Странните порядки и навици в чужбина

Rain,аз открих парочистачката

Много ми е приятно да ви чета, особено за UK. Преди време гледах едно предаване по TLC за циганите в Англия и техните умопомрачителни сватби и най-вече рокли  Та ми стана интересно дали наистина е така.

Нищо никога не съм лисвала в банята
Гнус ме е от мокри бани, а суха стават трудно от мокра
Винаги съм минавала с прахосмукачка и с моп с препарат или без плочките
Ако има вода, я махам със стъргалка за под, прилича на стъргалката за излъскване  на стъкла, но по-голяма

В София имах малка баня и плочки навсякъде, беше страшно удобно с подвижния душ да облея всичко след миене, тоалетна, стени, под. Плочките, пода и стените в банята изтърквах с препарат и твърда четка с дълга дръжка точно за 3 минути. И аз не мога да свикна още да мия тоалетната без да мога да я полея с чиста вода да махна събраната мръсна пяна. Сори за отклонението.

Да кажа колко се учудвах на пакистанките тук в Англия, зимата в студа навлечени отгоре до долу плюс редовната кърпа на главата, краката боси в отворени чехли.

Да, и аз съм виждала такива гледки. Затова не ми стана много ясно защо така скочиха след онзи случай с Жизел Бюндхен в Париж, когато, за да се скрие от папараци, беше навлякла бурка, а на краката беше по сандали (отворени, равни). Били обидни сандалите. Защо?

О, босите крака целогодишно. Оглеждах ги много в началото. Млади и стари жени с приятно изглеждащи стъпала и БЕЗ гъбички по ноктите. Докато в България особено над една възраст почти няма без.

Зълва ми действаха по тази схема - първо купиха апартамент, след 5 години го продадоха на двойна цена, върнаха заема, но половината чиста печалба остава за държавата, поне те това ми казаха...

Страшно интересна тема! С голямо любопитство изчитам всичко!
Да добавя нещо за Норвегия (нищо кой знае колко екзотично):
И  тук се наддава за жилищата. При обявена цена примерно 320 000 евро често се стига до покупка за 400 000 Е. Само за Осло са ми наблюденията   Също тук хората много спортуват и изглеждат много добре. Баби и дядовци на по 80 години ги виждаш в гръб и като се обърнат се шокираш, че не са на по 30 - изправени, стегнати, атлетични тела. Най-вече бягат, включително и през зимата на леда с маратонки и голи глезенчета. Не само като спортуват се подават голи глезенчета на -10 градуса примерно, бррр. Току що се позатопли и още не са се разлистили дърветата, но от първите слънчеви дни се излягат по поляните да събират слънце. Където ги свари слънцето - лягат и се пекат   По бански, по шорти и сутиени - няма значение, слънцето е лукс и трябва да се използва максимално. По паркове или каквато и да е миниатюрна тревна площ. Странно ми беше как се излягат по бански в парка пред Кралския дворец, досами главната или  малките алеи - пешеходците още малко ще ги настъпят. Наред със събирането на слънце си пекат наденички на еднократни скари - наденичката е национално ястие. По цяло лято около всеки парк мирише на пекани наденички. И ние участваме де, е, не задължително с наденички. И както си  правиш пикник и си пиеш бира (което по принцип е забранено - да пиеш навън), минават няколко румънеца да те питат дали си привършил с бирата и да ти вземат кутийката (0,20лв). Някои са много нахални, висят ти на главата и чакат да я вземат.
За алкохола мисля, че беше споменато, че се продава само в държавни магазини (30 бр в Осло, жители 660 000 души), които са с кратко работно време, в събота до 15ч, неделя и празници са затворени. В петък следобед е много забавно как всички превъзбудено тичат до/от магазина с подрънкващи бутилки в торбите, предвкусващи скорошното напиване. В супермаркета има само бира до 4,5% до 20ч, дано да не ви излъжа тук, че рядко купувам бира.
На сватбата си наши местни приятели искаха вместо подаръци за тях, да направим дарение за Лекари без граници. Ние бяхме много впечатлени, с времето се оказа, че не е нещо необичайно. Те, същите, финансират едно детенце в Индонезия, което е на годините на тяхното дете. Като нация благотворителните акции и доброволството никак не са им чужди, страшно много хора даряват ежемесечно на Червен кръст, Амнисти и всякакви подобни организации. Осъзнават, че са изкарали голям късмет с петрола в тяхната страна и чувстват, че е редно да споделят част от средствата си на нуждаещите се.
  Много са пасивни и не влизат в конфронтации, не се оплакват дори когато очевАдно има за какво - например никой гък не каза на тийнейджъри, пушещи в метрото!!!

Ще допълвам!

Същата съм и аз.: ) Докато се къпя, мия си зъбите или мия съдове - пак.
Виж, приятелят ми прави точно обратното.

Rain, плочките по стената ги минавам с парочистачка тип Стийм Моп. Харесва ми, че, като се махне приставката за под, се превръща в малка пароструйка и е идеална за почистване на фугите между плочките, както и за по-недостъпни места.

 Да си купиш кола в Англия става по същия начин- на предния капак лесно и без административни усложнения. Предния номер е бял, а задния жълт. Ако искаш да ползваш ремарке просто отиваш в Халфорд правиш си друг жълт номер и го слагаш на ремаркето. Толкова лесно, че чак ми се струваше съмнително . Преди години като си сменях шофьорската книжка направо се бях побъркала , защото си изпращаш личната карта и старата книжка просто по пощата. След 20-тина дни си получаваш документите обратно. Все ми се струваше , че ще отсъмна без документи, ама всичко си дойде в един плик. Дали някога се е случвало да си загубиш всички документи по този начин не знам.
 Не видях някой да споменава за лисиците в Англия. Повече са от котките. Около боклука в Лондон няма да видиш котки , а лисици. В провинцията е същото. Имахме една в двора, която редовно мъкнеше кокали от някъде. Сутрин на излизане от къщи се оглеждаш за поредния оглозган трофей. А под самата ограда една лисица си отглеждаше цялото не малко семейство. Често срещано е в  двора да има хранилка за птици, където хората оставят  стар хляб и вода. А някои оставят храна и за лисиците.
 За всичко друго писано съм съгласна- от нелепото облекло до миенето без изплакване. Всъщност не веднъж съм си мислела , че англичанките се обличат най- безвкусно (и несъобразено с тялото и времето) в Европа. Мъжете са ок. Татуировките са на почит. Татуират лица и видими части.Ужасяващи пиърсинги.  
 От първа ръка знам , че ако искаш да видиш чиста къща трябва да посетиш възрастни англичани. Младите са разхвърляни и мързеливи. Всичко е направо на земята още на входа- дрехи, чанти обувки. Да минеш не можеш. А и навсякъде мирише на марихуана. Имам чувството , че всеки пуши. Лекуват стреса.
 Много хора спортуват. Обичайна гледка е като отивам на работа в 5 сутринта да мина с колата покрай някой правещ крос. Аз очите си не мога да отворя, те пробягали вече няколко мили.  

Направи ми впечатление и на мен, веднага, въпреки краткия престой време.

И на мен ми е супер интересна темата. Дадох си сметка, че неща, които съм приела за даденост са странни. Явно съм привикнала вече и по-голяма част от описаните не ми правят впечатление в ежедневието.

И на нас повечето не са ни странни вече, но ги казваме за онези, за които са нови, интересни и непреживени досега.

Сетих се сега за турските таксита, там когато имаш нужда от такси не звъниш на компанията, а  на стоянката на такситата в квартала, представлява нещо като паркинг и оттам ти пращат такси,  другия вариант е да отидеш на самата стоянка да си го хванеш.

Разбирам, аз просто не се бях сещала за тях, за това и през пост казвам - А, и тук е така