Странните порядки и навици в чужбина

Бях споменавала преди доста страници, че тук има много оплешивяващи жени. Обаче какви мустаци разнасят някои, и мъж може да им завиди.

Къде отидохте от " Порядки и навици в чужбина "

 

Рано или късно, винаги се стига до космите   

И до калиевия перманганат. 

от Свищов?

Хайде сега всички завършили  " Д.А.Ценов " да кажат кой е бил този плешивко 

Сигурно е от "хубавата им храна "

Отврат !Раменете са му колкото бедрата , тоя ще стане като торба , ако се запусне или одъртее.
Шведа пък ми е направо лигав, прилича ми по скоро на франсе .

Чета темата за абитуриентските балове и се присетих, че са ми разправяли за разни зловещи традиции при прием в университет или гимназия във Франция и Белгия, но може да има и в други страни. Разни предизвикателства се правят, разни изпитания неприятни... нещо като посвещаване, като в казармата. Чували ли сте за подобни неща?  

4та година уча във Франция, но за такова нещо не съм чувала никга Не слушайте всеки срещтнат който си мисли, че много знае. В Белгия имам съученици и също не съм чувала такова нещо  всъщност, освен за САЩ за други държави не съм чувала да се практикува масово това с изпитания, братства и тн. глупости.

А, нямам идея дали е истина. Затова питам. Французи приятели са ми разправяли. За гимназиите всъщност.

Не ми се е случвало, но не пречи някъде да се практикува. Но със сигурност не е масово. Като се замисля, няма дори братства или тем подобни за каквито съм чувала в други държави. Тука всеки се спаасява по единично, не обичат да си правят общности  
А, има си партита  за началото на учебната година и за новодошлите. Но освен новодошли други не ходят на тези партита. Все им е тая за зайците  А и всяка година записалите първа година в моя факултт са поне 1200, никой не се занимава с тях да им прави предизвикателства и тем подобни. Така или иначе до края на годината остават само има-няма 400. Това си е достатъчно предизвикателство

Той този ако не се лъжа е един мазен сводник -има бордели. Често е по страниците на жълтините.
Веисбиер да ме извинява, но той не е типичният германец.

В Германия я има т.нар. O-Phase (oриентировъчна фаза). Провежда се в последната седмица преди началото на семестъра. Целта е новите студенти да опознаят града, кампуса, порядките и другите първокурсници. Организира се от студентите от горните курсове и включва действително доста различни игри, свързани с пиене. Започва се от късния предиобед и обикновено студентите са разделени на екипи по 4-5 души, които обикалят из града на отделните спирки по маршрута, където се състезават срещу друг отбор. Част от игрите включват викингски шах, подреждане на най-дълга линия от дрехи (обикновено на някой централен площад  ) събиране на възможно най-много надписи по тялото (особено за момчетата) и други. Има и специфични игри за отделните специалности... Всичко е съпроводено с много бира (предимно доста евтина) и/или шнапс (вид ракия). Като цяло може да бъде и много забавно, особено ако си на градус. Никой не е задължен да участва и не е принуден да върши нещо, което не му допада.

Братствата в Германия са рядкост и май не са гледани с добро око от всички освен от членовете им, защото навяват асоциации с Хитлеровата младеж.

Надявам се да не се повтарям, но не съм чела цялата тема, а само половината/ много сте бързи и не мога да наваксам, а е страшно интересно/, но реших да се включа и аз с няколко от най-фрапиращите неща, на които съм се натъквала:
В Италия, Рим свободно разхождащи се хора с психични отклонения, от които никой не се впечатлява и дори не ги поглеждат, а говоря за случки от сорта на крещене, удряне и опасно ръкомахане в градския транспорт, уриниране на средата на улицата/жена, която права си свърши работата и си продължи/, пациент в спешно отделение, който изпотроши всичко, до което се добра. Казаха ми, че в Италия било забранено да се освидетелстват хора с психични заболявания, в смисъла на принудително лечение или да се освобождават от наказателна отговорност, но не съм наясно дали е вярно.  
На курса по италиански се отделя време само за изучаване на псувни и обидни думи
Малките масички по заведенията, които за българска софра са си като за един човек
Супер приятното седене по всякакви стълби, фонтани, зелени площи с по нещо за хапване/пийване и т.н
В Неапол трябва да се оглеждаш за мотори и по тротоара и в пешеходните зони, пресичането на улиците е приключение, ако не тръгнеш никой не спира, а и да тръгнеш спират само тези, в чиято лента си, другите карат и е доста екстремно да си в средата на улицата и да хвърчат около теб коли, мотори, камиони и т.н На никой не прави впечатление автобус, който кара по трамвайната линия за да спести задръстване, изпреварванията и престрояванията са доста забавни. Въобще шофирането в южна Италия е доста екстремно, особено по тесните крайбрежни пътища, където подаваш звуков сигнал преди завоя за предупреждение на отсрещните коли. Мъжете са доста флиртаджийски настроени, на моменти натрапчиви особено към по-руси и бели дами/ явно са им екзотични/. Навсякъде има графити, това е като задължителен декор. Не е изненада да видиш и следи/дупки от куршуми в някое бронирано стъкло на луксозен магазин. По селцата всеки те заговаря, разпирва те от къде си и задължително си тръгваш я с шепа смокини, я с няколко от ужасно вкусните им лимони, я с нещо друго от сорта.
Много смешно ми е също като видя цяло семейство качено на едно скутерче/бащата кара, майката отзад, а детето/децата по средата/.
Носенето на ботуши/боти от жените през лятото.
Ще допълня, ако се присетя още нещо.