"Завръщане"/SILA/-С участието на Джансу Дере и Мехмет А.Алакурт-Тема 44

Любов на скорост
Част първа
Катрина беше седнала на пейката насред гробището Санта Лучиа в Мадрид. С цигара в ръка тя се взираше в гробната плоча пред нея, на която беше изписано името на годеника й – Давид Порто. Падащите от очите й сълзи, попиваха в черната пръст, образувайки малки мокри петънца в земята.
Катрина дълги години работеше с Давид. Запозна се с него, когато работеше с отдел криминална полиция по едно дело на известен наркодилър. Тя беше адвокат от страна на ищеца по делото, а именно семейство на непълнолетното момиче Бианка Сойдер, дрогирано насила в една дискотека със свръхдоза и починало на място. В крайна сметка, Катрина спечели делото и родителите получиха голяма сума като обезщетение от наркодилъра. Жалкото в случая, беше че дори и купищата пари, които получиха родителите, не им върна и никога нямаше да им върнат момичето. Много тъжна история, чието дело тогава Катрина прие като предизвикателство за нейната кариера. Винаги е мразила наркотиците, дори и никога да не ги е опитвала и винаги е търсила начин да предпази най-близките си хора от обкръжението си от лапите на този световен проблем – НАРКОМАНИЯТА.
Давид беше много добър човек и голям професионалист в криминалистиката. Катрина заплака още по-силно, спомняйки си как се запозна с него. Беше пролетен но ужасно дъждовен ден. Валеше неспирно почти от 24 часа и улиците на Мадрид бяха заприличали на Венеция. Влизайки  в сградата на полицейското управление на ул. Кале де Рафаел Калво № 33, тя се подхлъзна на мокрия под с новите си високе токчета от Casadei и за малко да се приземи по гръб на твърдия подов гранитогрес, кагота една силна ръка я подквана през кръста и я притегли към ухаещо на бергамон и мускус мъжко тяло. Тогава Кат, както я наричаше любимия Давид, инстинктивно се вкопчи в него и изправяйки се, тя го погледна в очите. Очите му с цвят на тъмен шоколад я приковаха на  място, опита се да си поеме дъх, но не успя. Изплашено протегна ръка, продължавайки да се взира в красивото лице на мъжа и прошепна:
-   Благодаря, че не позволихте да си счупя нещо! – Адвокат Катрина Ливера, приятно ми е!?
-   Аз съм Давид Порто, полицай в криминалистичен отдел. Радвам се, че не позволих да паднете! Пода е много твърд и усещането е болезнено. Каза той гледайки я право в очите и нежно, почти срамежливо се усмихваше.
-   Да, предполагам, че е така. – смутено отговори Катрина.
-   За огромно мое съжаление, трябва да тръгвам, но надявам се скоро пак да се видим! Предполагам, че сте по работа тук?
-   Да!- отговори Катрина. Работя по делото на Бианка Сойдер, така че често идвам тук по работа.
-   Чудесно!- отговори Давид. В такъв случай може отново да се засечем по коридорите на управлението. Но следващия път, моля не ми налитайте така направо! – шегувайки се обърна взря в очите на Кат, усмихвайки й се много секси.
Катрина за миг замръзна, гледаше усмивката му и не можеше дори звук да издаде, колкото и да се опитваше. Имаше чувството, че си отваря устата като риба на сухо, но говор не излизаше от там. След няколко секунди се осъзна, отпусна се и усмихвайки се на мъжа срещу нея с най-красивата си усмивка му каза:
-   Не се притеснявайте сержант Порто! Не съм жена, която се хвърля  на врата на първия срещнат мъж, който й се усмихва предизвикателно.
-   О! – учуден възкликна Давид. – Съжалявам, ако съм ви обидил! Трябва да тръгвам до скоро! – каза Давид на Катрина, вече излизайки през вратата на полицейското управление, но продължавайки да гледа към нея.