Парите в семейството

В този случай придобитото преди брака си е преди брака, дори да се трансформира, пак от документите си личи и се признава при раздяла.
Нямам против и тогава ако някой има спестени пари да си ги държи там, но за новопостигнатото, след началото на общия живот не ми допада да е лично и да си го знае само тя/той, т.е. както е било, когато не сме били семейство.

кукумицинка  
Двойката минава през различни етапи, понякога единият изкарва повече, друг път другият. В природата повечето животинки са открили, че по-лесно се живее, когато не си единак, а обединяваш усилията и после делиш "печалбата".

Зизy, на етапа, за който говориш и за мен е нормално да са отделни бюджетите. Въпреки че и тогава ни се е случвало на прибиране от море да видим, че имаме останали пари, да ги съберем и да купим нещо общо, което да ни е полезно сега и веднага, а не след като някой отделно събере пари. Пък при раздяла - за големите неща сме принудени всичко е да документално оформени, за дребните - ако се стигнеше до бой за тях, щях само да се радвам, че съм взела правилното решение

Абсолютно съм съгласна с горното мнение.
Ако аз започна да изкарвам с 500лв. повече, то няма да ги "вложа" в по-високия стандарт. Не робуваме на подобни стандарти, не държим телефоните ни да са по 1000+ лева, не държим и на кожените мебели и масивната дървесина да речем. Стига ни да живеем нормално, да имаме пари за храна, сметки и лични нужди, както и за някоя екскурзия от време на време или за излизане петък/събота вечер с приятели Всичко останало отива за нещо лично, струващо повече пари (той събира за жилище в друг град, аз събирам за търговско помещение и техника).


Не се сърди, човече, аз за малките неща не бих и имала претенции Иначе и на нас ни се е случвало да останем с някой лев след почивка и да купим нещо общо, но по-малко.
А ние, на какъвто и етап да сме, аз ще продължа така да приемам нещата. Единственото общо, което бихме купили е апартамент, като в документите ясно се отбележи кой с колко е допринесъл или да създадем обща спестовна сметка на името на бъдещото ни дете с клауза, в която се казва, че само то или само след съгласието и на двама ни (преди неговото пълнолетие) от нея могат да излизат пари
"Чисти сметки, добри приятели" е казал народът Аз обичам всичко да е черно на бяло и всеки да знае, колко притежава, колко е вложил и т.н.

Напротив. Съгласна съм с Nesiha. Дразня се на дребнавите мнения, които изопачиха нейния пример. Беше ирония. Ние също сме с общ бюджет.

Именно, ама при семейството  освен приятелство има и нещо  много повече, затова според мен са различни 

Израза по-скоро беше по повод евентуалната раздяла и последвалите от нея действия тип "Това е мое, онова е твое" ама явно в бързината не съм се усетила, че може да не се разбере, какво точно се има предвид.
Иначе съм съгласна, че освен приятелство трябва да има и нещо повече между двама души за да са семейство

Ами да, ако е стисльо, естествено, че не значи, че си харчи паричките, за да поддържа по-висок общ стандарт. Аз не бих оставила човека до мен да мизерства, докато аз живея в лукс. Еднакво добре/зле трябва да живеем. Нито по-добро ядене, нито по-скъпи дрехи, хобита или други придобивки бих си позволявала, ако това значи, че личният ми бюджет е достатъчен само аз да си го позволя, като при мен липсва желанието или възможността да осигуря същия стандарт на другия. Не може аз да ям ирански хайвер, докато той яде цаца. Няма как той да си купи кола само за него си за 6-цифрена сума, докато аз карам трошка за 3 хиляди. Не може аз да ходя в Доминикана, докато той може да си позволи само Ахтопол. Заедно ще ходим, където мислим да ходим.

Иначе, предлагам ти да изхвърлиш горчилката от душата си относно бившата ти, защото, щом парите за бъдещото ви общо жилище не са в обща сметка на името на двама ви, реално са си останали лично твои, независимо какво благородно бщо наименование слагаш на личните си спестявания. Ако кажеш и, че те е зарязала заради друг, който не спестява за общото им бъдещо жилище, значи хич не е меркантилна жената или положението е било много зле.

Разбрах те,за тях ми беше мисълта.
Интересно ми е,просто така хипотетично,ако не дай си боже някой се разболее как ги виждате нещата с отделния бюджет.Защото като си млад морето е до колене и на мен не може да ми се случи,но се случва.Тогава какво мъжа ще си поема неговите сметки,а вашата инвалидна пенсия от 160-200лв. за какво точно ще ви стига-за лекарства ли,за изследвания ли.И тогава дали ще ви е под достойнството мъжа ви да ви издържа известно време ?

На този въпрос вече е отговаряно 20 пъти и пак се намира някой, който си мисли, че е открил топлата вода с него. Въпреки това не видях отговор от почитателките на "парите на мъжа ми са общи, моите са мои" дали ако финансите на мъжа им секнат ще започнат да го издържат по начина, по който ги е издържал той или просто ще сменят мъжлето с друго, способно такова.

Глухарче,
сегашният ни бюджет е при условие, че и двамата работим.
При други положения ще е различно.
Баща ми е оставал без работа, майка ми е била с по-ниски доходи по време на майчинство - нормално, тогава "по-силният" се нагърбва.
Не мисля, че някое семейство изобщо би обсъждало разходи свързани със здравословното състояние.
Това е ясно, дори думи не са необходими, за да се вземат подобни решения.

Ами не е отговаряно,споменава се че се изключват тези случаи,но нищо конкретно.Точно твоето мнение много ме интересува,защото с тази арогантност и нахъсаност с която пишеш съм 100 % сигурна,че този сценарий дори не ти минава през акъла

Някои девойки явно са били в ролята на "държанки".  Не им е харесало. Лошо няма.  Не е задължително винаги да е така...с всеки нов.

Ами отговаряно е, не веднъж, а лично аз съм писала поне 3 пъти по въпроса, но на който не му изнася е близко до акъла, че го пропуска.
Аз с моята арогантност и нахъсаност ще трябва да ти разбия 100%-вата сигурност, доколкото може въобще да е 100% при наличието на факта, че никога не си ме познавала и дори сама не си вярваш какво пишеш.
В моят случай, ако не дай си Боже, се случи подобно нещастие с мен мога да разчитам на мъжа ми да поема финансовата грижа и за двама ни. Както бих поела и аз неговата изцяло. И да, пак ще чувствам отвратително, че ме издържат, а фактът, че просто няма друг избор не би ме успокоил никак.

Това донякъде сякаш е разковничето. Много лесно споделяш с някой, когато сте започноли от споделянето на нищото. И когато си му бил опора в няй-трудните моменти. И той на теб.
Когато си на 30+ вече ставаш пресметлив, оглеждаш се повече, мислиш и премисляш. Разбираемо е.
В този смисъл мога само да съм благодарна, че се "взехме" рано.


И мен най-ме втрещиха примерите със скъпото хоби, което единият може да си позволи, а другият - не. Не мога, наистина не мога да си представя, че половинката ми или аз дори ще се замислим да си чешем крастата отделно, докато другият си мечтае, но не може да си позволи същото.

А децата недейте пренебрегва с лека ръка. Това е един преломен момент за много жени, когато и доходите им и начина на живот се променя много. И някак по-приемливо е да е разчиташ на половинката си, а не да пестиш, за това иначе така неповторимо и бързо минаващо време.

Глухарче, наистина на този въпрос се отговори многократно.
Това, че цял живот двама души са живели с отделни бюджети не означава, че ако единият има здравословни проблеми, то другият ще го остави на произвола на съдбата. Да не говорим, че повечето хора с отделни бюджети си имат и сметки тип "За черни дни" за да не са тотално на нулата поне в началото.
Родителите ми около 40 години са живели заедно с отделни бюджети. Последната година майка ми не ходеше на работа, беше в неплатен отпуск и следователно нямаше приходи. Имаше, обаче, не малко заделени пари, които стигаха и за лечението й, и за вкъщи, дори и след нея останаха ... През това време е повече от ясно, че баща ми е поел над 90% от разходите по всичко, последната седмица, докато беше в болница и лекарствата й на ден бяха трицифрени суми отново той ги поемаше.

Друга сходна ситуация: Двама души с отделни бюджети. Единият напуска работа/уволняват го и остава няколко месеца без доходи. Естествено, че другият ще компенсира липсите. След това, когато безработния си намери отново работа нещата ще се нормализират. Но тук също отново е хубаво да се напомни, че повечето хора с отделен бюджет имат лични заделени пари, които с времето се увеличават и които в подобни ситуации биха им били достатъчни за да не са на пълна издръжка от половинките си.

Не разбирам, защо имате подобно ограничено мислене ... Това, че с половинките си имаме отделен бюджет не означава, че просто съжителстваме под един покрив. Крайно малоумно е да смятате, че ако един от двама ни остане без средства, то другият няма да компенсира като във всяко нормално семейство И да, в тези случаи в нас отново ще остава неприятното усещане, че сме в тежест на хората, които обичаме, а след като си стъпим отново на краката ще направим всичко възможно за да ги компенсираме. Ако пък до живот няма да мога да работя ще измисля как да докарвам някой допълнителен лев (което е лесно ако ръцете и зрението ми не са засегнати от проблема, пази Боже).

Едит: Това пък със скъпото хоби на единия и липсата на пари за хобито на другия въобще не съм го видяла къде е, ще се върна да чета 

Аз достигам до заключението,че двата модела са сходни.В единия случай на всеки заплатата му е в джоба и я харчи за в къщи,в другия модел двете заплати са на куп и отново се харчат за общите разходи.