Че то това си е от първите неща, които ти правят впечатление навън - че хората се поздравяват навсякъде. 
Само дето накрая се оказва, че непоздравяването е наша особеност, а не поздравяването - тяхна. Иначе в по-малките населени места в България все още си се поздравяват хората и не се гледат като врагове. Нова мода е това че да поздравиш и да се усмихнеш е белег за слабост.
Само дето накрая се оказва, че непоздравяването е наша особеност, а не поздравяването - тяхна. Иначе в по-малките населени места в България все още си се поздравяват хората и не се гледат като врагове. Нова мода е това че да поздравиш и да се усмихнеш е белег за слабост.Аз трябваше да обяснявам на дъщеря ми, че вече не трябва да поздравява, след като ме попита няколко пъти защо като поздравявала в Бг, не й отговаряли.
Говоря за поздравяване в блок, асансьор и подобни. За сметка на това, гледат като отровени с гъби на поздрава и кой знае какво си мислят..
Не че ми пука особено кой в какъв вид е дошъл, но ако иска моята компания, определено не трябва да прилича на чалга певачка независимо в колко часа. Иначе не ми пречи, стига да седи настрана. По същия начин, ако си отвори устата и видя че е с интелект на бобър, пак не ми пречи но да седи настрани. Т.е. имам си критерии, както за интелекта, така и за социалните умения и облеклото на познатите и приятелите ми. 
не ги отбеляза. Поне не и видимо.
случвало ми се е и като поздравявам мъже, да мислят, че ги свалям и като съм с мъжа ми и ги поздравя по същия начин, гледат тъпо и не поздравяват така сърдечно 
трети пък сигурно ме вземат за надрусана или се чудят какво ми има, защото само ме поглеждат с любопитство, измрънкват нещо и правят крачка назад 
абе предизвикателство и приключение си е да поздравяваш, но никога не съм вземала непоздравяването за особен белег на ниска култура - явно нещо е на друга вълна просто.