Една нервна, значи като си хвана чантичката, невъзможна е, трябва да направи всичко сама, щото само тя може... как живеят хората с родителите си аз не знам. И свекърва ми така не ме е изнервяла да знаете

И станаха бледи
Каквито, такива. Даже си поиграх и нарисувах няколко нескопосани миньона
ама хич няма да ѝ се занимавам, моите са хубави. След малко излизаме, ще изкараме утре Великден и кой от къде е, толкова да не могат да си починат тия хора. Сутринта държала сметка на мъжа ми защо ме оставял да спя до толкова късно, не било нормално
Той добре ѝ е отговорил де, от няколко години не сме карали този празник заедно, имало е защо
) Чувствам се все едно съм умряла и това е похвалното ми слово.
Сто пъти я предупреждавам :сега, като се съберем, нали обещаваш да не ме хвалиш? Тя обещава. Но после забравя и започва: как е успяла тя да роди и отгледа такава дъщеря! Има ли друга такава добра, сръчна, умеятна и всеотдайна? Не! И накрая започва да се чуди с какво тя е заслужила такава дъщеря.
"Виж тази, виж онази..."А сега вече гледам с насмешка и даже ми е чоглаво - много е неестествено да си там и да говорят за теб в трето лице. Аз поне хич не обичам. А и нямам нужда вече от похвали - прекрасно знам коя съм, какво мога и какво знам.

хич ме няма във тия работи, ама те хората са казали - с гледане, касапин не се става 


.Обаждам им се аз да ги питам получили ли са се яйцата,к'во-що, те ми се кискат и хич не ги е еня
и ми се подиграват каква съм домакинка
.
.Напълнила ми торбите с армагани, месила козунак и козуначено руло ,сготвила на внука агнешко с ориз и пресни картофки
.Как й се занимава и откъде сили-шапка й свалям
.
Ще се опитам от комп. на мъжа ми.
.
,ама не ги долюбвам и без друго
. Препоръчани теми