Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №4

Косем Султан е наложница на османския Султан Ахмед I ви, майка и валиде Султан на Мурат IV ти и Ибрахим I ви. На втората година от царуването на Ахмед , в неговия харем се появила нова наложница, млада гъркиня с името Анастасия, дъщеря на православен свещеник от остров Тинос в Егейско море. Анастасия е била избрана първа от новите наложници, които трябвало да украсят харема на падишаха, и затова е била кръстена с името „Кьосем”, което ще рече „отговорник, водач на стая”.По-късно започнали да се обръщат към нея и като Мах-пейкер. Скоро Кьосем станала любима наложница на Ахмед, а в 1605 г. му родила втора дъщеря-Айше.През следващото десетилетие Кьосем дарила Ахмед с още две дъщери -Фатима и Гевхерхан и четирима синове, включително бъдещите султани Мурад IV и Ибрахим I ви. Кьосем Султан е станала влиятелен фактор в задкулисната политика и една от най-славните представителки на харема.В едно от съобщенията си до своя суверен, венецианския посланик Кристоф Волиер пише, че „ тя може да изиска от султана всичко, което пожелае, защото напълно завладяла неговото сърце.” А Симоне Контерини внася допълнителен нюанс към нейната особа и отбелязва, че, „ Кьосем е красива и проницателна жена, която притежава много таланти и пее прекрасно, тя проявява мъдрост и сдържаност при трудни казуси, касаещи държавните дела.” Петнадесетият султан на Османската династия Ахмед I ви е умрял от тифус на 22 ноември 1617 година, когато и бил само на 27 години. След смъртта му, Кьосем султан заедно с останалата част от харема била преместена в Стария дворец. Смъртта на владетеля предизвикала временна криза, свързана с въпроса кой да бъде неговият приемник.В продължение на последните три века противоречие нямало- трона винаги се предавал от баща на син.В течение на четиринадесет поколения това по прававило е най-старшият син на султана.Но сега се наложило едно изключение, защото законния наследник шехзаде Осман буквално е бил на детска възраст и е бил непригоден да управлява държавата.Освен това Диванът и улемата са взели твърдо решение- до пълноледието на Осман, султан да бъде неговият чичо и брат на Ахмед I ви- Мустафа, който е бил умствено нестабилен.Той е бил на 27 години, от които 14 години е прекарал в Стария дворец, където практически се намирал под домашен арест.Когато признаците на умствената и физическата недостатъчност на владетеля станали съвсем очевидни, той бил придаден в ръцета на хекимите, а държавните дела били поети от неговата майка-Фюлане Валиде Султан.Султан Мустафа бил детрониран и така приключило неговото първо кратко царуване-само 96 дни. А за падишах тутакси е бил произведен племенникът на болнавия Мустафа- Осман, който бил навършил едва тринадесет години. Султан Осман II или Генч Осман е бил много начетен, къвкав и новатор.Владеел перфектно 5 чужди езика- арабски, персийски, латински, гръцки и италиански. Султан Осман II изненадал всички, като направил необичайна стъпка и се оженил за красива туркиня от знатен род.С този си ход владетелят нарушил един естествен принцип, съгласно който османските султани градели полигамните си отношения само с наложници, избирани от средата на робините, които имали нетурски произход.Избраницата се казвала Акиле Рукие Ханъм-дъщеря на мюфтията на Шейхюлислям Есад ефенди и правнучка на Сюлейман Великолепни. Кьосем e била обезпокоена, че след смъртта на Осман на трона ще бъдат възкачени неговите синове, че тя самата няма да стане Валиде Султан.Започнала масова акция за сваляне на султана.Той бил свален и арестуван и била издадена заповед за екзекуцията му.В Османската история това е първият случай на убийството на падишах и в това пръст е имала и Кьосем Султан. За съжаление на трона е бил възкачен отново малоумният Мустафа и абхазката Фюлане Султан за втори път станала Валиде и поела функции на регент, като майка на непълнолетен наследник.Но само след една година Султан Мустафа се съгласил да отстъпи без много приказки властта в полза на своя племенник, който след церемония станал султан под името Мурад IV. Мурад IV встъпил на трона на 14 години, но младата възраст на падишасите вече не правило особено впечатление. Друг един факт е твърде многозначителен. Валиде Султан за втори път станала не кой да е, а Кьосем Махпейкер, която имала петнадесетгодишен опит като старша кадъна при Ахмед I. Кьосем Султан е управлявала самостоятелно като единствен регент на сина си , до навършване на пълолетието му през 1632 година. През по-голямата част от управлението на Мурад IV, Кьосем Валиде Султан управлявала ефективно Османската империя, като лично присъствала на заседанията на Дивана дори след като официално освободила регентското си място. И не само това,тя вече е усвоила всички тайни на двореца , дипломацията и политиката. Мурад IV, който приживе забранил алкохола, умрял от цироза на черния дроб през 1640 година.След смъртта му на престола се възкачил малоумният му брат Ибрахим. Султан Ибрахим унаследил трона на 24 години, като почти целия си живот преди това прекарал в изолация.Наложеното му многогодишно ограничение било причина да бъде неподготвен и неспособен към самостоятелно управление на държавата.Затова реалната власт се съсредоточила в ръцете на неговата майка Кьосем, която отново станала Валиде Султан и продължила да диктува политиката в Османската Империя. Султан Ибрахим I обаче е бил убит вследствие на заговор, начело на който застанал Главния Мюфтия.След убийството на сина си, Кьосем изпреварила събитията и провъзгласила за Султан внука си Мехмед IV.И този път Кьосем се обявила за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлявала от 1648 до 1651 година. Кьосем употребила властта си не само в областта на политическата дипломация, но и лично обогатяване.Злите езици и завистниците говорят, че тя станала притежателка на огромно състояние. Справедливостта изисква да посочим обаче, че тя отделяла немалко средства за благотворителна дейност-за приюти на деца-сираци, за строителство на джамии, кервансараи. Най-голям враг на Кьосем е била майката на внука й-Хатидже Турхан, която заповядала да убият Кьосем, след като разбрала, че тя смята да отстрани Мурад IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е била удушена с въже от дворцовата стража на 13 септември 1651 година.

Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Хатидже Турхан Султан, която е майка на османския султан Мехмед IV е последната Валиде султанша от този период.Тя се изявила като абсолютен властелин, най-вече през ранните години на султана.В интерес на истината, тя се отнасяла съвсем сериозно към своите обязаности на регент и към държавните дела.
Лесли Пиърс професор по Османистика в книгата си за Господството на Османската империя и за жените в империята пише, че борбата за власт между Валиде султанката Кьосем и снаха й Турхан Султан хвърля светлина върху някои особеност на политическия живот в Османската империя.
В средата на 17 век виждаме, че статута на Валиде султаните като защитници на непълнолетните султани е била институизирана.Това се дължало на факта, че в период, когато е нямало зрял мъж, който да представлява династията, конкуренцията между две Валиде султанки се приема като продължение на съществуващото по-рано напрежение между бащи и синове или братя в борбата за възкачването на трона. Проф.Пиерс, която проучва кореспонденцията на Турхан Валиде Султан в периода на нейното регентство подчертава, че тя бързо придобила опит и разширила кръга на своите съветници и по-здраво е държала юздите на управлението в свои ръце. Всъщност Валиде султанката Турхан и Садразаминът са ръководили заедно държавните дела.Хатидже Турхан е била много претенциозна по отношение на традициите, нравите, обичаите и правилата на етиката. Винаги, когато е била неуверена в законните процедури се отнасяла за съвет към специалисти или законите и дворцовите разпоредби.Например в едно писмо относно смъртта на Кримския хан : „Вие сте поискали меч и кафтан за наследника на Хана.Но аз съм слушала, че по традиция наследникът на Кримския хан трябва да изпрати подарък на Султана.Всъщност аз самата не съм била свидетел на такова нещо, но това е което съм чула.Вие проучете протоколните инструкции и действайте според тях.” Хатидже Турхан била последната жена, спечелила толкова власт, че да управлява като регент на младия си син. Нейното оттегляне символизира и оттеглянето на жените от управлението.
А френският пътешественик и изследовател в своите мемоари твърди, че Хатидже Турхан Султан е „велика и талантлива жена, отличаваща се със своята щедрост и предприемчивост, която оставя на следващите поколения запомнящи се бисери на османската архитектура”
Регенството на Турхан Султан приключило в 1656 година, когато Диванът признал пълнолетието на Мехмед IV.
По същото това време Хатидже Турхан престанала да играе активна роля в политическия живот на страната.Но както се казва, тя не спала, а употребила огромното си богатство и влияние за благотворителна дейност, като съсредоточила усилията си към реконструкцията на една джамия на брега на Златния рог, строителството на която започнало още през 1597 г. при майката на Мехмед III- Сафие Валиде Султан.Изпълнението на тази поръчка е било възложено на архитектаМустафа ага, а при завършека й зданието наистина е било внушително: болница, медресе, мавзолей, обществена баня, два фонтана и огромен пазар пред него, известен под названието Египетски базар или Базар на подправките.Самата джамия и целият този комплект са били осветени тържествено в присъствието на падишаха и Валиде Турхан на 6 ноември 1663 година-сега този култов обект е сред забележителностите на Истанбул и е известен като „Йени Джами”, или Новата джамия.
Хатидже Турхан Валиде Султан умира през 1682 г. на 55-годишна възраст, надживявайки своя мъж-убития ексмонарх Ибрахим Дели-Безумния, с цели 34 години.
Тялото на Турхан Султан е положено по нейното предсмъртно желание в споменатия по-горе комплекс „ Йени Джами”.