Искам да умра

  • 6 740
  • 1
Здравейте,

Не знам дали това е точното място да споделя моите проблеми. Чувствам се ужасно. На 27г съм и приятелят ми с който сме заедно 9 години ме изостави без причина... Имахме планове за бъдещето, казваше, че ме обича, имаме общ дом и един ден просто си тръгна... Сам се чувствал по-добре... А тези девет години бяха прекрасни.Разбира ли сме се чудесно. В последните две години имах проблеми със зрението и се бях депресирала, но заради него се държах и успях да мина през това...беше ме страх, че ще ослепея... Каза ми, че ме оставя, защото съм негативен човек, но не осъзнава, че в живота ми са ми се случили толкова лоши неща, за които сега не искам да говоря... Винаги съм мислила, че ме подкрепя и разбира... А сега съм сама... Болката ми е толкова голяма, живота ми няма смисъл...единствения изход, който виждам е да се самоубия... знам звучи глупаво, но наистина много боли... нямам надежда за бъдещето, страх ме е от самотата. Не мога да си представя да го видя с друга...Сърцето ми е на парчета..не знам какво да правя с живота си. Единственото, което за сега ме спира е майка ми... Имам най-прекрасната майка на света... и сега и причинявам всичко това... не искам да я карам да страда...много съм объркана... Не мога да се храня, не мога да спя, едва издържам да стоя на работа, не ми се излиза никъде....Не знам какво да правя без него.. не искам друг.. Не знам дали има някой тук, който е минал през това и се е справил....
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Сигурно изглежда трудно, поради болката и объркаността, но на 27 години имате достатъчно време, в което да направите онова, което искате с живота си. От писмото ви разбирам, че се опитвате да търсите причините, поради които се е стигнало до раздялата. Мисля, че по-разумното за момента е да се опитате да гледате напред, не на зад. Кои са важните неща, които ви предстоят, какво точно искате да правите?  В крайна сметка, когато сте сама не е необходимо да се съобразявате с другия и може да направите точно онова което желаете, без компромиси.
Не казвам, че след известно време няма да разровите в миналото и да потърсите причините, довели ви до този срив, защото само така може да затворите страницата, пък и човек би трябвало да се учи от грешките, които допуска. Само че в момента поради болката от нараняването е невъзможно да направите реална и адекватна преценка на случилото се. На мен примерно ми прави впечатление, че тази дългогодишна връзка, вие сте били с този човек от деца, не се е развила в брак и деца.
Желая ви успех.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия