Странните порядки и навици в чужбина

Много ми е интересно да ви чета.

А защо трябва да те спира полицията?
Не е задължително да си носиш и шофьорската книжка като шофираш, както и документи на колата и застраховки.

Ами, рутинна проверка, инцидент с колата, свидетел на престъпление...

Колко шарен е светът

Как така без документи се оправят хората? Ние тук с по 2-3 ходим и пак не можем да си оправим нещата 

Тъй като не прочетох някой да е писал по-назад, ще добавя още нещо за Германия.

За Западна Германия обичайна гледка са замъците... а те наистина са много.: ) Живея в провинцията и дори тук си имаме един бург... или поне руини от това, което е било някога.. Интересното е, че част от бившата крепостна стена на замъка се пада нещо като външна стена на къщата ни; не носеща, разбира се, по-скоро 'стои' като декорация.: ) Забранено е да се разрушава.

В околността, където живеем, се намира Burg Eltz.
Чела съм, че бил един от известните замъците, обитавани от духове... може би затова толкова исках да го посетя. ) Е, призраци не видях, но разходката дотам си заслужаваше.: ))

В Германия също така срещу символичната сума от 10 евро можеш сам да "избереш" регистрационния номер на автомобила си, т.е. освен инициалите на населеното място, другото е по твой избор.; )

4-ти май е Ден на Бащата, а 5-ти - Ден на Тракториста (както може да си представите, има нещо като 'изложба' на трактори ) И двата празника са национални и почивни.; )
8-ми май е Ден на Майката.

Е, така - пълна анархия .Пристигат милиони и си взимат стая под наем , няма нужда да се регистрираш
в общината, няма нужда да се лигитимираш - сульо и пульо за това драпа към Англия и чернилките тоже
Това да не е Германия, където си длъжен за броени дни да се регистрираш в общината -
Англия още харчи пари от натрупани от колониите си -за това е още 'жива".
Работиш нелегално -плащат ти нелегално ...не се знае кой-кой е . Вие не знаете ли, че там е така!?  
и всеки се хвали с кралицата . Например хванат тираджия във Европа в нарушение -казава че кралицата
го пази - дори и най големия боклук да е .

Там, където съм била в Холандия имат електронни карти за отваряне на контейнерите за смет. Контейнерът всъщност е нещо с големина около метър на метър над земята с капак, който се отваря като разчете въпросната карта. Всяко отваряне се таксува с 2 евро и респективно не плащат данък смет като нас. Моята приятелка българка събира по 3-4 чувала и тогава ги изхвърля.

Като бях малка живяхме извество време в Либия, поканиха майка ми на сватба и тя прие. Месец /че и повече/ след това разказваше вълдушевена как жените след като влязат в къщата на празника и свалят бурките и чаршафите,се нагледала на разкошни рокли, скъпи платове и многоооо злато

Иначе си спомням, че определено арабите не си даваха зор за нищо. Ако нещо трябваше да се направи, отговаряха с "букра" , което означава "утре", ама това утре кога е- никой не знае.

Оооо, Англия и великите смесители за вода )))
Първото ми посещение там и първото ми пътуване в Зап. Европа. Хубава, стилна къща в стар стил, добре обзаведена и невъзможността ми да се изкъпя като хората.
Първото излизане в петък вечер. Януари - студ, мраз и интересни девойки - кожухчета над рокли и сандали на токчета на бос крак по улиците. Мулти култи по заведенията. Обикалянето на пъб след пъб в рамките на вечерта. Вечно любезните англичани. Англичанките от страната, които са пътували в Куба, Перу и други екзотични за мен места, но не бяха ходили в Лондон...

Швеция - децата в детските градини, които и лете и зиме спят на чист въздух на креватчета в двора.

Франция и французите по света - за неемоционални хора като мен множеството целувки са особенност, която не предпочитам.

Сърбия, Черна гора, Босна - с всеки опит да говориш на български получаваш знак "Не разбирам". И о, чудо - в Хърватска можеш и се разбираш на българо-хърватски.

Чехия - Бирата в кръчмите винаги е повод за интересни запознанства.

Полша, Варшава - никой не толерира оставането на работа след края на работния ден. Случи се да ни гонят от една продължила среща, щото тр. да затварят сградата...в 5 следобяд. Много усмихнати и дружелюбни хора.

Дубай - любимите на всички ни въпроси: От къде си? От колко време си тук?

Боклукът тук си има строги правила, за чужденци е много сложно.
Направо си е една,модерна, наука за живота като цяло.
 Когато ми дойде някой на гости, от друга държава, първо му се изнася лекция по боклук, после лекция по "торенти", тази е много необходима на братовчед ми, след това лекция по поздравяване на знайни и незнайни комшии,тази специално за  гостите ми от Варна,  лекция по качване в автобус, лекция по слизане от автобус, по купуване на билет,лекция по това, както и лекция по онова.  
Понякога ме гледат все едно съм полудяла, а друг път с респект и страхопочитание, нямам избор, трябва да обясня,иначе рискувам или да ме глобят, това относно боклука, или гостите ми да си имат проблеми, ако се мотаят сами някъде.
Да не говорим, че не живея в еднофамилна къща, имам още две семейства - комшии и всички са по немски стриктни.  
Една кофа за пластмаси, опаковки, и др. една за хартия, една за био, една за всичко (почти) останало. Стъклото в отделни  контейнери, по улиците, не може в домашния боклук!
 Има план-график, кое, кога точно ще се събира, като само един от всичките боклуци се събира всяка седмица, другите по-рядко, отвратително е.
 По празниците всички кофи се препълват и си чака денят за събиране. По Коледа редовно опаковки, хартии и др. ми се налага да си ги държа някъде вкъщи, а и не само на мен. Свикнала съм отдавна, но пак ме дразни.
  Въпреки всичкото старание, се е случвало от службата по прибиране да не ни вземат  едната кофа, защото комшиите имаха парти и тиновете им поканили някакъв младеж - руснак, без да му изнесат предварителна лекция, без нищо!   Не знам какво са си мислили просто.
Та, той, да вземе да метне стъклените бутилки в  кофата за обикновения боклук....На другата сутрин руснака го няма, но кофата си  остана, неизпразнена и пълна със стъкло.  Срам и позор! От цялата улица само една ,нашата кофа, си седи пълна. Всички се оправдаха с руснака, но никой не знае дали точно той е виновен, защото никой не го видя повече, сигурно си е заминал в Русия и вобще не му дреме за срамът и позорът, които ни причини.

И не само там - навсякъде, където сме ходили - по разни институции, все е така - неформално общуване. Рядко са се обръщали с "Господине" или "Госпожо".
Поздравяват се всички и навсякъде, независимо колко пъти се срещаш. Три пъти да се разминем със съседа по стълбите и трите пъти си казваме "Здравей".

Друго, което в началото ме изумяваше - за всичко се събират в заведение - рожден ден, някакъв друг празник. Нямат навик да си ходят на гости, единствено семейството е изключение - примерно децата да отидат на гости на родителите.
Като казах заведения - ако има уговорка с колеги или приятели да се пийне по нещо, се почва едно лудо обикаляне на всички барове. Докато не изредят поне 5-6, не се прибират по къщите. А може и много повече. Признавам си, издържах до третото заведение и се отказах. Просто ми писна след всяко кафене/бирария/бар  - да тичам до тоалетната в следващото, което е набелязано за посещение. Правилото е да се влезе, поръчва се едно (бира, чаша вино или друго), изпива се за кратко време и се поема към следващия бар. Обикновено се изреждат при плащането на сметките.

Почти всичко може да се уреди по интернет - да се вземе час за лекар, за някоя служба; различни документи, договори, пазаруване и пр.

За сиестите и фиестите  вече е споменавано. Много са важни за испанците.

Така е, сърбите много ги ласкае да им говориш на сръбски... НО катаджиите им са малко корумпирани. Иначе - красива страна.

А някой има ли впечатления от Унгария? Била съм там, но за малко.. Много затворено общество, но големи националисти и патриоти.. мое мнение.: )

Оправят се. За новодошлите е малко сложно, понеже без доказателство за адрес не можеш да си отвориш банкова сметка, респективно да започнеш работа, но и за това си има начини, ама докато се оправиш е параграф 22. Навсякъде искат два начина за идентифициране, и повечето местни без книжка/паспорт ползват актовете си за раждане, но прословутото доказателство за адрес е навсякъде, и на лекар не можеш да отидеш без него. И трябва да е от последните три месеца, иначе не го приемат.

Тук за пръв път видях новородено буквално на един ден, майката дойде да си вземе голямото дете от училище в деня след раждането... С бебето. И всички го разнасяха да го видят, прегръщат, целуват - учителки, родители и тн. Не бях виждала досега такова мъничко бебе.

Видях и майка, която влезе в къщата си след разходка, с обувки се качи до втория етаж, влезе в стаята на децата, и се качи на леглото на дъщеря си, стъпила със същите тези обувки на възглавницата, непокрита с нищо.

Също така и противното им миене на чинии с потапяне във вода с малко веро. И немиенето отвън, само отвътре.

В кафенетата няма сервитьори, които да ти вземат поръчката, редиш се на опашка и чакаш, понякога си го взимаш и си го носиш сам, понякога ти го носят, но си поръчваш на бара и си плащаш веднага.

Баровете са постлани с мокети.

Трябва да помахаш на автобуса за да спре, и си купуваш билет от шофьора. Като слизаш, задължително му благодариш. Автобусите обикновено имат само една врата. Такси обаче (поне тук) няма как да си спреш от улицата, трябва да се обадиш и да си го извикаш.

Никой не се притеснява да седне на публична тоалетна, не правят акробатики като нас.

Струва си да се споменат чарити шоповете, на мен ми се струва страхотна идея. Благотворителните организации отварят магазини, в които се продават неща втора употреба, а парите отиват за нуждаещи се хора. Аз съм мениджър на такъв магазин към Barnardo's, което е чарити помагащо на деца - от социални грижи за семейства в нужда, до настаняване, обучение и осиновяване на деца без родители. Стоката в магазините е почти изцяло дарения, освен това има и допълнителни бонуси от данъците на дарителите, които получаваме, ако те се регистрират. Повечето работещи в тези магазини са доброволци, някои работят цял живот това - аз имам една доброволка, която работи в моя магазин вече 22 години. В тези магазини работят най вече хора със специални нужди, като така им се осигурява опит, препоръка или просто контакти с хора през деня. За мен пък е като Коледа всеки ден, понеже ние имаме късмета да получаваме много дарения, и огромна част от работата ми е да отварям чували с интересни неща и да разглеждам какво са ми донесли. И всеки ден идва по някой, който ми разказва, че е едно от децата на Др Барнардо, което е най страхотното нещо, понеже виждам как това, което правя, наистина помага на реални хора с реални проблеми.

Още от Великобритания:

 - когато някоя жена е бременна, се прави Бейби шауър, тип нашето орисване, но преди да се роди детето, като се подаряват най-различни бебешки аксесоари и дрешки и мъже не се канят, включително и бащата

 - подаването на ресто става, като първо дават банкнотите, а след това изсипват стотинките в шепата и докато ги прибера в портмонето е много дразнещо. Също така дребни монети от 1,2,5,10 пенса не е прието да се оставят на касиерите, много е грубо и просто си чакаш 1та стотинка + касова бележка

 - в почти всяко учреждение има детски кът с еднотипна маса, само че в различни размери с кубчета, кръгчета закрепени с някаква метална цветна пластина

 - молът не е задължително скъп. Където съм ходила е имало от евтини магазини до много скъпи.

 - в почти всеки магазин, дори и за козметика се продават вода, наред с вино и шоколади, най-вече съм виждала в Супердръг

 - в някой от училищата не се разрешава носенето на обеци, поради съображения за безопасност.

 - в градския транспорт при слизане се благодари на шофьора. Шофьорите имат право да помолят някой да слезе от автобуса и да хване следващия, ако автобуса е препълнени и инвалид иска да се качи. За всеки в инвалидна количка, шофьорът слиза, спуска нещо като капак за да се получи полегат склон и да мине количката, уверява се, че всички пътници са седнали и тогава потегля.

 - всички врати се отварят навътре, отново поради съображения за безопасност

 - винаги може да се завърже разговор с непознат, само като споменете очеизвадните факти за шибаното време

 - имат ТВ шоута за всичко

 - масово се ходи на почивки в Америка - Дисни, Ню Йорк, Хавай, както и Испания - Тенерифе

 - всяка неделя се яде (телешко) месо, печено на бавна фурна със зеленчуци и грейви сос

 - на чипса в пакетче казват криспс, а на пържените картофи - чипс. Ситно нарязаните пържени картофи са френч фрайс

 - вярват, че английската закуска помага при махмурлук, вероятно защото не се срещат дреболии по магазините за шкембе чорба 

 - салатите им масово включват маруля, макарони и картофи

 - картофите не е задължително да се белят при готвене, ядат си ги с обвивката

Не бих казала, че е грубо оставянето на стотинки, но в 99% от магазините има чарити кутии и стотинките се пускат там. Също така има кутии за дарения на дрехи, обувки, книги и тн навсякъде.