ред, бе мамо! а ти какво си помисли? 
снощи си кръжа из къщи, и чувам разговор между двамата:
Скрит текст:
ЗМ - ей сега, като си купя крила ще мина левъла и ще изляза в открития космос.
Б - като те чуе майка ти с тоя левъл, верно ще излезеш.
ЗМ - добре де. нивото. но ще трябва да прелетя ХХХ километра, а не мога.
Б - опитай да летиш с 30 градуса наклон, ще летиш по-дълго.
ЗМ - колко са 30 градуса?
Б - 1/3 от 90.
докато се чудя детето ще се усети ли как изглеждат 90 градуса и колко е 1/3 от тях, Змей ('ич не)Маломерний пита:
- 1/3 отгоре или отдолу?
Б - като те чуе майка ти с тоя левъл, верно ще излезеш.
ЗМ - добре де. нивото. но ще трябва да прелетя ХХХ километра, а не мога.
Б - опитай да летиш с 30 градуса наклон, ще летиш по-дълго.
ЗМ - колко са 30 градуса?
Б - 1/3 от 90.
докато се чудя детето ще се усети ли как изглеждат 90 градуса и колко е 1/3 от тях, Змей ('ич не)Маломерний пита:
- 1/3 отгоре или отдолу?
и аз се поприкрих малко
Ама ше мине. Важното е, че като лейна водища оня изрод вчера, изобщо не се изплаших! Като се има предвид, че в миналото изпадах в паника от капещо казанче на тоалетна, смятам, че съм станала едно по-съвършено създание, благодаря. (После малко ми трепериха ръцете, ама закъснелият ужас си е друго нещо, не се брои.) 
