкия е лаком и наддава стабилно ( малко се притеснявам по колко яде -130/140 мл на ядене понякога 120 - на 6 седмици е ) ,но е само на АМ .
На първия месец беше 5 кг / 60 см .( роди се 3670 / 52 см )
Докторката ме пита дали не го храня с пържоли 

Това е за сега от мен и Мирослав - хубав ден

По принцип и аз предпочитам разговорите, но за това са нужни двама възрастни. От разказа на Меги аз долових, че тя вече е опитвала да говори с него и това е била съответната реакция - да си цъка игрички и да й каже да се оправя. Явно, че ако отново повдигне въпроса, той още повече ще се изнерви. Според мен той знае много добре, че си уязвима и умишлено те е наранил. Ако говориш с него, един вид, пак ти правиш крачка към него. Затова предложих да се дистанцираш, докато той направи тази крачка и чак тогава трезво и рационално да му обясниш какво се очаква от него 

ММ е изключително зрял и отговорен, но и на мен на няколко пъти ми се наложи да му обясня, че да бъдеш родител е първо и преди всичко отговорност, а радостта е подарък от детето, а не самоцел.

Точно така сноуче...Опитвала сфм много пъти,това не е за първи път.Подхождам леко без караници,но той започва да се цупи и ме обвинява,че мрънкам само,да съм си намерила по-добър мъж.Просто не му се занимява това е.Хванал го е мързела от както родих и така си остана.А иначе почива само в неделя и тази неделя ходи на риба с колега,вместо да каже има ли нещо да се свърши вкъщи,искаш ли да излезнем.За пренебрегването към мен като жена,няма да говоря.Естествено иска да правим любов,но да си мъж на една жена,не е само това.Аз искам тримата с Вики като семейство да правим нещо заедно,а той се дистанцира и изолира в своя си свят,с неговите нужди и изобщо не ме е дори попитал-яла ли си днес,имаш ли нужда от нещо,искаш ли да излезнем някъде...Не няма,той се прибира,ляга и си почива.Точно защото игнорирах проблема се стигна дотук.Ама все да не ми се разсърди,да не стане скандал и тн.мислех си,че като се роди бебето ще се опрявят нещата,но той си мисли,че сега има с какво да се занимавам и да не го мисля него.Проблема е доста дълбок,защото той не иска да си признае или просто му е по -добре така.Не е осъзнал,че вече не е свободен мъж явно и има отговорности.Аз фактически сама се справям в момента както каза Гери.Но отношението му към мен не е добро.Казвам му за проблема,за това как се чувствам и той започва да говори за раздяла,няпрягала съм го,не се опитва да ме задържи,а ме има за даденост вече.От две години сме заедно и още не ме познава.Обичам го,но не знам колко ще издържа така,като гледам и на него ве му е добре..Не знам,дано е просто период.Аз съм много търпелив човек,но спра ле да говоря,нещата не отиват на добре.Това се опитах да му кажа снощи.Да се радва,че мрънкам,иначе няма смисъл. Не искам да се отразява нищо на момичето ми,аз сега не съм спокойна и тя усеща,тази нежна нерва система не трябва да усеща такива неща! Може би и аз бъркам някъде,не съм перфектна,но винаги говоря за сплотяване,а той обратното.Вече почвам да си мисля,че го иска.

Меги, извинявай за директния въпрос, но на колко е години?

Щастлива, мнооого се смях
 Още се подсмихвам - 3 страници по-късно
Гери, и аз съм на твоя хал - искам 3то, ама много тясно леглото 😃 Хем изгонихме тати в другата стая. Вече си мисля като корейците да правим- вадим една олекотена завивка на пода и всички се натръшкваме отгоре й  Ама това трето кога ще го правим - или единият е буден, или другият. А ако се уцелят и заспят заедно или ММ също е заспал или аз изглеждам проскубана като гладна котка 😃
Меги, дръж се! Някои мъже са такива - свикнали са цял живот да се грижат за тях и трудно(никога) би те разбрал. Детето като порасне и нещата ще се променят.

Ох, като ви чета се замислям, че нашите баби и дядовци са на 5 минути от вкъщи.
Майка ми идва първите 10 дена за къпането на малката заедно с таткото. И до сега понякога я викам да ми помага с домакинската работа, иначе откакто съм родила ни е като главен готвач   А баща ми се ползва главно за шофьор.
Свекито от време на време се присеща да сготви нещо ... но пък трябва ММ да иде да го вземе ... Не е гледала малката до сега, пък и не се е и натискала в интерес на истината.
Иначе ММ участва активно в грижите за Габи. Когато си е вкъщи той сменя памперси, люлее, пее, приспива ... защото ние сме с ужасни колики   Не ни помагат капките на нас ... колийф-молийф ... другите от сорта .... даже повече реве горката. Явно ще трябва да си изтърпим безсънните нощи и това е! Последна проба ще направя с Лефакс (чакам един приятел да ми донесе от Германия) и ако и те не помогнат не знам вече   Дано скоро да приключат и поне малко спокойствие преди да ни почнат зъбите   че и там сигурно ще е една драма ....

Радвайте се, че вече ще ви слагат ваксините. И моите мишоци скоро ще станат на 2 коригирани месеца, но ваксините са отложени за 2 месеца по-късно когато те ще бъдат на 6 рожденни месеца. Дотогава ще продължавам да треперя всеки път като излезнем и зачакаме пред лекарските кабинети (което е почти през ден) и наоколо има  един куп кашлящи по-големи дечица. Сега като чета какви откачалници има, които не си ваксинират децата и ми се свива сърцето направо, защото в момента разчитаме единствено на това, всички наоколо да са ваксинирани.

Ами аз съм на 26 той на 25 ,по принцип е разумен човек и гледахме в една посока,искаше семейство с мен.Сега не знам какво му стана,не беше такъв в началото,но може би както казват хората,всяко начало е хубаво.Знам едно-Човек каквото си търси,си го намира.Той не е от тези мъже,да седи с жената заради детето,така че очаквам всичко.А аз съм възпитана да не правя нищо насила.Преди се грижеше много за мен,но вече не .. Аз дори успях да сготвя,изчистя,да изпера и просна и да пиша тук.Вики днес спи,мисля само като се прибере да я наглежда той,че да се изкъпя.

Меги, младички сте, особено той като мъж, но не го отписвай още. Аз бих постъпила така: продължавай да се справяш сама и изобщо за нищо не го моли, не му обяснявай, не се сърди. Просто сведи разговорите с него до минимум, но бъди любезна, не сопната. Но и дистанцирана. Изглеждай спокойна! Това е много важен момент от стратегията. Все едно не ти тежи това разстояние или че си го приела. Аз мисля, че той ще започне да се чуди какво става. Мисля че той има чувства към теб, но реагира по детски, иска да те нарани, затова ти говори за раздяла. Поведението му е доста незряло, но не и на човек, който не те обича... Вероятно приема лично всяко твое оплакване и един вид ти го връща. Голяма прегръдка от мен, тежко е да се минава през такива периоди, докато си с малко бебе

Допълвам се. Друго, което също може да опиташ е да бъдеш по-грижовна към него. Да му даваш внимание, да му казваш, че ти липсва. Можеш да го поканиш на среща, ако има на кого да оставите Вики за малко...

Коренно различни стратегии, знам, но разсъждавам кое би било най-успешно 

Момичета, направо не се събирам в кожата си. Една приателка, но която много държа, днес е ходила до ЛЛ по друг повод и решили да премерят бебето и се оказало, че за 10дена било наддало 500г и съвета бил да намали количеството храна на 100мл, на около 40дена са, родени са в началото на 9ти месец по -мънички 2400 и е момче. Последният месец толкова много съм изчела и в интернет и по книги за това наддаване, еми такова нещо да се подлага на диета толкова малко бебе така и не срешнах. Много ми е мъчно, защото явно е решила да я послуша   
От вас има доста които наддавахте повечко, получавали ли сте такива съвети? Аз ли не съм наред незнам 

Жужка, моето момче е едно малко бузесто прасенце Но само ме питаха дали е само на кърма и до там. Цитирам" ако беше казала, че го дохранваш, щях да ти кажа да спреш".
Не вярвам в диетите за бебета

Никога не бих подложила на диета организъм,който расте. За мен за бебе е недопустимо