Странните порядки и навици в чужбина

Така е по "канон" в един от регионите. На мен най-интересни  ми бяха шапките на бретонките.

http://prikachi.com/images.php?images/188/8796188X.jpg


И французите си похапват добре. Чиниите в ресторантите се отсервират готови за слагане в миялната. Накрая се обира старателно соса с малко хляб- бил най-вкусното на яденето...Обясняват това, че не са дебели /тези, които не са, де/ с факта, че не ядат между закуската, обяда и вечерята. Но и повече спортуват. Вечер често се яде супа в къщи, в неделя на обяд- печено месо /роти/.
http://img.cac.pmdstatic.net/fit/http.3A.2F.2Fwww.2Ecuisineactue … -veau-cocotte.jpg

В градския транспорт се отстъпва място на възрастни хора предимно, на майки с деца на три- четири години- не винаги.  В хипермаркетите има каси, на които майки с деца, бременни и хора с увреждания са с предимство. Ако са се наредили на останалите опашки, си чакат реда.

Ето ги норвежките носии. Различни цвето са в зависимост от региона, от който идват. Тук се носят по всякакви поводи- кръщенета, сватби, рожденни дни, конфирмашъони и естествено 17 май- националният им празник.

странни шапки
http://www.schwarzwald-geniessen.de/de/kultur/bollenhut.php

Тук има специално място отпред на автобуса, ето така:

А как е организиран самия автобусен транспорт при вас - тук е по следния начин: качването е само от предната врата, където показваш смс-билет, хартиен билет или карта. През средната врата се качват само майки с колички безплатно, слизането става само през средната и последната врата. Веднъж един чернокож се качи от най-задната врата, шофьорът не забеляза това, но бдителни граждани в автобуса веднага реагираха и го уведомиха. Шофьорът учтиво поиска билет или карта за пътуването, нарушителят се направи, че не разбира какво му говорят, а шофьора каза, че няма да тръгне докато не си плати билет или не слезе от автобуса. Междувременно звънна на органите на реда, чернокожият веднага загря и изчезна от автобуса.

В Гърция всички безработни, т.е тези, които са регистрирани в бюрото по труда и имат активна карта пътуват безплатно в градския транспорт. Автобусите и метрото, тук, са винаги препълнени. Никой на никой не прави място. Ако имаш желание правиш, ако не не се занимаваш. За инвалиди на някои места има пригодени рампи, на някои не.
Автобусите не спират на всяка спирка. Има бутон, с който предупреждаваш да спре. А ако го чакаш, трябва да махнеш с ръка, иначе може и да не спре на спирката.

Ох, наваксах с четенето. Този път даже си правих бележки за нещата, които исках да споделя, за да не ги забравя. 
Става дума за Германия.

Не всички хора имат възможност да имат къща с градина. Тези, които искат да се занимават с градинска работа, да си отглеждат домати и т.н. или просто да имат място за почивка сред природата си наемат градинка от т.нар. Kleingartenverein (Дружество на малките градини). Това е организация, притежаваща парцели в покрайнините на града. Всеки желаещ може да си наеме парцел за определен период (поне година) и да прави в него каквото си реши. Е, не съвсем - има си правила. Вчера ми разказаха как някой си бил направил къщичка на дървото в своя парцел, но след разгорещени дискусии го накарали да я махне, защото била срещу правилата...
Eто една снимка от високо:
Тук е много разпространена и едва ли не задължителна личната застраховка. Това е един вид "Гражданска отговорност", но за теб като човек, а не като шофьор. Т.е. ако ти причиниш някаква щета - счупиш нечий прозорец, наводниш си жилището и т.н., не трябва да плащаш лично, защото застраховката ще се погрижи за това. На мен ми изискаха застраховката като условие да подпиша договор за наем. Плащам около 90 евро годишно и съм застрахована за щети до 5 милиона евро.

Ролаторите са много често срещани тук. Използват се от възрастните хора, които не могат да изминават дълги разстояния пеша без почивка. Освен че служат за опора при ходене, хората могат да ги паркират и поседнат на тях. Пригодеността на тротоарите за всякакви видове колички улеснява много употребата им.

Някой беше писал по-назад, че има 16 провинции, които са държави в държавата. Много е вярно това изказване. Тук всяка година летните ваканции започват по различно време за всяка провинция. Всяка година датите са различни за отделните провинции и се въртят. Причината - когато децата са във ваканция и родителите им си взимат отпуска. Ако всички провинции са едновременно във ваканция, пътищата и курортите ще бъдат меко казано претоварени. Затова всичко става поетапно. Естествено тези, които имат ваканция най-рано, започват най-рано училище.

И отново свързано с образователната система: много е важно къде си учил за преподавател. Ако си следвал в Бавария или Баден-Вюртемберг е почти сигурно, че ще си намериш работа. Не помня къде беше най-трудно.
Тук не се следва чиста педагогика, а напр. история и английски als Lehramt (с педагогически профил / за учител). Това означава, че освен лекциите по тези предмети, студентите са длъжни да посещават и лекции свързани конкретно с методите на преподаване. Възможните комбинации на предмети изучавани по този начин са безкрайни.

Накрая нещо забавно - тук белите мерцедеси са запазена марка на сводниците от Източна Европа. Никой друг не ги кара.

Такива градинки  с малки парцели има и В Швеция в големите градове на доста места.

Вече няма хартиени билети само електронни, което е затруднение за туристите според мен. Другото странно е както написа Pure в автобусите, ако си детска количка се возиш безплатно, но в трамваии и метро си плащаш. Иначе трябва да натиснеш копче за слизане и да махнеш, ако седиш на спирка и ще се качваш.

Аз от години не се возя редовно в градски транспорт, но докато се возех, имахме карти; ако имаш месечна карта е ок да се качиш от другите врати, поне по спирките, които аз ползвах, защото по времето, през което аз се возех, хората отиват на работа, студентите на уроци, всички са с карти и не е проблем. Сега са с електронни карти и май има сенсори на всички врати. Ако пътуваш с пари, влизаш отпред и пускаш парите в касичката до шофьора. Количките и инвалидните колички се качват отпред, където е снижаемата рампа.

Не знаех, че вече няма хартиени - аз имам пластмасова синя пластика, която зареждам в някой магазин, но ми е пълна мистика как и колко ме таксуват всеки път. За туристите не вярвам да е проблем, в Дубай е същото с нол картите.

Във Франция си има билети които се купуват от шофьора. Билетът е 1.50 в моя регион (когато дойдох беше 1 евро). Дори и някои междуградски са толкова. Например, за да се отиде до град на 30 км е 1.50.
При купуването трябва да се пъхнат в една машина, иначе не важат и при проверка те глобяват.
А картите са пластмасови и също се минават пред машинката, за да ги отчетат. Трябва да се прави при всяко качване, не знам защо при положение, че цената е фиксирана за месеца и няма значение колко пътуваш. Същата карта важи и за трамвая. За мен като ученичка беше 20 евро на месец и си пътувах колкото сърце ми сака.
Също билетът един път купен е валиден час и половина. Тоест за този час и половина може да го ползваш и в други автобуси ако се прекачваш

При нас поне сензорът е само на първата врата при шофьора и само оттам можеш да се качиш, защото трябва да си покажеш картата на шофьора освен да я минеш по ел. четец

Майките с колички си плащат един билет, както всички останали, но децата до 12 години придружени от поне 1 родител пътуват безплатно.

И още нещо за автобусите, билетите важат в рамките на 2 часа и един билет може да бъде използван за който и да е друг автобус в рамките на тези 2 часа. Като си пуснеш билетчето ти дават т.нар. трансфер на който е отбелязано докога можеш да го използваш за друг автобус. Също така има и дневни карти, които са по-изгодни само, ако ще ти се наложи да използваш повече от 4 билета за деня.

За година и нещо, откакто живея тук, съм се возила един- единствен път на автобус. Качването става от първата врата, където си купуваш билет от шофьора или представяш пластмасова карта( сканира се на един четец). Слизането става от задната врата. Ако не сигнализираш преди спирката, няма да ти спрат да слезеш. Нито ще спре автобуса да се качиш, ако не помахаш. Билетът е 1,50 евро.
Навремето в Мадрид ползвах т.нар. абоно, което беше месечна карта, която важи за автобуси и метро( ох, дано не бъркам). Струваше около 20 евро на месец и ползваш когато каквото си поискаш.

В Англия такива каси са масови, но хората като цяло не ги предпочитат от солидарност - ако започнат прекалено да ги ползват, касиерите ще останат без работа.
Обикновено ги ползват, ако магазинът е препълнен или имат малко покупки, иначе си се редят на касите.



Всъщност официалната кореспонденция чрез нарочно лице, в случая домоуправителя, е много практична. Така се спестяват сблъсъците между съседи, ако някой се окаже по-буен или с особено мнение, както и всичко е черно на бяло. Ако някой тръгне да се оплаква официално, винаги може да прибегне до тези писма, които са били разменени по различни поводи, вместо да се разчита на "аз казах, той каза". 

А местата за непридружени жени са точно това, места за сами жени, и са по-близо до входа на магазина / по-осветено. Това са обяснявали друг път живеещи в Германия форумки  В тоя ред на мисли жената е права да се ядосва, че заемате паркомясто за сама жена, когато шофьорката ви не е сама, а придружена.



Моите пет пенса от Англия:

Алкохолът е неприемливо скъп. Имат статистика с колко процента е паднала престъпността от последното увеличаване на цените и им вярвам, че е така. То на 2 лири литър бира ти пресяда да я пиеш и хич не ти е до престъпления после  Твърд алкохол е със средна цена £15 за литър на промоция, иначе £18-20. За него не ми е жал, че много рядко пия, но за бирата скърбя.

Картофките с оцет ми звучаха много откачено, като съм чела по книги едно време, но на живо се оказа добра комбинация и такива си взимам редовно.

Много любезните непознати хора. Много по-добре се чувства човек, като са му любезни насреща и се усмихват, добър ден, добре ли си, чудесно време, моля, благодаря. Дреболии, но приятни.

Честността. Да гласуваш по пощата с бюлетина, ако не ти се ходи до изборната секция, и никой да не го намира за странно или да очаква измами във вота. Да си пращаш личните документи за смяна по пощата и пак така да ги получаваш (има малък процент на загубени документи, но не откраднати).

В автобуса е трудно да се качиш, без да платиш, защото се минава покрай шофьора, а другите пътници чакат (на половин метър зад теб  ). В Лондон преди 20 години ме беше удивила логиката им, течеше кампания против пътуването без билет. Наблягаха на това, колко ще те е срам, ако те хванат. В моята българска глава хич не стояха така нещата  ако ме хванат, ще ме е яд, че плащам глоба, да речем. Иначе пак в Лондон видях как влизат момчета с един дневен билет (важи за целия ден за метро и автобуси; в метрото минава през машина, но в автобуса само се показва) - показва го на шофьора, докато разменя бързи приказки с него, го подава на следващия и той енергично показва същия билет.

Личното им пространство е по-голямо от нашето българско  На опашки се редят през половин метър един от друг.

Вечерята традиционно е в 5 следобед и по този край се казва "чай" - prepare the tea значи да приготвя вечерята, а не чаша чай. Традиционното файв о'клок тий, за което сме учили, в не-аристократичните домове е просто вечеря  И действително доста хора вечерят в пет, не всички, разбира се. Като цяло лягат по-рано, към 10 са по леглата голяма част. Децата лягат също по-рано, но не бих казала, че задължително са легнали в седем след определена възраст (6-8г). Особено сега, като става дълъг денят и времето по-топло, съседните дворове кънтят поне до 8-9 с детски кикот и игри, а малко по-големите, 10-15 щъкат по паркове и площадки на групички. А съседчетата до нас, на 8 и 9 години, в седем вечерта твърдо лягат и тъжно ни махат през прозореца по пижами.

Наблюденията ми не са, че масово се изхранват с полуфабрикати. Не готвят много засукани манджи, но по-често се вечеря с някакъв вид домашна храна. Но предполагам има разлика от квартал средна ръка и такъв, населен предимно с безработни на социални помощи, а вероятно и от град до град.

МГМ, наблюденията ти са ми много странни  къде е това "масло само маргарин", в магазина е пълно с петнайсет вида хубаво масло, 82% масленост. Децата закусват овесена каша, незадължително подсладена, различни зърнени закуски, препечени филийки.

Обществените тоалетни на повечето места са достатъчно чисти. Жените ги ползват седнали, не клекнали или (както съм чувала и чела от родни земи) покачени с крака на седалката. И се почистват често между посетителите, та има значение и това. Не ме притеснява да пратя малкото дете и само да ползва тоалетна на повечето места.

Тъй като живеем в квартал "средна ръка", кръчмите са кротки и посетителите често са семейства или приятели на групи; досега не сме попадали на ексцесии от кръчмата, която е на 500 метра от нас, който се напива, явно го прави мирно. Като я посетихме последно, ми направи впечатление как възрастни англичани пият - облякли ризи, пуловерчета, културка. Пуши се само навън, и пак там в кварталната кръчма има "паркинг" за кучета (така е надписан) - и там сложени купички с вода за домашни любимци.

За градският транспорт при нас - макар и да съм ползвала само един-два пъти:
Билет може да си купиш от шофьора, може да ползваш карта с определен брой пътувания. Има хартиени карти, има и пластики, които се презареждат. Виждала съм възрастните да пътуват с различен цвят карти, мисля, че за тях са с някакви преференции.
Един билет важи за 1 час и 15 минути, като може да смениш видовете транспорт. Системата отчита първоначалното маркиране и след това не взема пари.
В автобуса се качваш от първа врата и чрез четец маркираш билета/картата, като упоменаваш и зоната. Ако е по-далеч, взима малко по-голяма сума от картата.  Ако билетът е закупен от шофьора, казваш, че за коя зона си. С картата могат да пътуват няколко души - примерно ако сте двама, два пъти маркираш при качване. Слизането е от задните врати. Само инвалидите имат право да се качват от която врата пожелаят.
С билет/карта за градския транспорт може да се ползва и висящия мост: