Странните порядки и навици в чужбина

На мен би ми било интересно да прочета как стои въпраса с бюрокрацията при вас. Карат ли ви да носите по 100 бележки отвсякъде както в БГ.
Аз днес пак се възмутих. Трябваше да подам едни документи в една институция. Преди това съм видяла на интернет страницата им какво е необходимо. Набавила съм си всичко. Единия документ (написан на първо място в списъка) не ми го взеха, нямало нужда. За сметка на това ми взеха друг, който не е в списъка, но реших да го всема ей така за всеки случай. Добре, че съм го направила, че щяха да ме върнат. Когато им казах, че е написано еди си какво на сайта, ми се отговори типично по български: "Абе вие недейте да гледате какво пише". Ами писна ми значи. За всяко нещо обикалям като идиот за разни бележки. Да си свържат там всички институциии и да не ме занимават.
Та как е при вас?

Ами в Норвегия един път като влезеш в системата и бюрокрацията много се улеснява. Нито ходиш по гишета, по опашки, нито никъде. Всичко си правиш по интернет. Ако си сменяш адреса, изпращаш новия в Националния регистър и оттам ти го коригират във всички останали институции, не ходиш навсякъде поотделно (всъщност не ходиш никъде).
Трудно е един път да влезеш в системата - без документи за пребиваване и евентуално разрешително за работа, никой не те наема на работа, а документи за пребиваване ти дават въз основа на трудов договор (най-често;освен ако не идваш с цел брак, събиране на семейства и др.). Та този затворен кръг да го разкъсаш е най-трудната част.

В Бг имах близки срещи от третия вид с администрация и бюрокрация поне веднъж седмично (основно по работа).
Тук от както сме дошли държавни служители съм видяла веднъж, на среща. Всичко си върша онлайн, по телефона, и периодично по пощата.
(Много се кефя  )

Щом книжка и паспорт се сменят по пощата, какво говорим.  /UK/

САЩ, ако нямаш нарушения, шофьорската книжка може да се смени онлайн.
Смятам, че нещата тук са значително улеснение в това отношение.

Е, аз пък предпочитам очи в очи да се разправям вместо по телефона. Не знам бюрокрация ли е или не, но тук има безумни срокове за какво ли не, чакаш с месеци писмо, понякога няма дори телефон или емайл. А не дай си боже да ти сбъркат нещо става страшно, започва се една луда размяна на писма с месеци. А пък и много зависи на какъв служител ще попаднеш, звъниш казват ти нещо, следващия път попадаш на друг, казва ти друго. Може бюрата им да са едно до друго, да чуват за какво става въпрос и да знаят отговора, но не питаш тях и си мълчат.
А любимото ми е като звъниш и се почва, ако търсите това натиснете 1, след това ти пускат музика и си чакай, ако нямаш работа, след половин час висене, натиснете 3 и пак музика и накрая след разговора ти казват Ок ще се свържем с вас по-късно, и седи и чакай това по-късно. Голяма част от къстъмър сървисите им са в Индия и къде ли не по света и понякога е невъзможно да се разбереш на сносен английски с тях.
Примери мога да дам много. Още чакам да ми оправят такс кода, вече 4 месеца; на дъщеря ми и загубиха акта за раждане, получихме го след 10 месеца, вече и бях взела друг; вече 3 месеца чакам писмо за дерматолог, даже не знам къде да се обадя за час, джипито било пратило писмото, къде не знаят. Иначе са много любезни, не повишават тон, държат се супер културно, говорят като навити машинки, ама това не помага никак, ако нещо трябва да се направи.

В Холандия всички служби и институции звънят от скрити номера. Сигурно и на други места е така. То хубаво - навярно си имат някакви причини, но дори за секунда да се забавиш да се добереш до телефона, това може да коства много неприятности, защото много пъти забравят да се обадят втори път. А ти си стой и се чуди кой и за какво е звънял.

и в Германия е така.
направено е, за да не се обаждат разгневени "клиенти" и да се саморазправят.

А определено има защо да са гневни, имат трески за дялкане.

Скрити номера.. . Страхуват се да не стане като у нас в оня виц.
"Ало, Топлофикация ли е?"
"Не, Софийска вода"
" Абе и на вас да ви ****майката"

Ееее ама как щях да забравя за още една странност (за САЩ). Когато си купихме апартамента в който живеем в момента се оказа, че първо трябвало да минем интервю. Много странно и до днес ми е. Интервюто е пред някакъв представител на дом.съвета да го нарека на български. Отговаряхме на разни въпроси около 1-1,5ч. То не стига дето чакахме да разберем дали банката ни одобрява за заем, ами и с тоя чичка трябваше да треперим. Странно ми е също как се плаща „таксата за входа“. Още преди да си купил жилището ти я казват – каква е за твоя апартамент (щото комшулука може да плаща повече или по-малко). Плащаш я на такава външна компания Association Management и никой не ходи с тетрадката да събира пари или да се разправя със съседи за пари, протекли покриви, тръби, лехи, треви, сняг. Има си месечна поддръжка на цялата сграда, междублоковото пространство, паркинга, асансьори, басейна, бойлера и общите площи като цяло. Нямаме право на кучета и котки, както и да се пуши из общите площи вътре из блока. Ключ от моя апартамент притежават местната полиция и пожарна. Това съответно ти го казват преди да купиш и ако ти изнася купуваш, ако не прав ти път, крив ти завой....


А само като се сетя в какви словесни престрелки се влизаше на мамини в блока  в БГ...., направо до края на събранието на Холивудска продукция заприличваше, даже и набити е имало......


Да допълня още при местенето – обаждаш се пак на тая асоциация предварително, те идват и покриват входа там където се предполага, че ще минаваш докато се нанасяш. Покрива се и асансьора включително. Даваш $300 security deposit, в случай, че опаткаш някой ъгъл или одереш стена, нанесеш щета. Ако не нанесеш след огледа ти ги връщат. Ако нанесеш, си остават за тях. В неделя е забранено да се местиш.

Също нямаш право у вас си да местиш стени, кухнята в банята, банята в спалнята и от тоя тип идиотии. Ако ти скимне нещо такова пускаш заявление в общината и те преценяват може ли да ти се сбъдне мечтата и до каква степен...


Аз се допълвам, че все за друго се сещам....
По терасите нямаш право да намяташ, да простираш, да качулиш, колелета, колички и т.н. Масичка със столове може, барбекю на газ може (на въглища не може), цветя саксийни може. Всяка година купувам за жалост, понеже в края на лятото няма какво да ги правя. Забранено е да ги оставяш по коридорите, гаража ни е отопляем и светъл, но и там нямам право да качуля, вътре в мазата е тъмно пък, в нас пък мъжо не дава, че буболечки ще се развъдели и заминават на боклука....

Мой колега от Торун (Полша) ми каза нещо подобно. Там така са успели да си разрешат проблема със старите панелки.

Абе не знам какво забелязваш, но въпросите ми и ситуацията, към която се отнасяхя, нямаха нищо общо с разговорите ти с ТМ, пък ако щеш се чувствай захапана сега.

И ние (UK) имахме такива като бяхме в апартамента. Таксата покриваше всичко, включително седмичното миене на прозорците отвън на цялата сграда, треви, покрив... Както ти го описа. Беше много приятно. Сега обмислям да намеря някой да ми мие на къщата прозорците отвън за някаква такса, че свикнах с "на баницата мекото"  

Ние плащамее 25 евро на месец за поддръжка и ток на общи части, включително и асансьор.