Странните порядки и навици в чужбина

За Швеция за фамилното име трябва да покажеш връзка към това име за да се смени. Може да поискат и документ.
Акта за раждане си ги принтираш когато ти е необходим и си пише за къде да послужи.

С абортите проблем има и в Италия, лекарите имат право да откажат да направят аборт по съвест. И така има цели региони с нито един (0) лекари, които го правят. Щеше да отнесе санкции за това страната, не знам какво стана. На практика имаш право, но няма къде просто, освен ако не искаш да пропътуваш едни 500 км. И жените, които наистина искат да го направят се обръщат към нелегални клиники, ясно с какъв резултат...

Друга особеност - при брак жените не си сменят фамилията, никога. Просто законово няма такава възможност. 

От детската градина на детето повечето родители сме се вкарали в една "чат група" в уатсап.там се съобщават някои важни събития и дати, нещо ако се организира, възпитателките пишат, ако някой внезапно е вдигнал температура, да си го приберем и др. такива.
 Днес в 06:30 сутринта телефона ми вибрира по спешност. Мъжът ми е в чужбина и в друг часови пояс, та веднага си помислих, че той нещо. Протягам се към телефона, немощно с гурелясал поглед, едва фиксирам редовете. Какво да видя! Майка от групата:
"Тази сутрин в 5:00 нашата морска свинчуга ни изненада с цели две, малки морски свинковци!" Придружено с  1милион емотикони на гърмящо шампанско, и танцуващи човечета....
Теглих и една, и се надупих пак да спя. Добре, обаче, явно само аз не съм се трогнала от щастливото събитие, то се поччнаха едни поздравления, едни снимки с торти, една взаимна радост.
А един загрижен татко написа "Не разбирам, как е възможно това, та вие нали имате само две женски?! Как така ще роди?? Непременно трябва да дойда и да видя как става!"
 Та, такива работи...Това са нормални неща, както казва една фейсбук-икона.
Добро утро от Германия! 

Относно смяна на имената, тук в Норвегия го смених по интернет, напълно безплатно и стана за три дни. Писмо с потвърждение за смяна на името получих по пощата.

Тук са интересни абитуриентите. Нямат балове като у нас и абитуриентският период продължава много по- дълго. Носят гащеризони в два цвята- син и червен в зависимост от профилът в училище, които носят по цял ден и изпълняват невъзможни щуротии по цял ден. За пиянствата няма и да споменавам. Миналата седмица писаха във вестниците, как група от тези младежи поляла с урина 14 годишно дете- една от щуротиите им. Също така раздават картички (като визитни такива) на децата по града. Децата са луднали по тях и само ги събират.

Малката ми дъщеря завършва градина и тя се води розов абутириент. Имат много сладки шапки на канапчето на които им връзват възли в зависимост от това какви детски щуротии са успели да извършат. Опаковка от дъвка, затова че са дъвкали две хуба- буба дъвки заедно, клечка от сладолед, защото са скачали на един крак докато го ядат. Гумен морски червей, защото ходина да хващат раци на плажа, парче от гъба, защото хвърляха мокри гъби по учителите, биберон, защото нощуваха в градината една нощ и тн. Много им е весело на малките, защото всяка седмица им организират такива щуротии. Цялата работа приключва на 17 май- техният национален празник, когато малките отиват на манифестация пременени в своите розови шапки и тениски, с отпечатък от ръчичките им, написани от тях самите имена и годината.

Мога да разкажа и за това как започват училище ако ви е интересно

Меркантилница, ние имаме whatsapp група на класа и съм ù махнала звука от настройките. Получавам всички съобщения, на екрана ми излизат нотифики, само не пищи... Щото аман от "важности", които после всички се изреждат да коментират.   

Германия

Едно от най-типичните неща за Германия: Schützenfest (празник на стрелците). Всеки град/област си има своя дата за този празник. Тогава се събират членовете на стрелковите братства/дружества (членовете на първото са само мъже) и си организират състезание по стрелба в рамките на 3 дни. Най-добрите сред мъжете и жените се обявяват за крал и кралица на стрелбата (Schützenkönig/in).
Всички дружества са облечени в свои униформи, а членовете им носят на гърдите си ордени / медали за постижения. Подобни гледки са по-скоро правило, а не изключение:



В града, в който съм аз, на първия ден на феста хората се събират на централния площад и с духова музика (организирана от самите дружества) и под строй се отправят към стрелбището. Гледката е незабравима. И всички участници приемат всичко съвсем съвсем сериозно.

Преди 4 години бях на последния ден на фестивала - точно за награждаването. Освен че се държаха речи, от време на време някой ставаше и казваше определена фраза, а другите (цялата шатра) му отговаряха (не знам какво точно казваха). Музикалният микс също беше невероятен - редуващи се немски шлагери и американска музика от 70-те и 80-те в строго определена последователност.

И за да не помислите, че това е някаква отживелица - в дружествата има и много млади хора.

Да вмъкна за прословутото английско време, тук се усещат температурите по съвсем различен начин, гледаш 18-19 градуса, а е страшна жега. Заради влагата вероятно, задух и много топло. Последните дни беше 18-19-20 градуса, никога в България не съм излизала по топ без ръкави на такива температури, а вчера изгорях на деколте. Не вярвах, че въобще ще сваля връхната дреха тук, като гледах средните летни температури.

И тук е така. Над 20 градуса стане ли, настава жега. При 15 градуса и слънце, всичко живо наислиза по тераси и градинки и се мята да се пече. Много ни липсва слънцето тук. Вадят се шортите и джапанките, заголват се ръкави да се покажат татуйровките и се палят барбекютата. Продажбите на кренвирши, бира и сладолед, скачат до небесата.

В момента се стъмва към 9“30-10 часа тук при нас в югозападна Норвегия, на север е още по- дълъг денят. Голям кеф е, много обичам дългите летни дни. Такава енергия дават и добро настроение, стига да не вали със седмици 

В колко часа си лягат децата в толкова дълги дни?
Манията тук децата в 8 да са в леглата ме ужасява. Зимата по мога да го приема /но не и да го приложа за моето/, но през лятото ми е абсолютно непонятно.

В началото ми беше много интересно как хората си вървят чинно само по тротоарите и когато пресичат, правят го винаги почти съвсем под прав ъгъл, няма по диагонал за по-бързо. Говоря за малки квартални улички почти без движение на коли по тях. Вярно, че аз не бях свикнала на такова нещо като широк празен и неразбит тротоар.Сега  по една от улиците на път за училището правят ремонт - подменят тръби на газовата инсталация. Пред всяка къща има издълбана дупка, съответно оградена с предпазна лента. На това място тротоара е стеснен до 1 плочка и реално е много по-лесно да се върви по платното, по което коли почни не минават, но никой не си го позволява. Заобикалят се внимателно разкопките и така.

Да идва вече хубаво слънчево време и тук,че направо ще изгнием от дъжд...То от два дни само е по-добре.До скоро си беше и студено.Вечер даже пусках парното.На 1-ви май парното ми беше пуснато.

Германия, почти пълната липса на знак СТОП   Много рядко може да се види. В началото се ужасявах как се оправят без знаци, но с времето се свиква

е, чак в цяла Германия не може да липсва знака СТОП.
при нас го има. на нужните места.

в Норвегия ми направи впечатление, че има много често кръгово движение вместо светофар.
свиква се, само с даването на мигач не свикнах: мигат за наляво като влизат в кръга, после сменят на дясно като тръгнат да излизат. то е ясно, че ще влезнат в кръговото, друг начин няма, ми за какво мигат наляво? 

И в Италия е така, ползват го като ограничение за скоростта. Тук при нас за 10 мин с колата бях преброила 9 кръгови  И във Франция ми е правило впечатление че е масово. Само дето тук май почти никой не дава мигач. Те като се престрояват от едно в друго платно не дават, аз искам на кръгово 

Ирландия
За около година престой  са ми впечатленията и то все негативни.  С моя мъж работихме във верига студиа  за татуировки, един собственик - три различни града сменихме и с радост се прибрахме обратно на канарските острови.  
Изключително ниска лична хигиена.  Всички клиенти ,  без значение пол и възраст.  Изключение правеха клиентите идващи от северната част на Ирландия.
Искрено съжалявах ММ, смърдяха та се нетраеха.  Крака , пот .... ужасна смрад . Бяхме заредени с всякакви видове ароматизатори ,  дезодоранти ,  ароматни клечки .  Периодично влизах в залата за татуиране да пръскам обилно със спрей. Без успех. ММ се виждаше в ужас при поредната татуировка на изпотени, вмирисани стъпала.  Както е ясно процесът  трае часове ,  ад . Никога не съм го виждала толкова изнервен,  както  когато живяхме там .
Живяли сме в Испания, канарските острови , сега сме в Германия.  Той често работи като гост артист из цяла Европа,  такова чудо никъде го няма.
Влиза веднъж някакъв младеж , смяна на пиърсинг на ухото. Ушна кал на килограм. Не само в канала , ушната мида беше буквално изравнена от мръсотия.   Аз не успях , защото ми се плъзгаха ръцете,  при все, че бях с ръкавици.  Наложи се ММ да преустанови започната татуировка .
Интересен за мен беше фактът, че в кухните  мивките навсякъде са с нормален смесителен кран за вода , но в баните им е с един за студената и един за горещата вода.
Ирландците определено не са сред любимците ми , свръх чувствителни и лицемерни.  
В сладкарниците ми направи впечатление, че цените са различни на всички асортименти,  в зависимост дали ще консумираш в заведението , или е за консумация извън него .
След 6 години всекидневно зяпане публикувам за пръв път.  Извинявам се за евентуални допуснати грешки, бутон за проверка на правописа не откривам ,  чрез телефон пиша.

За Англия е писано доста, само да допълня. Когато дойдох преди много години първи шок беше аксента, както те го казват, един месец не смеех да излезна сама, нищо не им разбирах, а английски си го знаех все пак. Още човек като си отвори устата и се познава откъде е, Ливерпул, Лондон, Скотланд, аз съм от блак кънтри. Но и никой не се старае да говори пропа, както го наричат тук, английски. Дори и по ББС доста от водещите си говорят с техния акцент, гордост е това откъде си.

Тук контактите имат и копче за включване, колко пъти в началото прахосмукачката ми беше "развалена".


Прословутото ти тайм, не пият чай, това е в 5 следобед и всъщност е вечерята им, закон да се яде това време, никой не е в състояние да им наруши спокойното хапване по това време.

За изборите се спомена, винаги са в четвъртък, пак традиция. А местните избори са всяка година , първия четвъртък от май. Вчера бяха, много, много не ходят да гласуват, затова няма и опашки, просто за тях изборите не са толкова важни както в България.
 
Децата, ами всичко им е позволено, да се въргалят където им падне, да се ровят навсякъде, да разпиляват всичко наоколо, да правят бг мес, както казват. Родителите не правят забележки, оставят си ги просто така. А има и страх, ако извън вкъщи се караш или шляпкаш детето веднага ще те докладват на социалните. В градините е същото, играят с вода, пясък, почва, какво ли не, да откривали света, всичко по земята. Това добре, но пък нямат никакви навици за хигиена и подреждане, има тайди ъп тайм, подреждат и след 5 минути пак всичко по земята. Спи се, ако спят на земята, на матрачета,с дрехите, с обувките, понякога им мятат по някой парцал, дето му казват бланкет. Ядат сами още от преди годинка, маже всичко около себе си, но не му се показва как да го направи, да откривал сам.

Тук има и face cloth, но не е кърпа да си избърщещ лицето, а да го измиеш, по-възрастните англичани все още я използват. Запушват мивката, потапят кърпата, насапунисват я и си бършат лицето, така се мият. Със същите кърпи само мокри се бършат и децата в градините, може да има изключения, но са рядкост.

Прословутите две кранчета все още не само съществуват, но и са навсякъде, и в новите сгради и в училищата. Сега започнаха да слагат смесителни батерии в кухните, но в баните все още си използват двете кранчета. Голяма мъка да измиеш по европейски, тук са горди че са на остров, а не в Европа.

Както се спомена, в мивката на кухнята има легенче, правени са по стандарт и си го пълнят с верото и водата от двете кранчета и само потапят съдовете. Това и в градините и училищата, миялни има за големите съдове и чинии, но за чашите и снаксовете в училище или в градината са с легенчето и потапянето.

Имат си стандарти навсякъде, непроменени с десетилетия, за матраци, за електричество, за газ, повечето държавни телефони също не са променяни от десетилетия. Знае се лявата или дясната страна на оградата е твоя, обикнвено лявата, и ти си длъжен да се грижиш за нея. Всичко тук е традиции, като питам мъжа ми защо това е така, традиция, не се замислят защо е такава тази традиция.

О, отплеснах се, днес не съм на работа и цял ферман написах. Но различията са доста, понякога не можем да си ги обясним логически, но англичанин и логика са две противоположни неща.