Продължавам от пост 295. време 40 мин. и 52 сек.
Вещицата Майде си играе с бебето. Радва му се. Влизат хора. Суетят се, носят разни вещи на бебето.
Майдето - Пак ли мислиш за Дилара, Харун ????
Харун - Тя е майка на детето ми.
Майде - До, но и бащата има равни права с майката на бебето.
Харун - Все я гледам как тичаше след колата. Това много ме мъчи, лельо.
Майде - Сине, единственото, което искам ти да създадеш семейство със сина си и любимата ти жена.
Ти достатъчно я търпя и чака.
Дилара ти каза, че има деца и ти търпиш.
Помоли те да й дадеш време, през което тя да разкаже всичко на Джихан - ти пак се съгласи.
Ти умираше от мъка и безумно тъгуваше по сина си но и дума не й каза....
А какво направи Дилара ??? Нищо!!!.... Нищо !!!....
Тя даже нито една малка стъпка не направи, за да се реши този проблем.....
Нито с Джихан поговори, нито с децата си....
Харун - Знам, ти защо го повтаряш все това ????
Да, аз се безспокоя и не съм на себе си.
Нима аз искам да разделя моя син с майка му ????
Вещицата отиде да си играе с детето.
Дойде гледачката на бебето.
0 часа, 43 минути и 52 секунди.
Емрето тайно влезе в замъка откъм Босфора. Влезе в стаята на Хазал. Разтрепера се. Стои като обезумял. Най-напред пипа масичката й, вещите, бижутата - мирише ги, целува ги, после взе чашата за вода, отпи от там, където Хазал е пила водата.
Емрето ще се побърка...... Мирише дрехите та Хазал, гали ги, слага си ги по лицето, после легна на леглото й, мирише й възглавницата....
После взе на Хазал една блуза, почна да мирише пък нея. Също както е в психиатрията.
Направо откачена работа.
0 часа, 53 мин. и 47 сек.
Най-после Дилара и Джансу пристигнаха във вилата /загородной дом - и аз съм ходила в Ростов на дон на гости./.
Харун не е там. Дойдоха един дядо и една баба и казаха, че Харун не е там. Нашите двете си тръгнаха от там.
Долара - Няма ги.... И тук ги няма.... Джансу, позвъни на баща си. Кажи му..... Друг изход няма. Да става каквото ще....
Дилара се отчая.
Джансу набира телефона на баща си - Джихан кормува градско.
Джихан - Любима, как си моята красавица ??? Къде си сега ???
Джансу - Татко, ние с майка сме в Шиле.
Джихан - Какво правите там, дъще ???
Джансу - Решихме да подишаме свеж въздух и да сменим обстановката за Демир.
Тук е много красиво, Нямаш си на представа .....
Струва ми се, че ще останем тук днес и нощес, татко.
Джихан - Добре, дъще. Разхождайте се, подишайте чист въздух, почивайте си.
Но защо правите това. Разходете се, починете си и довечера си елате.
Джансу - Но тук е толкова красиво. Друг път няма да е толкова красиво, знаеш ли ????
Ела и ти. Ще се разходим.... и ти ще си починеш......
Джихан - Имам работа, дъще.
Джансу - Добре. Както си знаеш.... Значи няма да дойдеш при нас ???
/Само Джансу не беше лъжкиня, сега и тя стана такава./
Джихан - Дъще, моля те, дай телефона на майка ти.
/Сега пък Дилара започва да го лъже /
- Дилара, защо така изведнъж решихте да ходите в Шиле ???
Дилара - Просто решихме да сменим обстановката
Искаме тук да подишаме чист въздух.
И детето е много добре-
Джихан - Добре, тогава, останете и през нощта....
Джихан - Изпрати ми съобщение - името на хотела и номера на стаята, където сте отседнали.
Дилара - Добре. Ще ти изпратя. Не се притеснявай за нас.
Джихан - Дилара, пожелавам ви приятна почивка. Починете си добре.
Дилара - Не се безспокой за нас..... Ние много хубаво ще си починем.
Тук спирам. Следва разговора между Джансу и Харун по телефона. 56 минути и 52 секунди.
Утре ще продължа. Сега малко да изгледам Кахраман.
Виж целия пост
Вещицата Майде си играе с бебето. Радва му се. Влизат хора. Суетят се, носят разни вещи на бебето.
Майдето - Пак ли мислиш за Дилара, Харун ????
Харун - Тя е майка на детето ми.
Майде - До, но и бащата има равни права с майката на бебето.
Харун - Все я гледам как тичаше след колата. Това много ме мъчи, лельо.
Майде - Сине, единственото, което искам ти да създадеш семейство със сина си и любимата ти жена.
Ти достатъчно я търпя и чака.
Дилара ти каза, че има деца и ти търпиш.
Помоли те да й дадеш време, през което тя да разкаже всичко на Джихан - ти пак се съгласи.
Ти умираше от мъка и безумно тъгуваше по сина си но и дума не й каза....
А какво направи Дилара ??? Нищо!!!.... Нищо !!!....
Тя даже нито една малка стъпка не направи, за да се реши този проблем.....
Нито с Джихан поговори, нито с децата си....
Харун - Знам, ти защо го повтаряш все това ????
Да, аз се безспокоя и не съм на себе си.
Нима аз искам да разделя моя син с майка му ????
Вещицата отиде да си играе с детето.
Дойде гледачката на бебето.
0 часа, 43 минути и 52 секунди.
Емрето тайно влезе в замъка откъм Босфора. Влезе в стаята на Хазал. Разтрепера се. Стои като обезумял. Най-напред пипа масичката й, вещите, бижутата - мирише ги, целува ги, после взе чашата за вода, отпи от там, където Хазал е пила водата.
Емрето ще се побърка...... Мирише дрехите та Хазал, гали ги, слага си ги по лицето, после легна на леглото й, мирише й възглавницата....
После взе на Хазал една блуза, почна да мирише пък нея. Също както е в психиатрията.
Направо откачена работа.
0 часа, 53 мин. и 47 сек.
Най-после Дилара и Джансу пристигнаха във вилата /загородной дом - и аз съм ходила в Ростов на дон на гости./.
Харун не е там. Дойдоха един дядо и една баба и казаха, че Харун не е там. Нашите двете си тръгнаха от там.
Долара - Няма ги.... И тук ги няма.... Джансу, позвъни на баща си. Кажи му..... Друг изход няма. Да става каквото ще....
Дилара се отчая.
Джансу набира телефона на баща си - Джихан кормува градско.
Джихан - Любима, как си моята красавица ??? Къде си сега ???
Джансу - Татко, ние с майка сме в Шиле.
Джихан - Какво правите там, дъще ???
Джансу - Решихме да подишаме свеж въздух и да сменим обстановката за Демир.
Тук е много красиво, Нямаш си на представа .....
Струва ми се, че ще останем тук днес и нощес, татко.
Джихан - Добре, дъще. Разхождайте се, подишайте чист въздух, почивайте си.
Но защо правите това. Разходете се, починете си и довечера си елате.
Джансу - Но тук е толкова красиво. Друг път няма да е толкова красиво, знаеш ли ????
Ела и ти. Ще се разходим.... и ти ще си починеш......
Джихан - Имам работа, дъще.
Джансу - Добре. Както си знаеш.... Значи няма да дойдеш при нас ???
/Само Джансу не беше лъжкиня, сега и тя стана такава./
Джихан - Дъще, моля те, дай телефона на майка ти.
/Сега пък Дилара започва да го лъже /
- Дилара, защо така изведнъж решихте да ходите в Шиле ???
Дилара - Просто решихме да сменим обстановката
Искаме тук да подишаме чист въздух.
И детето е много добре-
Джихан - Добре, тогава, останете и през нощта....
Джихан - Изпрати ми съобщение - името на хотела и номера на стаята, където сте отседнали.
Дилара - Добре. Ще ти изпратя. Не се притеснявай за нас.
Джихан - Дилара, пожелавам ви приятна почивка. Починете си добре.
Дилара - Не се безспокой за нас..... Ние много хубаво ще си починем.
Тук спирам. Следва разговора между Джансу и Харун по телефона. 56 минути и 52 секунди.
Утре ще продължа. Сега малко да изгледам Кахраман.
Настани се в имението и намерение няма да си отива 
Утре на работа и после три дни по гръб 
