Парите в семейството

 Ами да, точно заради такива изненадки не ща обща сметка. Две сметки - или колкото там си иска всеки и да плаща каквото иска и може по свое усмотрение. Големи и разумни хора сме, разчитам, че ще се харчи разумно. Аз искам да знам във всеки момент каква наличност имам и да си правя сметката.

За изкараното. Малко, много - за колкото е. Когато човек има задължения към детето си, ако има на кого да разчита може да поеме извънреден ангажимент, ако няма, ще го откаже.
Вярно е, че някои хора сами са по-продуктивни, когато нямаш други емоции единствено парите са важни.

  По принцип за жените общия бюджет е изгоден. Тъй като на практика продуктивността им наистина спада с поавата на дете, или деца.
  То най-изгодно е мъжът да си дава парите да ги управлява домакинята, но ми се вижда някак унизително...

Реално много малко хора се разделят от днес за утре. Може на единия да му дойде като гръм от ясно небе, но другият ще да е обмислял въпроса от месеци, че и години. А обикновено и двамата чувстват, когато нещо не е наред. Почти няма вероятност да тръгна да купувам обемисти тежки неща за обща употреба единия ден, а на другия да се разделя. Даже подобно нежелание за купуване на неща за общо ползване съм чувствала несъзнателно преди да осъзная реално, че искам раздяла. А ако другият показва подобно нежелание, това си е червена лампичка, че не всичко е наред. Всъщност на мен ми трябват и поне няколко седмици, а и месеци, за да избера и за да преценя откъде е най-изгодно да купя подобна техника, да изчакам хубава оферта. Но ако все пак се случи евентуално единия ден да купя чисто нова техника за общо ползване, а много скоро след това да се разделя, мисля, че другият, ако е човек и мисли практично, би предпочел да ми изплати на малко по-ниска цена уредите, отколкото да ги взема, да се чудя къде да ги слагам и как да ги транспортирам, защото хладилник в лек автомобил не мога да побера, а и той да трябва да бърза да си купува нови.

Много общо казано. Назад стана ясно, че съвсем не е задължително по-големият принос да е от мъжа.
А случаите, в които едностранно се осигурява всичко са по-сложни, не знам какво би трябвало да е решението там...

  Боже, хората не могат да си поделят легените, вие нямате представа докъде се стига. Виждала съм списъци изписани със ситен почерк включващи комплект щипки за пране и плажни хавлии. И един фикус, който бил спомен от родител.

   И те са започнали с любов и доверие и кой знае какви неща са писали по форумите... Чисти сметки - добри приятели, така знам аз. А семейството е приятелство на квадрат. За да не се чувства никой ощетен и използван и да не трупа недоволство. И това важи и за мъжете, които отначало са много щедри и ларж, обожават да глезят, купуват, жертват... и накрая - тая кучка ме използва 15 години.

 Страшна работа.
  

Примери всякакви, затова напред казах, че натрупаното от предните поколения е много важно. Защото то си остава твое винаги. И затова е важно, когато нещата вървят добре, приходите да се умножават и осигуряват бъдещето на децата. Не да стои по сметки и при проблем всеки да си влачи при новото семейство, а децата остават без нищо.

Въпрос на приоритети- ако приемеш, че живееш, за да работиш, можеш и от 24 да работиш 25 часа до края на живота си и да се кефиш на имотите и другите придобивки.
Ако си убедена, че работиш, за да живееш, нещата са съвсем различни.
Кефиш се на хилядите други неща около теб.

Ами ние си имаме по две лични сметки, лични кредитни карти, но и обща спестовна.

Но всеки има онлайн достъп (на телефон и на компютър)  до всяка и може и прехвърля средства по всяко време.
И не знам на общ или разделен бюджет се водим

Не знам, ама щом мъжът ти си е позволил голям харч без да те пита, ми мязате на съквартиранти.

Ами като нищо ще сме съквартиранти. Тукашните стандарти са високи за повечето хора

Това, че аз не знам, с колко точно лични пари разполага в сметката си (и обратното) не означава, че не си "удряме рамо" и не "поемаме задълженията на единия, когато той има служебни ангажименти", че не сме си морална подкрепа и т.н. А и при условие, че аз имам заделени пари, за какво ми е да знам, с колко разполага той? Ако някак стане така, че остана без работа, спра да изкарвам странични пари от хобито си и парите ми "За черни дни" се изпарят по някакъв начин е ясно, че ще разчитам на парите на половинката си докато си стъпя на краката. След това ще се постарая да компенсирам.

кукумицинка, вярно е, че не всеки си тръгва от днес за утре, но спокойно мога днес да купя една печка, а след 5м. да си тръгна. Да, ако се разделим нормално и той поиска да ми даде някаква сума нещата, които са на мое име не бих имала нищо против. Но ако не е съгласен е ясно, че ще си ги взема. По същия начин бих му върнала всичко ако живеем в мой имот или ще му го изплатя, защото не искам да бъде ощетен накрая.

absurt, аз бих встъпила в брак, но след подписване на предбрачен договор. Друг е въпроса, че не държа на този подпис, не виждам по какъв начин той ще промени отношенията ми с човека до мен, не виждам никаква романтика в подписването, да не говорим, че при евентуална раздяла ще си губим времето с развода, пък бил той и по общо съгласие. За мен е безсмислен, но за да се чувства по-добре половинката ми бих се разписала все пак. Не одобрявам деленето на половина, защото смятам, че не е редно единият (в повечето случаи жената) да получи повече, от колкото е дал.
И не, че нещо ама темата е за парите, а не за подписа. Всякакви други въпроси по така любимата ти тема можеш да ми зададеш в съответната такава. Не е нужно да спамим тук

Обичайно при раздяла жената не взима повече, отколкото е дала. Напротив, обичайно тя е вложила много повече, отколкото получава. И негативите след раздялата са преди всичко за нея.

Никъде не съм казала, че не го правите. Казах, че по този начин всеки от вас има принос в изкараното от другия, затова го броя за общо.

Защото с 2 разделени заделени суми може да се постигне по-малко, отколкото ако двете се обединят в едно и се вложат. Това е страничния ефект от това да си в двойка. Всеки по отделно нищо (или по-малко) не може да направи с тях, но обединени вече имат друга сила.

И аз така мисля, но тук май гледат само парите, а нематериалната част никой не гледа.