Баща ми работи на Острова и оттогава се запасява у пие Парацетамол за всичко.
Виж целия пост
Странните порядки и навици в чужбина
- Публикувана: 2 май 2016, 13:54 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2017, 17:01 ч.
# 495
5 май 2016, 13:28 ч.
# 496
5 май 2016, 13:29 ч.
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа
ако помогнат на някого го изкарват голама работа 
За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста
Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната 
Виж целия пост
Виж колко различни са наблюденията ти hот моите.
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят
) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...
И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят
) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа
ако помогнат на някого го изкарват голама работа За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста
Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната 
# 497
5 май 2016, 13:34 ч.
Вие двете да не сте в различни части на Франция?
Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобни...
Down Under, има логика. Не знаех че е имало подобни инциденти.
И във фречата (бързите влакове) в Италия по принцип трябва да не се вика, на няколко пъти са правили забележка пред мен на оляли се с разговори по телефона. И по високоговорителя всъщност молят да намалиш звука на телефона и да говориш тихо. Явно съм имала късмет, но не е като да е било веднъж (Милано - Неапол имам предвид).
Виж целия пост
Скрит текст:
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа ако помогнат на някого го изкарват голама работа
За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната
Виж колко различни са наблюденията ти hот моите.
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...
И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят
) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа
ако помогнат на някого го изкарват голама работа За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста
Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната Вие двете да не сте в различни части на Франция?
Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобни... Down Under, има логика. Не знаех че е имало подобни инциденти.
И във фречата (бързите влакове) в Италия по принцип трябва да не се вика, на няколко пъти са правили забележка пред мен на оляли се с разговори по телефона. И по високоговорителя всъщност молят да намалиш звука на телефона и да говориш тихо. Явно съм имала късмет, но не е като да е било веднъж (Милано - Неапол имам предвид).
# 498
5 май 2016, 13:38 ч.
И на мене ми прави впечатление, колко Макдоналдс и др подобни тъпчат французите, а са в много добра форма и направо кльощави.
Виж целия пост
# 499
5 май 2016, 13:38 ч.
Към хобитата с голямо удоволствие трябва да се добави и стрелбата. С лък, арбалет, пушка, пистолет, каквото се сети човек. В Бг имахме проблем да намерим място и познати за такива неща, а тук има клубове във всеки град 
А за аптеките - и бременните също са с безплатни лекарства.
Всъщност доста неща може да си купи човек от аптеката без рецепта. Но не и силни лекарства.
При зъболекари положението е същото като с лекарите.
nelig, номално е. Уж с някои момичета живеем в една и съща държава, а описват невъзможни за мен неща. И обратното вероятно, това дето аз пиша, на тях сигурно им звучи странно
Виж целия пост
-Странните хобита при англичаните...
-В аптеките ...
-В аптеките ...
А за аптеките - и бременните също са с безплатни лекарства.
Всъщност доста неща може да си купи човек от аптеката без рецепта. Но не и силни лекарства.
При зъболекари положението е същото като с лекарите.
nelig, номално е. Уж с някои момичета живеем в една и съща държава, а описват невъзможни за мен неща. И обратното вероятно, това дето аз пиша, на тях сигурно им звучи странно
# 500
5 май 2016, 13:45 ч.
Вие двете да не сте в различни части на Франция? Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобни
Аз съм в южната и яденето си е стабилно. Пастата е на почит, но не само.В кая на седмицата ресторантите са пълни и хората не са там само за по една саладка.
Хората от региона не се славят като най-услужливите. Даже от други части на страната не ги долюбват. Ама аз съм намерила някои приятни люде с които се имаме.
Виж целия пост
Скрит текст:
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа ако помогнат на някого го изкарват голама работа
За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната
Виж колко различни са наблюденията ти hот моите.
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...
И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят
) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа
ако помогнат на някого го изкарват голама работа За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста
Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната Вие двете да не сте в различни части на Франция?
Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобниАз съм в южната и яденето си е стабилно. Пастата е на почит, но не само.В кая на седмицата ресторантите са пълни и хората не са там само за по една саладка.
Хората от региона не се славят като най-услужливите. Даже от други части на страната не ги долюбват. Ама аз съм намерила някои приятни люде с които се имаме.
# 501
5 май 2016, 13:45 ч.
Знаеш ли защо си позволявам да обобщавам и го подчертах? Защото около мене всички са така. Мнооого леки нюанси в поведението им има. Единият се размотава, другият седи на дивана, яде грозне и се опрвдава, че закъсняваме заради размотаващият се. Къде са ми ключовете, къде ми е телефонът. Аууу тръгнахме без зарядно, а чакам много важно и официално обаждане, да се върнем! Айде връщаме се. Аз ги наричам всичките "народни артисти".
Ето сега тук в София общувам с един французин, който е български французин, но се прави да е като тях и успява - едно и също нещо може да повтаря до припадък. Питах го вече дали няма проблеми с паметта. Той ми отговаря типично по френски "Ма но, но, нооо, нека да го дискутираме!" Пфффф....
Виж целия пост
Esmee, интересни впечатления. Може би си зависи от хората, аз не обобщавам Това, че някой не спазва уречен час за него си е по-скоро до човек, отколкото до националност.
Аз говорех специално за навиците в храненето. Има си време за обяд, за вечеря.
Това, че някой не спазва уречен час за него си е по-скоро до човек, отколкото до националност.Аз говорех специално за навиците в храненето. Има си време за обяд, за вечеря.
Знаеш ли защо си позволявам да обобщавам и го подчертах? Защото около мене всички са така. Мнооого леки нюанси в поведението им има. Единият се размотава, другият седи на дивана, яде грозне и се опрвдава, че закъсняваме заради размотаващият се. Къде са ми ключовете, къде ми е телефонът. Аууу тръгнахме без зарядно, а чакам много важно и официално обаждане, да се върнем! Айде връщаме се. Аз ги наричам всичките "народни артисти".
Ето сега тук в София общувам с един французин, който е български французин, но се прави да е като тях и успява - едно и също нещо може да повтаря до припадък. Питах го вече дали няма проблеми с паметта. Той ми отговаря типично по френски "Ма но, но, нооо, нека да го дискутираме!" Пфффф....
# 502
5 май 2016, 13:47 ч.
-В аптеките може свободно да си купиш само витамини,лейкопласт и други подобни дреболии.За лекарствата ти искат да имаш рецепта от лекар.
Доста лекарства спокойно могат да се вземат от рафта в дрогерията или хранителния магазин, а други да ти даде фармацевта, но без рецепта. Дори има такива, които в България официално /колко се спазва е друг въпрос/ са по рецепта, но в УК се продават свободно.
Виж целия пост
-В аптеките може свободно да си купиш само витамини,лейкопласт и други подобни дреболии.За лекарствата ти искат да имаш рецепта от лекар.
# 503
5 май 2016, 13:48 ч.
Боожеее, ако вържат ръцете на испанците, ще настане тишина. Няма такова ръкомахане - и при нормалните разговори, и при телефонните. А иначе - всички са съпричастни слушатели към това, което се обсъжда, без значение дали е нещо по-интимно или не. Говори се на висок глас.
Направо са се сраснали с мобилните си телефони - вечно са в ръцете им, погледът - забит в екрана. Не поглеждат настрани, както върви по улицата, директно тръгва да пресича, без изобщо да се огледа.
Съвсем обичайно е както слизат от автобус/метро/травмай, спират се пред вратата и почват нескончаем разговор с познати. Същата работа е и по улиците, пред вход на магазин, заведение, поликлиника -не се интересуват дали не пречат.
Виж целия пост
O Боже, дано го въведат и в Италия! 
При последното ми пътуване между Милано и Рим с влака-стрела в първа класа се наслушах на безкрайни телефонни разговори на висок глас - от инженер, който си следи строежа по телефона, до приятелки с какво да ядем и какво да си облечем.
При последното ми пътуване между Милано и Рим с влака-стрела в първа класа се наслушах на безкрайни телефонни разговори на висок глас - от инженер, който си следи строежа по телефона, до приятелки с какво да ядем и какво да си облечем.Направо са се сраснали с мобилните си телефони - вечно са в ръцете им, погледът - забит в екрана. Не поглеждат настрани, както върви по улицата, директно тръгва да пресича, без изобщо да се огледа.
Съвсем обичайно е както слизат от автобус/метро/травмай, спират се пред вратата и почват нескончаем разговор с познати. Същата работа е и по улиците, пред вход на магазин, заведение, поликлиника -не се интересуват дали не пречат.
# 504
5 май 2016, 13:51 ч.
Вие двете да не сте в различни части на Франция? Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобни
Аз съм в южната и яденето си е стабилно. Пастата е на почит, но не само.В кая на седмицата ресторантите са пълни и хората не са там само за по една саладка.
Хората не се славят като най-услужливите. Даже от други части на страната не ги долюбват. Ама аз съм намерила някои приятни люде с които се имаме.
Може би от там тръгва гадната слава на селяните от Прованса
Виж целия пост
Скрит текст:
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа ако помогнат на някого го изкарват голама работа
За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната
Виж колко различни са наблюденията ти hот моите.
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...
И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Във Франция нищо не правят по час. Нищо! Може би само работното време си спазват и ако ще ходят на кино, защото няма как да го разтъкават - не зависи от тях.
Тръгваме в 11 преди обяд - тръгва се едва-едва към 2 часа след обяд. По пътя: забравих ..... (млякото) - ще спираме за мляко. Отива още 1 час, защото в магазина/бензиностанцията се сещаме, че може и да ядем или се зачитаме в някаква книга и 20 минути се чудим дали да я купим или имаме и други такива и няма смисъл. Отиваме на плаж след закуска - и аз очаквам, че към 10 трябва да сме готови и облечени за плажа. Нищо подобно - в 10.30 се закуската започва да се прави.... Голямо разтъкаване. Носят се като френска музика. Там се научих да не разчитам на никого за час.
Пак там моя приятелка си взима почивен ден, за да ходим до Кретей - един град много близо до Париж. Аз не излизам никъде, чакам я да мине да ме вземе. В 2 часа след обяд ми казва, че шефът й я е задържал. Какъв шеф! Нали не е на рабоа! Била за малко и тъкмо да си тръгне и оня я задържал. Към 4 часа дойде, за да каже, че трябва да минем през едно място, за да свърши една работа. В Кретей отидохме към 17.30, вече не ми се пиеше кафе, не ми се и ядеше, бях яла и ходихме в шопинг центъра за 1 час. Това беше разходката в "почивния й ден, взет СПЕЦИАЛНО за мен".
За мен французите са малко ку-ку-ру-ку... Пак един приятел много иска да ме види и пътува заради мен от Лион. 10 пъти се уточнявахме. 10!!! 3 поредни дни повтаряхме едни и същи детайли около срещата - къде живея, кога да дойде, какво ще правим, къде искаме да отидем, кого ще видим... 3 дни висяхме на телефоните да го повтаряме. Уморих се. Комплексирах се. Накрая дойде с 3 часа по-късно и не направихме нищо от програмата ни.
Французите хапват късно за вечеря и ядат почти нищо. Цял ден може да се тъпчат с шиши и други тестени неща, но вечерта решават, че трябва да са много здравословни и на сутринта ще правят спорт, заради което не бива да се тъпчат. Истината е, че ги мързи да седнат на масата като хората. Ядат 3 репички с масло, 1 лъжица царевица, 1 листо от марула, данонче за десерт. На сутринта не правят никакъв спорт, но цял ден се чувстват виновни, измислят различни оправдания (снощи вместо да си легнем рано, съм ги била държала да говорят до късно.... То не можеш да им затвориш устите от повтаряне на глупости, но аз съм ги държала насила да не спят
) и пак цял ден се заканват как започват да правят режим и спорт... На другия ден пак нищо не правят и така...И ще обобщя - всички, които аз познавам, а те не са малко, са все такива - големи артисти и правачи на програми, накрая - спукано гърне!
Покрай мен пък добре, че има французи да разчитам за нещо. Наскоро ми се развали бойлерът и аз разбира се първо на познат българин звъня. То беше неска, утре, пак утре...така повече от седмица без топла вода седях. Накрая се обадих на един приятел който разбира от жици, казаче ще дойде в 18ч. веднага след като свърши работа да погледне. Ей в 18.05 дойде и даже и оправи положението.
Пак така един път ми трябваше някой с кола да вземе един много тежък сак.Братовчед, който живее тук, ме размотава 4 дена. Накрая опрях до един колега, който дойде и взе багажа веднага. Имам чувството, че искат да се изперчат колко са услужливи защото след това се хвалят на някого, че са ми свършили работа
ако помогнат на някого го изкарват голама работа За яденето, оставам с впечатлението, най-вече за момичетата, че не подбират какво ядат, а после са слабички като вейки. В стола ядем първо, второ и десерт. В паузите пак нещо се ръфа и вечерта на ресторант или в нечии дом се намуаме с паста
Ядем късно, 20ч. Ако съм сама ям много по-рано. От както съм тук отслабнах страшно много. Не знам какво слагат в храната Вие двете да не сте в различни части на Франция?
Аз имам впечатления от северната й част и определено не мисля че вечер не ядат, само дето не готвят толкова много. Един не видях да кара на репички и тем подобниАз съм в южната и яденето си е стабилно. Пастата е на почит, но не само.В кая на седмицата ресторантите са пълни и хората не са там само за по една саладка.
Хората не се славят като най-услужливите. Даже от други части на страната не ги долюбват. Ама аз съм намерила някои приятни люде с които се имаме.
Може би от там тръгва гадната слава на селяните от Прованса
# 505
5 май 2016, 13:57 ч.
Виж Down,когато става въпрос за странно трябва да уточним спрямо кого и какво е странно.Спрямо бг начина на живот е странно и го няма това у нас и за това съм го написала...
За човек живял в различни държави и свикнал с различни култури може нищо да не му е странно обаче.
П.С.За електронното управление в БГ последно казаха,че за 2018г ще е готово и щяло да се приложи .А дано,че сме направо примитивни с админстративните услуги у нас..
Виж целия пост
Нищо странно не виждам в записването на час и в уреждането на неща по телефона или интернет. По-скоро обратното ми е странно, а и скъпо, когато ми се налага да върша неща в България. Пиенето на чай е традиционно в по-голямата част от света - цяла Азия, Австралия и голяма част от Европа. Аз също не го пия с мляко, освен ако не е индийския чай лате, който много харесвам.
Повечето не пият кафе като нас - бавно. На тях им се струва странно, че мога да лоча половин литър - толкова е голямото лате или капучино - по няколко часа. Те си взимат кафе и го изпиват за норматив. Намирам нашето за странно, защото почти никоя друга нация не го прави така.
Повечето не пият кафе като нас - бавно. На тях им се струва странно, че мога да лоча половин литър - толкова е голямото лате или капучино - по няколко часа. Те си взимат кафе и го изпиват за норматив. Намирам нашето за странно, защото почти никоя друга нация не го прави така.
Виж Down,когато става въпрос за странно трябва да уточним спрямо кого и какво е странно.Спрямо бг начина на живот е странно и го няма това у нас и за това съм го написала...
За човек живял в различни държави и свикнал с различни култури може нищо да не му е странно обаче.
П.С.За електронното управление в БГ последно казаха,че за 2018г ще е готово и щяло да се приложи .А дано,че сме направо примитивни с админстративните услуги у нас..
# 506
5 май 2016, 14:01 ч.
Esmee, и аз се нагледах на артисти и най-вече на лицемери. Вярно си е, че имат гадна слава провансалците. В началото правех разлика ''ние'' и ''те''. Обаче си отворих очите в един момент и видях, че има хора и хора като на всякъде. Като не ми е приятен даден човек не общувам с него и до там (а такива има много 
). Така ми остана място за по-стойностни хора които да не се обясняват постоянно, не мрънкат, услужливи са и не са лицемерни. И установих, че и такива съществуват 
Приятелят ми е местен, но и на него му е писнало от манталитета на тукашните, иска да се изнасяме другаде. Дано имаме възможността да преоткрием и другите региони защото ми е любопитно как са хората там. За на север всички казват, че е много по-различно и че хората са много по-отворени. Ама пък пуста красота тук, не знам как бих си тръгнала защото ще ми липсва
Виж целия пост
). Така ми остана място за по-стойностни хора които да не се обясняват постоянно, не мрънкат, услужливи са и не са лицемерни. И установих, че и такива съществуват Приятелят ми е местен, но и на него му е писнало от манталитета на тукашните, иска да се изнасяме другаде. Дано имаме възможността да преоткрием и другите региони защото ми е любопитно как са хората там. За на север всички казват, че е много по-различно и че хората са много по-отворени. Ама пък пуста красота тук, не знам как бих си тръгнала защото ще ми липсва
# 507
5 май 2016, 14:22 ч.
Тези две порядки важат и в Швеция. След като ти изпишат рецепта за лекарства, не ти дават лист, а ти казват да отидеш в която и да е аптека, да си кажеш ЕГН-то и ще ти дадат изписаните лекарства на твое име. Компютрите на всички лекари са свързани с всички аптеки в страната, по този начин се следят лекарствата и отпада начина да се сдобиеш с лекарство с фалшива рецепта или въобще без рецепта. В аптеките не можеш да си купиш най-обикновен спирт без рецепта, защото в миналото масово се изкупувал за пиене, предвид скъпия алкохол. Алкохол се продава само в един държавен монопол, който има магазини във всеки квартал, непълнолетен е абсолютно невъзможно да си купи алкохол.
В детските градини и училища много вяло се празнуват всички празници, досега не съм чула дете да каже стихотворение наизуст. Българчетата като знам как рецитират и правят пиеси, облечени в официални дрешки, тук няма празничност, а децата винаги са облечени като клошари директно с измачканите дрехи от сушилнята.
Виж целия пост
Да допълня още за Англия...
-Лекарите основно лекуват с парацетамол
...Ама за всичко каквото се сетиш ти казваш да пиеш парацетамол....Антибиотик ти изписват след няколко посещения ,ако започнеш да умираш вече.
-В аптеките може свободно да си купиш само витамини,лейкопласт и други подобни дреболии.За лекарствата ти искат да имаш рецепта от лекар.
-Лекарите основно лекуват с парацетамол
...Ама за всичко каквото се сетиш ти казваш да пиеш парацетамол....Антибиотик ти изписват след няколко посещения ,ако започнеш да умираш вече.-В аптеките може свободно да си купиш само витамини,лейкопласт и други подобни дреболии.За лекарствата ти искат да имаш рецепта от лекар.
Тези две порядки важат и в Швеция. След като ти изпишат рецепта за лекарства, не ти дават лист, а ти казват да отидеш в която и да е аптека, да си кажеш ЕГН-то и ще ти дадат изписаните лекарства на твое име. Компютрите на всички лекари са свързани с всички аптеки в страната, по този начин се следят лекарствата и отпада начина да се сдобиеш с лекарство с фалшива рецепта или въобще без рецепта. В аптеките не можеш да си купиш най-обикновен спирт без рецепта, защото в миналото масово се изкупувал за пиене, предвид скъпия алкохол. Алкохол се продава само в един държавен монопол, който има магазини във всеки квартал, непълнолетен е абсолютно невъзможно да си купи алкохол.
В детските градини и училища много вяло се празнуват всички празници, досега не съм чула дете да каже стихотворение наизуст. Българчетата като знам как рецитират и правят пиеси, облечени в официални дрешки, тук няма празничност, а децата винаги са облечени като клошари директно с измачканите дрехи от сушилнята.
# 508
5 май 2016, 14:24 ч.
Zhani, не ми е странно, защото повечето българи са наясно с тези факти, но си правя, че темата търпи интерпретации.
Аз се побърквам от неуредиците в БГ.
Виж целия пост
Аз се побърквам от неуредиците в БГ.
# 509
5 май 2016, 14:29 ч.
Именно, точно обратното е. Все пак над 50% от исландците вярват в това и си имаха Erla Stefánsdóttir, както и специални пълномощници в строителните отдели на общината, които са един вид посредници за осъществяване на връзка с huldufólk. Налудничаво и суеверно се струва на хората, които не са се сблъсквали с исландския манталитет и аз именно това подчертах.
Северна Исландия, където ние живяхме, за мен си остава най-митичното място, което съм била някога през живота си. Особено района между Askja, Eyjafjörður и Myvatn. Именно там се намира една невероятно въздействаща местност, наречена Ásbyrgi, която е част от голям национален парк и която исландците смятат за столица на huldufólk, т.е. на митичните същества.
Виж целия пост
За 14 години живот в Исландия още не съм срещала исландец, който да вярва в елфи, тролови и скрити хора. В налудничавия смисъл.
Северна Исландия, където ние живяхме, за мен си остава най-митичното място, което съм била някога през живота си. Особено района между Askja, Eyjafjörður и Myvatn. Именно там се намира една невероятно въздействаща местност, наречена Ásbyrgi, която е част от голям национален парк и която исландците смятат за столица на huldufólk, т.е. на митичните същества.
Препоръчани теми