Парите в семейството

Този пример го даде друга потребителка по-рано в темата и аз просто го повторих, но щом за трети път настояваш, че у нас харчим само за глезотии по няколко хиляди на месец, добре, съгласна съм.

При нас ММ харчи повече от мен 

Стана ясно че много от вас делите всичко на две - сметки, храна, почивки и т.н. Кажете за големите неща как делите, и там ли на две? По-специално ми е любопитно като купувате заедно жилище, пак ли всеки допринася 50 на 50, независимо от разликата в доходите ви? Или ако вие допринесете 30 % от цената например, жилището се води само 30 % на вас по документи, а 70 % на мъжа ви? А ако само той плати цялото семейно жилище, само на негово име ли се води?

Най-вероятно просто си делят вноската по кредита.

И тя ли на две или процентно според заплатите? Това е любопитното. А депозита кой плаща и как се дели?

Егати семейството Това не е семейство, това са съквартиранти, съдружници във фирма или кой знае какво. И какво правим ако един ден в семейството се случи сериозна болест, пожар или друго нещастие? А когато детето трябва да следва?  Този, който си е спестявал, има в сметката си една прилична сума, а другият няма нищо. И кой ще плаща тогава? По неволя онзи, който се е ограничавал ли?
Чета ви тук и просто не мога да го асимилирам що за гледна точка имат твърде много пишещи Съпруг/съпруга етимологично означава "съвместно впрегнати". И това е смисълът на брака - заедно да теглят по браздата - понякога единият ще дава повече, друг път другият, но това не бива да е проблем, щом всеки дава каквото може. И това дали бюджетът е общ или не изобщо не зависи от това на чие име са сметките и влоговете. На чие име са е въпрос на инвестиционна стратегия и разпределяне на яйцата в различни кошници - все пак има силно ликвидни и слабо ликвидни вложения, има разплащателни сметки и дългосрочни вложения и какво ли не. Всеки да си прави сам портфейл е малко неудобно ако не са милионери с достатъчно големи лични авоари. В обикновените семейства това е неефективно, но важното е отделните сметки да са плод на общо съгласие и обща стратегия. Пък вече на чие име са е подробност, ако имаме истинско семейство.
Що се отнася до големите харчове - там винаги трябва да има координация и обсъждане. Естествено, за всяко семейство терминът "големи харчове" има различен смисъл. Някъде и 100 лева са големи харчове, другаде пари под 1000 минават към графата "прищяло ми се е, купила съм".

Мъжът ми се страхува от кредити и не иска да е бз пари. Купихме два апарамента с ипотека - вноските се дърпат от моята заплата. Апартамените са сио - 50 на 50. В по-голямата си част обаче съм ги платила и все още изплащам аз. Преди време мъжът ми даде доста голяма сума на майка ми за да си купи жилище, което си е на нейно име - аз обаче бих била единсвен наследник - за съжаление жилището беше на зелено и фалира строителя и загубихме парите. Парите си бяха лични на мъжа ми, но той никога не е повдигал въпроса - да му ги връща майка ми или да я обвинява че ни завлече. После купихме друго жилище в което живее майка ми но го плащах аз. За да го купим обаче част от парите даде майка му. Така че при нас е малко сложно с парите - за мен семейството е да се постигат с общи усилия целите. Познавам и семейства в които никой нищо не прави или плаща - защото например плащането на ипотека било мъжка работа а пък мъжът се страхува от кредити и така си живеят като се обвиняват взаимно, че нищо не са постигнали.

При нас бюджетът е общ, парите съхранявам аз, мъжът ми дава цялата си заплата, аз плащам и пазарувам всичко и аз решавам за какво и колко да се харчи. На него му давам джобни като на децата. Изобщо пълен тоталитаризъм.
В интерес на истината в началото ми беше много странно това да ми дава заплатата си. Но той така искаше. Не се оправя с пари, не умее да ги разпределя, харчи за глупости и после олеле. Даже не иска да му давам джобните за седмицата наведнъж, защото знае, че ще ги похарчи още първия ден. За това му ги давам ден за ден. 
От друга страна на мен вече ми тежи все аз да нося отговорността за всичко. Но знам, че за да се научи той на финансова дисциплина трябва да започне да го прави, да остане няколко месеца без пари далеч преди заплата и ще се научи. Може би. Аз поне така съм се научила. Но с две деца някак си ми е трудно да поема риска да ни свършат парите преди следващата заплата дори за един месец, камо ли за повече. Та май така ще си караме. 

Наистина, не се хващайте за думата. Ако беше въпрос на буквално отиграване нямаше да питам тук - винаги съм приемала взаимоотношенията си с другия пол за доброволни и неикономически и съм се оправяла сама финансово, не сме смесвали бюджети и дори не сме говорили за това.

Въпросът е по-общ - как пренаписвате условията в семейството при новите обстоятелства, а именно много по-ниски доходи + (общи) нови разходи. Моля да си спестите снизходителното отношение, никой не пише тук за да се заяждат него, а за да обсъди и сподели - нали така. Благодаря.

Е точно де, добре сте го написали, аз съм за 2 в 1. Никога не съм била обгрижвана, дори и в майчинство, не съм била в положение да не мога да се грижа сама за себе си, да не дава господ. Здрав, прав, млад човек да чака на друг, срамно чак.   За гримчета и парфюмчета.  

Да - моята идея е 2 в 1. Общите разходи - общо.
Личните разходи обаче - според бюджета. Едно е половинката да ти купи стек цигари, ако иска, друго е да му се вменява като задължение.

За пренаписването на условията: болна тема ми е. При нас условията за 5 години се промениха 5 пъти, ужасно трудно е това, просто много динамично време беше. 2 смени на жилища, 2 ремонти на жилища, ученик и раждане на второ дете, а и 1 година по-ниско майчинство /2рата година/ - реално 7 пъти сме променили нещата за 5 години. Брррр, като го чета само ми става лошо. Аз държа винаги на следното: с приоритет - жилище/ипотека, кредити, ремонти/, сметки, храна, кола, здравни, дрехи, джобни на големия и детска градина на малката. Останалото - за останалите неща. Имало е периоди да не можем да покрием горните, пропускали сме ремонти на жилище, някои сметки, ремонти на колата, дрехи. Ако щеш. Останалото - за заведения, забавления, почивки и евентуално лични разходи. И понеже рядко стигаме до лични разходи различни от дрехи, имаме драма.
Та разбира се нещата зависят и от икономическата ситуация. Принципно с премии и допълнителни доходи имаме и за лични разходи, и за повече почивки. Но това не е всеки месец.

В нашето семейство мъжът ми взима двойна,че и отгоре заплата на моята,нормално той харчи повече пари за семейството.Получаваме си заплатите,той плаща сметките - ток,вода,такси за входа,плаща детската градина и уроците на малката,аз си плащам само телефона и понякога аз плащам уроците на големия,понякога баща му,пазаруваме и двамата,аз по-скоро по малки пазари вечер,а големите пазари събота или неделя той,общо взето моите пари са за мен и за глезотии на децата и скромни пазари,големите ни нужди покрава мъжът ми основно,никога не е ставало въпрос кой колко пари носи и,че той ни гледа,такава е ситуацията това е,да сме живи и здрави да ги харчим за хубаво парите,делене на сметки и кой колко яде и харче не са семейство!

Точно така виждам и аз нещата. За мен това е и някаква проява на себеуважение, ако щеш.

Например, в случай като на hetera, бих се чувствала много гадно и бих търсила начин да си повиша доходите, най-малкото за да можем да си позволяваме повече неща. Разбира се, не знам как живее тя и какви са страничните фактори, коментирам само въз основа на няколкото постнати по-горе изречения. Което не прави мисленето на hetera неправилно, просто аз така бих направила.

На мен ми е странно да има голяма разлика в доходите на двойка работещи. Много повече приемам жената да не работи, отколкото който и да е от двамата да печели много по-малко от другия и това да е с години.

Да го кажем така,мъжът ми не ме издържа,заплатата ми не е малка дори за София,т.е. ако не бях омъжена с деца сама щях да си се гледам без проблеми,виж сама двете деца ще гледам трудно само с моята заплата,бих успявала,но с лишения/това при положение,че не ми се налага да плащам наем разбира се/.Не намирам за необходимо да си търся друг доход при положение,че този ми е достатъчен за да посрещам личните си нужди,че и някои от нуждите на семейството,както казах глезотиите за децата са от мен,някои пазари също. За мен парите,които изкарва мъжът ми и тези,които изкарвам аз са общи.Трудно бих постигнала неговия доход и не го намирам за необходимо,дори не виждам логика в това,ние не сме на състезание.Ако стана кариеристка и работя като него често събота и неделя кой ще гледа децата и дома ни???
Аз дори бих била съгласна да не работя или да работя само на половин ден и да имам колкото за джобни,а в останалото време да съм с децата си,но все още няма как,защото децата растат,разходите също пък и желанието ни за екскурзии и т.н. и не бихме се лишили от моя доход за момента,но наистина не виждам нищо лошо ако мъжът ми работи и изкарва 10 000лв. а аз се грижа за дома и децата,аз не съм кариерстка и бих се радвала да съм домакиня:)

Не намирам нищо странно- единият е от вида кариеристи, а другият е с по- широки интереси и работи за да живее, а не обратното.