Децата сияеха от щастие, просто не мога да го опиша с думи. Особено като знам как аз години наред се молех да си вземем коте вкъщи и майка ми така и не позволи.
Другите две семейства са от Плевен и Мездра и също са благодарни, но отличавам тези от Твърдица, тъй като пътят до Мездра не беше кой знае какво (до болка позната линия, не толкова далече) и стигнах много бързо. Но до Твърдица си беше наистина приключение, буквално цял ден пътувах, прибрах се вкъщи минути преди полунощ (а излязох сутринта в 9). Живот и здраве, през есента ще гледам да направя още едно такова пътуване, но до по-далече. Мъжът ми и той беше мераклия за такова пътуване (съчетано с почивка) по едно време - с теснолинейката до Велинград, но ще видя дали няма да размисли като стане време. Хубава вечер на всички! 
Симпатиите са взаимни! Много се вълнувам покрай сестра ми, първо дете ще ѝ е, а и си представям реакцията на татко, когато разбере как ще го кръстят (ще носи неговото име). Сестра ми така и не можа да хареса име и затова зет ми взе решението в свои ръце, той е израснал без баща и това, че иска синът му да носи името на нашия баща, за мен значи наистина много. А татко ще е много щастлив като разбере, той дори не подозира за намеренията им. Препоръчани теми
