Здравейте, много съжалявам ако темата не е за тук. Моля, кажете ми ако е неподходяща за тази категория. Нуждая се от съвет и съм много объркана и притеснена. От две години живея с човека до мен на семейни начала. Имаме десет години разлика, като аз съм втори курс, но уча за удоволствие това, което съм избрала, понеже се занимавам и ще продължавам да се занимавам със съвсем различно нещо. Справяме се прекрасно. Нямаме никакви финансови или други проблеми. Излизаме навън всяка седмица (кино, театър, заведение), два пъти годишно излизаме и извън България. Ходим на почивки. Разбираме се. Всичко е перфектно. Включително и отношенията ни. Имаме на моменти разногласия, но ги обсъждаме с любов и всичко минава за 2 минути. Дори тренираме заедно, вечеряме заедно, излизаме на разходки... изобщо нищо не ни липсва в отношенията.
Проблема е, че преди няколко дни, докато приготвях вечерята и бях съсредоточена над котлона даваха някаква реклама на предаване, в която някакъв мъж чух да споменава, че за жената най-важната цел в живота е да има деца. Тогава моят приятел ме попита така ли е и аз автоматично отговорих: "не, естествено"без да се замисля за въпроса му. Но късно вечерта като си легнахме се сетих за този момент и за нещо, което той ми беше казал в първите месеци на връзката ни, а именно, че искал до 4-5 години да има деца и да не си губи времето в краткотрайни връзки. Не се бях сещала от тогава.... но въпросната вечер го асоциирах с въпроса му. От тези 5-6 години, които тогава беше казал, сметнах, че сега остават 3-4. Попитах го защо ми зададе този въпрос и той ми каза, че просто репортажа го е провокирал, нищо сериозно. Исках да знам дали още си го мисли това нещо за децата до 3-4 години и му казах, че четох статия, че мъжете могат да имат деца до 70 годишна възраст, при което той се засмя и ми каза, че няма намерение да пробва.
Попитах го кога по принцип очаква да се случи и той ми отговори: "амии каквото времето покаже, но вече е време и в следващите 2-3 години...". Отново се опитах да го обърна на шега като му казах, че според мен ще е перфектно след 7-8 години, при което отговора беше, че не знаел дали ще дочака дотогава, след което телефона ми звънна и разговора приключи дотам.
Тази мисъл не ми дава покой последните 3-4 дни. Много съм притеснена. Със сигурност не искам нито семейство, нито деца в следващите десет години. Мнението ми няма да се промени. Аз не съм от хората, които харесват децата. Тоест не ги мразя. Нямам нищо против тях, но мило и драго давам да стоят по-далеч от мен. Не мисля, че е задължително всички хора да се размножаваме. Има достатъчно, които го правят. Като бях дете си спомням как други момичета си играеха с кукли с бебета и т.н., но аз не ги понасях - падах си по плюшени играчки, пъзели, конструктори. Просто нямам такъв майчински инстинкт. Не знам защо е така. Не съм егоистична, защото подкрепям и организирам много благотворителни каузи и т.н. Но като малка имах ужасно детство. Може би не искам да причинявам същото на някой друг.
Както и да е, притесненията ми са по друг повод. Очевидно е, че на тази тема имаме разногласие, което времето няма да реши. Аз съм с 10 години по-малка от него. Което досега не е било проблем. Но сега явно ще се окаже. Моят проблем не е в това, че искам да се наживея, понеже аз не обичам дискотеки, партита и подобни места. Обясних ви моите причини. Но според вас това може ли да го накара да търси щастието си с друг човек? Преди като сме си говорили защо се е разделил с бившата му приятелка, отговора беше, че спрял да я вижда като възможна майка за неговото дете. Ако си има на представа какви планове имам (или по-точно нямам) за бъдещето, мисля, че ще последва същото... Моля ви, дайте ми съвет. За вас това би ли било причина да се разделите с някого?
Виж целия пост
Проблема е, че преди няколко дни, докато приготвях вечерята и бях съсредоточена над котлона даваха някаква реклама на предаване, в която някакъв мъж чух да споменава, че за жената най-важната цел в живота е да има деца. Тогава моят приятел ме попита така ли е и аз автоматично отговорих: "не, естествено"без да се замисля за въпроса му. Но късно вечерта като си легнахме се сетих за този момент и за нещо, което той ми беше казал в първите месеци на връзката ни, а именно, че искал до 4-5 години да има деца и да не си губи времето в краткотрайни връзки. Не се бях сещала от тогава.... но въпросната вечер го асоциирах с въпроса му. От тези 5-6 години, които тогава беше казал, сметнах, че сега остават 3-4. Попитах го защо ми зададе този въпрос и той ми каза, че просто репортажа го е провокирал, нищо сериозно. Исках да знам дали още си го мисли това нещо за децата до 3-4 години и му казах, че четох статия, че мъжете могат да имат деца до 70 годишна възраст, при което той се засмя и ми каза, че няма намерение да пробва.
Попитах го кога по принцип очаква да се случи и той ми отговори: "амии каквото времето покаже, но вече е време и в следващите 2-3 години...". Отново се опитах да го обърна на шега като му казах, че според мен ще е перфектно след 7-8 години, при което отговора беше, че не знаел дали ще дочака дотогава, след което телефона ми звънна и разговора приключи дотам.
Тази мисъл не ми дава покой последните 3-4 дни. Много съм притеснена. Със сигурност не искам нито семейство, нито деца в следващите десет години. Мнението ми няма да се промени. Аз не съм от хората, които харесват децата. Тоест не ги мразя. Нямам нищо против тях, но мило и драго давам да стоят по-далеч от мен. Не мисля, че е задължително всички хора да се размножаваме. Има достатъчно, които го правят. Като бях дете си спомням как други момичета си играеха с кукли с бебета и т.н., но аз не ги понасях - падах си по плюшени играчки, пъзели, конструктори. Просто нямам такъв майчински инстинкт. Не знам защо е така. Не съм егоистична, защото подкрепям и организирам много благотворителни каузи и т.н. Но като малка имах ужасно детство. Може би не искам да причинявам същото на някой друг.
Както и да е, притесненията ми са по друг повод. Очевидно е, че на тази тема имаме разногласие, което времето няма да реши. Аз съм с 10 години по-малка от него. Което досега не е било проблем. Но сега явно ще се окаже. Моят проблем не е в това, че искам да се наживея, понеже аз не обичам дискотеки, партита и подобни места. Обясних ви моите причини. Но според вас това може ли да го накара да търси щастието си с друг човек? Преди като сме си говорили защо се е разделил с бившата му приятелка, отговора беше, че спрял да я вижда като възможна майка за неговото дете. Ако си има на представа какви планове имам (или по-точно нямам) за бъдещето, мисля, че ще последва същото... Моля ви, дайте ми съвет. За вас това би ли било причина да се разделите с някого?
