ЕЛП 53 - медена, архимедена, овнешка... с трион!

Разпознах се! Много вярна картинка, изключително точна - аз съм от ПРАВИЛНАТА страна на леглото, Дреболинда, както обикновено, е с д-то напред, Философчо е със спайдърмен на пижамата (като беше малък, не можеше или не искаше да каже Спайдърмен, а му викаше Пенко - умирахме си от смях). Вместо кучето си представете два броя котки, които искат да ядат сега и веднага, а третото дете не е от мен, който си го разпознае, да си го прибира.

Моята работна седмица, която започна след Великден, все още не е свършила. Може да свърши по някое време идната седмица. А може и да не.

Ежко казва: Извинете, може ли да ме заведете до някое добро?

спомняте ли си това? 

Добра седмица, елпейци 

Светалчо, онази прелест, дето няма против
да е в гората при вълците, щото ще е Чер-
вената шапчица там - проговори далеч след
3-тата си година. И покрай нея ми мина едно
такова наблюдение - обичаните и много об-
грижваните деца проговарят по-късно поня-
кога просто защото не им се налага - родите-
лите са се настроили да разчитат всяко тяхно
желание и реагират. Ако бяха задръстени, то
би им се наложило по-раничко да заговорят,
за да получат исканото. Тъй де, всичко хуба-
во е с мярка - и прекаленото внимание си има
своята по-тъмничка страна 

С други думи дълбоко разлигавените деца като Кица, чиито тъпи родители са свикнали да скачат на всяко "Ъъъ!" Още съм ни сърдита за тоя период. 

Светалчо, съвсем права си в критиката си. Обещавам да не се повтаря. 

Днешният ми ден започна като от виц за родители. Бърз, спонтанен поглед из хола ми показа: отрязано парче завеса, приблизително квадратно, отрязан кичур кицина коса, на килима, и валмо викторска вълна в една висока поставка за саксии. За последното знаех, де, тя ми каза, че там ги складира като го реше, ама все пак. Та тъй.

Не е баш разлигавяне - родителите са били водени от
най-добри (свои, към момента) намерения   , които
не се оказват техни съюзници  . Сестра ми в тази по-
сока е направо шампион - по неща, по-малки от поглед
знаеше какво иска дребната и без грам мисъл и мързел
откликваше, всеки път.

Ло, много интересно наблюдение.
Можем да се вместим в тази категория с пълна сила. Това, че аз съм си родена за обслужващ персонал от висша класа - във въздуха улавям желанията и тичам да ги удовлетворя с безгранична радост и възторг, в случая е само черешката на тортата. Защото родителите на Майското цвете и Светлия Лъч са някакъв апотеоз на родителската грижа - и двамата мечтаеха за деца преди всичко останало, даже може да се каже, че връзката им от там почна и чак по-после прерасна в любов между тях самите. Та тези деца са 24 часа в среда на постоянно извираща с доста пълен дебит любов, внимание и грижа към абсолютно всичките им видове потребности.
Аз, както казах, съм патологичен случай, защото пък и с възрастта още повече започваш да пренебрегваш собствените си желания в полза на тези на близките ти. Но аз не ги гледам, майка им си ги гледа, при мен идват само през почивниците.
Аз съм разсъждавала много над това защо щастието на другите около мен е по-важно за мен и ме прави по-щастлива от моето собствено щастие. (дано ме разбрахте). Аз съм щастлива когато давам, а когато получавам - притеснена от благодарност. От дете съм си такава - обичам да гледам радостта в очите на другите. Явно съм някакъв роден алтруист. Като бяхме малки с една приятелка си купувахме едни шоколадчета от 20 ст. - такива едни дебели, тесни и от двете страни "настъпани" с по една чертичка. Много хубав шоколад. И ние с нея по обратния път се подпирахме на една дебела липа, приказвахме си и ядем шоколада. Тя го лапва на две-три хапки (бяха малки шоколадчета, колкото едната пръчка от Туикс, примерно), а аз по мъничко, оставям го да се стопи в устата ми и му се наслаждавам. А тя вече е изяла своето. И винаги й давах половината от това, което ми е останало, а тя го лапваше наведнъж и приключваше.
Майка ми много ми се ядосваше. Но не можеше да ме разбере - няма начин, тя не е от този вид.
Това с шоколада е илюстрация на целия ми живот. Около мен повечето хора не са от точно този вид и се дразнят. Освен когато не са обектът на алтруизма ми. ММ  най-много - той смята, че това ми качество е предназначено лично за него по някакви априорни незнайни негови заслуги и му принадлежи ексклузивно. Даже и децата, според него, не са толкоз заслужили.
Свекър ми, с когото много се обичахме, (макар че той също не ме разбираше, бях му напълно непонятна и беше готов да каже "такова животно нема" във всеки момент), та той беше казал на майка, че много е доволен от мен, обаче, казал, тя има едно лошо качество - "много е подай г@з". Тука майка много се стреснала, та се наложило той да обясни, че изразът означава, че всичко раздава.
"Като дойдат гости", казал той, "каквото има в хладилника, всичко на масата слага". Майка замълчала виновно, щото това си е обичай в нейната фамилия - всичко и най-хубавото за гостите. Ние даже, ако се случеше да имаме нещо по-хубаво на масата, майка се чудеше кого да извикаме, "да си хапне и той".
Всичките тези спомени и разсъждения всъщност имаха за задача да ми кажат дали и аз не съм прекалила. (Аз всъщност знам, че прекалявам.) И когато моите деца са били малки, може би е било добре, че ги гледах сама в чужд град и в чужда къща, без никакви удобства, та не съм имала време да ги засипя с прекалени грижи и си проговориха съвсем в норма.

Пуци, аз пък веднъж, докато перях в мокрото помещение и детето ми уж си играеше кротко с едно камионче в хола, влизам в кухнята и на пода какво? - купчина от ориз, брашно, макарони, сол, грис, боб, леща и в момента, пред очите ми, върху купчината се изцежда последната капка олио от сладките ръчички на милото ми момченце.

Добри намерения, ад, знаеш. И то си беше истински ад, впрочем. 


Сготвил, викаш.  Аз като усетя, че е утихнала (а съм на балкона да, кхъм, чета), се подготвям за всичко и изпадам в шок, когато се окаже (рядко), че си оцветява, примерно...

Светалчо, то всичко това, което изписа (за което
благодаря от сърце) е толкова ясно и видимо, че
предизвика моя коментар от самото начало. 
Имам много мисли по този повод, но, както често
се случва, нямам никакво време.

Мерси, Атти! 
Добри, аз песента си я спомням, обаче я свързвам с кадър от сериал, не с този хипопотам.

За децата - съвсем обосновано ми звучи теорията на Ло. Другото, което ми хрумва като възможност, е, че днешните деца са претрупани с информация и стимули и "мълчат", защото имат да "смилат" по-голям обем, отколкото ние някога - и като са готови със смилането му, проговарят. Съвсем лаишки предположено. Защото и на мен ми прави впечатление, че сякаш повече деца днес проговарят доста след времето, когато е проговорило нашето поколение, а свръх откликване и обгрижване е имало и преди.


Ох, Свечи.  Благодаря ти за понеделничното развеселяване!

А всъщност идвах с историята за двамата малки герои. Чудех се дали има такава тема и реших да я донеса тук.

http://vestnikpriatel.com/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5%D1%82%D … %81%D0%B8-%D0%B7/

2012 може би е имало 

на празника на занималнята Зверюгата Неукротимий беше брадясал дивак, облечен в зеблен чувал.
цялата група танцува на тази песен.
чак след празника се сети, че е чувал песничката и преди 

   Казваш, да бях чела по-внимателно? 

Ники, нещо ми подсказва, че и твоята хипотеза има основания.
И се сетих, че наскоро елпейски сънувах - в стил Бъгс Бъни. Пок-
рай нас анимирани животинки щъкаха, а Ники учеше - тях ли,
нас ли - на английски. За другите не знам, но аз ѝ разбирах как-
вото обясняваше. И съм сериозна 

Малките герои са големи!  Благодаря, че сподели.

Ло  Така ме разсмя с тези уроци! Не знам за животинките, но като чета тия дни за самообучаващите се компютри (един такъв вече работи като помощник-адвокат в САЩ), като нищо някой ден може да обучавам, да речем, Фърбита.  А те прилежно да кимат и си записват. 

Предполагам, че статията за героите е изплувала покрай годишнината. Не обърнах внимание на годината, само видях 13 май и се учудих, че нещо толкова ново няма по-голямо покритие. И аз се радвам, че ми попадна, защото не знаех (или съм забравила) за тези две момчета, а определено заслужават да ги помнят!

И една реклама отпреди малко, която ме втрещи.



Не с друго, а с подбора на снимка. Жабешки хромозоми ли се очаква да се открият, да се засече изневяра на майката с жабока-принц ли, не знам. 

О, тази версия - за принца-жабок - особено ми допада 
И не е непременно изневяра 
Допускам, че в пъба е и ще е посветена повече мисъл
за рекламата, отколкото от нейните създатели 

, което май си е валидно за всички реклами - ако се случи човек да ги гледа и да разполага в момента с време, бая време му трябва обикновено за чудене за какво, аджеба, са си губили времето и парите, щото резултатът обикновено е, най-меко казано, неинтригуващ.

Тия невероятни хлапета ги помня аз, Ники. И помня как си помислих, че ако съм им майка, сигурно ще ги набия и нацелувам едновременно (не знам как технически може да стане това, но съм сигурна, че страхът, че си могъл да ги загубиш и радостта, че не само не си, ами са и спасили живот, няма да могат да се разберат кое е по-силното и по-вярното чувство.)