Странните порядки и навици в чужбина

Тарти, и аз съм вземала преди от полски и български магазини в Англия, но тук няма такива комюнитита и ми беше супер изненадващо да ги видя на всеки рафт на суперите на касите.
Още един аргумнет защо тук ми прилича на Б-я много.


Миналият уикенд беше фестивала на различните култури в нашият град.

Живеем в провинциалната столица и този фестивал е ежегоден и се провежда в три вечери като из целия град има клубове с павилиони на различните националности.

 В този регион първите заселници са били предимно германци и украинци и техните общности с анай-големите. След това са гърците, шотландци, австрийци, ирландци, французи,  унгарци, румънци, китайци, филипинци, италианци, сърби и т.н.

Та всяка страна си имаше павилион украсен с техни носии, сувенири, занаяти, брошури, ресторанти с храна и бар с напитки. Всички работещи в ресторантите, баровете и сергиите бяха доброволци.

Навсякъде децата, юношите, както и мъже и жени представяха танцови изпълнение на типични регионални танци, с фолклорни мотиви и носии.

Повечето водещи бяха 3-4-5 поколение канадци и дори не можеха да произнесат наименованието на танците, но празнуваха културата и произхода си подобаващо.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше как всички немски деца превключваха и на немски с бабите си, ведно с украинците и гърците, но рядко другите нации показваха каквото и да е разбиране на езика си.

Заговаряхме сърби, италианци, дори и украинци когато купувахме неща, но все ни казваха, че за съжаление на говорят езика повечето. Дори и възрастните


При румънците  хорото беше същото като нашето Право Добруджанско хоро, и носиите бяха почти същите.

Украинците пък се бяха разделили на два павилиона- Киевски и на украински Полтава.
Страхотно шоу направихата и те, и унгарците, както и немците.

Бяхме и трите вечери след работа по 5-6 часа и обиколихме средно по 4-5 павилиона на вечер. Бяха 17 павилиона общо тази година , като 3 не посетихме за дълго.

Ядохме шницели, претцели, шрудели, Мусака, пълнени чушки, скара, паста, Баклава, Тирамису, немски наденички с немска бира, гръцки ломуматес  и много други лакомства.

 Танцувахме валс, полка, унгарски танц на виното, хоро, правехме паста с итал. баби и дърворезба с австрийски дядовци, говорехме с ветерани покрити с медали  и какво ли не.

Все едно си бяхме в Европа.

Тази година нямаше корейски павилион, а бразилският, карибския и двата индийски бяха доста по обрани и сами минахме през тях без да се заседяваме.

Преди девет години, детето беше още в количка, посетихме фолк фестивал в Нормандия. Кенийците и българите взривиха публиката - още си спомням местните дечурлига как се опитваха да потропват граовско хоро. Пред тоалетните се сблъсках с бг девойките в износени и кичозни носии, псуващи, пушещи и недоволни от дъждовното време - дори те не успяха да забавят пулса ми и да намалят и за миг чувството ми за гордост, че съм част от България. Странно, но жената при която бях, опитва да се мимикрира - все я е страх, да не се отличи от тълпата местни.

Нормално, добре вкоренен атавизъм – който се отличава сред стадото, набързо го пращат при Тангра. 

На мен не ми се получава - когато се опитвам се чувствам гадно, не на място, недооценена, прецакана. Години наред ми трябваха, за да усетя, че не това е начинът за мен. Мързелива съм, много ме тормози идеята да се престурвам на нещо, което не съм.

Обсъдихте ли отношението към голотата у другите нации? 

А нивото на обезкосмяване?

Down Under, била си във егати вица
Kontesa, има значение с каква "кръв" си. Мъчно ми е за хора, които страдат от носталгия. Никога не съм го изпитвала, нито мъжа ми, и това винаги е правело местенето за такива като нас много лесно...

Ина, не те разбрах за кръвта. В смисъл дали сме номади или не?

По принцип носталгия съм изпитвала само първата година на имиграция навремето, но след година цялото ми семейство вече беше там около мен и никога не съм била носталгично настроена. Е, бяхме на по час-два път в трафика, но бяха в същия град и страна.

Но тук е различно, поне за мен, защото аз съм свикнала семейството ми да е почти на близо. А тук е надалеч.

Иначе сме адаптивни, лесно се местим и нямам проблеми с това.

 

Kontesa, да, за номадската кръв говоря 

Аз пък изпитвам носталгия от време на време, но храната е нещото, което никак не ми липсва. Даже в българските магазини спрях да ходя.

Ппеди десетина години, когато опитахме да емигрираме за първи път, носталгията беше това, което ни попречи. От моя страна, ММ е дебелокож и за него е напълно достатъчно само да сме заедно. Сега не изпитвам нищо 

Check, като писа за храна и се сетих нещо.
В Бг каймата знаем че не е кайма. Опитвала съм различни, и всичките като ги сложа в тигана се размиваха. Просто слагаш от пакета, и тя постепенно се размеква и "слива" с останалите съставки. А нямаше от къде редовно да си взимам мляно месо. Та местим се тук, купувам кайма за не помня коя манджа, и по навик я бухнах в тигана направо от пакета. Мдам, ама тя тук не се разми, ами си се сготви на буца месо до като се усетя че трябва да я оправя  

Носталгия не сме изпитвали с мъжа никога. Странно е за хората около нас, особено за роднините в Бг. И хем не искам да ги засегна, хем не искам да ги лъжа

Аз гледам обективно на нещата и чувства никакви не могат да ми попречат. Но и не съм от тези, които смятат, че домът е където е семейството. Еми на мен Варна ми е домът, но съм приела че рядко ще се връщам там и толкоз. Е два-три пъти в годината не е толкова рядко, а роднини и и приятели идват постоянно. Затова и не ми се ходи надалеч от Европа.

Нямам никакво намерение да заприличвам на местните или на когото друг и да било. Да се адаптираш не значи да бъдеш асимилиран. Но и луда гордост от националността си не изпитвам.

Май се отклонихме от темата. Кажете как е времето при вас, футболни фенове по улиците има ли или нещо такова.

А, точно така!

Футболните фенове ще плъзнат, предполагам. Испания участва, а тук са големи запалянковци като цяло. Отпреди 2 месеца по веригите са пуснати футболни екипи на националите за жени, мъже и деца, както и всякакви запалянковски аксесоари. Очаквам да видя как приемат нещата 

Тук вече плъзнаха на талази. Екрани и телевизори навсякъде, викове песни и много френски знамена тази вечер.