КГБ = Клуб на Готините Баби - 168.

Добър ден дами...да се поизкажа за празниците.И преди съм казвала,че  всичко е политика.И бай  Алеко  е споменал,че всичките са маскари.
Вярно е  едно ,жертвите  и  разрухата са засегнали обикновените хора на Европа и те са платили и плащат сметката. Заради тях не трябва да се забравя датата-краят на една унищожителна война.Много е писано ,много е скривано ,вярното е,че руската кръв  е най-тежката плата за мира.
Днес прочетох-спасибо деду за победу!Чела съм го  и друг път ,но днес му   е ден. Дедите на руснаците  са най-тежката дан за мира.
Не  са били сами ,войната е приела и други жертви,от цели я свят.Включително българи. И нека е  празникът на Европа ,тази,която роди друг живот.Живот ,към който се стремят милиони сега.Лесен и  с песен.Друг е въпросът дали това е  добро. Сякаш загубихме-ние  хората си ,възможностите си да оцеляваме сами. Връзката с природата.С божественото начало.
Нищо не е еднозначно.
Но  нека е празник!
Не  на онези политици от миналото ,запалили войната.Защото да вметна,Русия  също е в това начало.Празника е на мужиците ,пролели кръв ,на обединените усилия  на света да спре  нацизма и даде път на демократично развито общество.Част от което искаме да бъден,далече сме  още от целта.

Добър ден мили мои!
Много слънчеви усмивки ,късмет и успешни дела през новия ден и седмица !

Щях да пиша добро утро , но вече стана ден..


Да поздравя всички имали поводи за празници и им пожелая всичкото добро на този свят !

Честито свето кръщение на Мила и Макс! Честит рожден ден на принцесата на Светълчо,батко Вели,Мила и Макс!

! [/color]

Тези дни коствено се докоснах до една друга война и още ми е страшно

Много ми се иска да споделя преживяванията си от последната седмица / доколкото е възможно/ Нали споделеното  е повторно удоволствие. Може би ще се получи по-дълго писание , затова който иска – да поминава.

Ще направя кратък обзор на 2700 километровата обиколка, която предприехме с кола из Западните балкани - Западна Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Словения и прекосяване на цяла Сърбия (Другата част на Балканите вече сме я обходили) И така, «човек е човек, когато е на път».

 След като се върнахме миналата година, от Израел и Истанбул заявих на ММ , че вече за нищо не мечтая. Той каза “Ще видим” и след няколко дни ми спомена” Словения??” .На мен толкова ми трябваше – само да ми покаже пръстче....
Първоначалната идея беше да отидем за 2-3дни до Словения. Бяхме минавали два пъти през нея и много ни харесваше. Но моя милост , като разглеждах картата,  се усети че минаваме много близко до любимите ни Плитвички езера /на десктопа снимката е от там/ и не можах да устоя на изкушението да не ги видя отново .Имам принцип да не повтарям вече посетени места /с изключение на Истанбул/ . И полека-лека маршрута се разшири – до 6 нощувки. На принципа “Така и така минаваме , дай да разгледаме и това , кога друг път ще дойдем...”Това ни позволи да разгледаме четири различни държави, да се наслаждаваме на планини , реки , езера и море по пътя и да  бъдем абсолютно независими в решенията кое, кога и колко. Винаги са ни дразнили организираните туристически пътувания. Личният автомобил дава несравними преимущества да бъдеш навсякъде, където пожелаеш и когато пожелаеш, без да се съобразяваш с някаква програма, екскурзовод и организатор. Другите предимства са, че можеш да спреш винаги, когато искаш и, че  пътуването с личен автомобил е доста по-бързо и по-комфортно, отколкото с раздрънкан, спарен автобус. Искам да подчертая обаче, че за нас с предимство за разглеждане винаги е това, което природата е създала, пред творенията на човека. Казано с други думи - природолюбители сме
Характерното на тази ни авантюра е , че всички днешни държави, бивши части на някогашна Югославия, ни се струват близки и домашно-сантиментални, езикът – разбираем
 Балканите са уникални, но много хора подценяват дестинацията за сметка на бленувания, но също така и стерилен "запад", което от друга страна е хубаво за такива като нас...
Поначало имаше информационно затъмнение за бивша Югославия. Малко знаехме изобщо за нея, а пък за съставните републики - нищо. После и с тази наша безумна политика спрямо вътрешните войни, където имаше бариера, стана стена. Облизахме г...за на американците като примерни ибрикчии и после се чудим защо за хиляда километра не знаем нито откъде да пътуваме, нито къде да отидем, нито как ще ни посрещнат....Та доста се разчетох...И впечатлих от много неща
 Ние ползваме за спане само къщи за гости. Така успяхме да усетим по- близко естествения дух и характер на народа на съответната страна

 Потеглихме в 3ч30мин през нощта на 02.05 в силен дъжд /гонехме влак.../Почти бяхме готови да сер откажем. Но времето по-нататък се оправи и беше “с нас”
Ще разкажа някои впечатления , като си помагам и с цитати от други хора и снимки от нета , тъй като моите /1500/не съм ги свалила

 Сърбия
   Толкова ни е близка, а същевременно толкова малко знаем за нея... Доста българи, в това число и аз, са пропътували хиляди километри по различни кътчета на света, посетили са куп забележителности на най-невероятни места и могат в детайли да ви упътят как да се доберете до тях. По-голямата част от тези хора обаче изпитват трудности да назоват три-четири сръбски града, камо ли пък да споменат и някакви „забележителности” в тази съседна нам страна. Жалко е, че толкова малко интерес проявяваме към това, което ни е буквално пред „прага” на вратата...
   При всяка разходка до Сърбия си мисля колко близка усещам обстановката. Езикът, сградите и улиците приличат на нашенските (в източната част), а в същото време архитектурата и устройството на градовете, напомнят за по-силното западно влияние тук в сравнение с България. Така хем си на ново, различно място, хем чувстваш, че си близо до дома.
 Случвало ли ви се е в чужда държава да изпитате носталгия към нещо, което е и ваше, и тук е живо?  Във вашия дом обаче  отдавна вече го няма.  Това е Сърбия..Там ме завладява сладкото чувство на тази абстрактна носталгия. Носталгия към нещо ,което толкова слабо долавям и толкова бегло си спомням, че започвам да се чувствам нелепо да споменавам. И все пак визирам уюта на печката на дърва, стойността на казаната дума,силата на вярата в Бога, духa  нa загрижените и заинтересовани  млади и стари хора, все още съхранили и развиващи своето гражданско самосъзнание
===Донякъде останах и впечатлена от начина по който сърбите „практикуват”, така да се каже, религията си. Няма я тази церемониалност на гърците, при които, имам чувството, вярата е нещо като предмет, който трябва да бъде изваден на показ и всеки се чувства длъжен да покаже пред обществото колко е вярващ. Не. При сърбите всичко ми се струва много по-непринудено, по-искрено ако щете. Когато ходят на църква, хората не гледат да се издокарат като за сватба, нито пък сляпо и най-показно да повтарят всички „предписани” ритуали – нещо, което важи в пълна сила за гърците. Друга интересна практика, при посещението в сръбски манастири е, че игуменът или пък както там се казва отговорното лице, ако е жена, винаги като види, че си чужденец идващ отдалеч, ще те покани на кафе или просто да седнете на масата да поприказвате. Няма го това високомерие, което се забелязва при някои от нашите църковни лица
    Духът е единен  както по отношение на музиката, така и за всичко останало. 
Сръбското гостоприемство е неоспорим факт, вкусът на плескавицата върху каймак – неоспорим кулинарен връх, а настроението – неоспорим спътник от сутрин до нощ.
След като влязохме в Сърбия , хванахме магистралата след Ниш и на 140км се отклонихме на запад
през областта Шумадия / средна Сърбия, най- богата/, Там останах поразена от чистотата, подредеността и вида на къщите и селата им въобще – в някои села буквално имах чувството ,че пътувам някъде из Германия... не преувеличавам!
Област, обхващаща централната част на сръбската държава, или наричана още „сърцето на Сърбия“.  Частта на Сърбия, прочута с плодовата си реколта, и, разбира се, плодовите си ракии, от които най-забележителна е дюлевата (на сръбски дюневача). По-късно научихме, че това е най-скъпата и нерентабилна напитка, защото от 100 кг дюли се дестилират само 3 литра ракия. Вкусът обаче е божествен и по нищо не прилича на пърцуцата, която се пие в България. Шумадия е най-богатият земеделски район на Сърбия, пътят върти през оживени села с китни градинки, в които са нацъфтели въпросните овошки .  Шумадия предоставя своите природни красоти и градски предизвикателства и зиме, и лете. Красива планинска природа, приказни клисури… В една –  сгушен манастир, в друга – издигаща се древна крепост… Кралево, Ягодина и Велика плана са само някои от шумадийските градчета, в които независимо от малката им  територия кипи жив, млад културен и социален живот.
   Това е Сърбия днес – естествена, непринудена, красива, гостоприемна и уютна. Това са сърбите днес – отзивчиви, весели и задружни. На една граница разстояние- братята сърби бранят своя суверенитет, хранят своя славянски дух и за миг не спират да се развиват.
    Стигнахме първа точка от дневния ред – областта Мокта гора
Мокра Гора (Mokra Gora) е село и местност в Сърбия, разположено на северните склонове на планината Златибор , в близост до което се намират Дървения град на Костурица  И Шарганската осмица (железница) Всичко беше много красиво и прекрасно като изживяване. Мокра Гора е невероятна местност с голяма красота!!!
Тук е началото на Шарганската осмица(влака "Шарганска осмица", изиграл главна роля във филма на Кустурица "Живот йе чудо" (2004 г.).) Успчхме да хванем дори по-ранния влак и да направим 2-3часова разходка с него Билети се запазват предварително . Пътува се е екзотично влакче в екзотична обстановка. Във вагончето ни имаше много различни пътници – чужденци , млади семейства с малки деца , които при всеки тунел надаваха възторжени викове. По високоговорителя , екскурзовод обясняваше подробности за пътя , на фона на музуката на Емир костурица /цял концерт/

Нарича се така, тъй като релсите се извиват под формата на осмица, докато качват композицията по стръмната планина Мокра гора. Части от линията минават буквално една над друга, а наклонът на места достига 18 градуса. По пътя се преминава през 22 тунела, 10 моста и няколко малки гари. Изградена е уникална конструкция, по която се движи туристическа теснолинейка с името „Носталгия“....не просто железница, а исторически музей, движещ се по стоманен път. Гара Голубич е част от туристическото теснолинейно влакче и е специално създадена за декор на филма „Животът е чудо“. Самото влакче е едно забавно приключение.Заради големия наклон и бавното пъшкане на железницата нагоре по планината, по време на изкачването влакът не спира, за да не губи инерция. На слизане обаче спирките са на местата с най-живописните гледки, където има малки панорамни тераси.
   На 5минути от Мокра гора е Дървеният град Мечавник







От тук нататък основно пътят ни щеше да  мине през Динарски планини. Те са най-обширният планински масив на целия Балкански полуостров. Толкова са мащабни и внушителни, че ги наричат и Динарските Алпи. Простират се на територията на осем държави – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина , Словения, Албания , Черна гора, Македония и Косово. Преходите ни в Динарските планини бяха възнаградени с красиви гледки, запазена природа, езера. Част от тях се простира паралелно на Адриатическото крайбрежие в продължение на над 600 км.През планините минава живописната долина на река Дрина.
   От Мокра гора до границата с Босна и Херцеговина (БеХа) е пет-шест километра. Тази държава май най-много се доближава до нашия стандарт..
При подготовката прочетох мнохо суперлативи за природата и , но си мислех скептично ,че нашата природа не е по-малко красива...
“Ако решите да минете през Босна и Херцеговина, според мен няма да съжалявате, много красива природа и хубави пътища.Като босненските пейзажи само в Швейцария съм виждала! Невероятна красота! “
Босна щеше да ни очарова с реките и планините си ежеминутно.Пътувахме успоредно на Дрина (влюбихме се в нея), преминахме множество тунели и ждрела, красота, красота, красота
Навсякъде природата е страхотна и запазена! Чисто и уютно е! Пътищата са перфектни, но изцяло планински с безброй завои и тунели! Само между Вишеград и Сараево (120 км) преброих 48 тунела!

За съжаление и белезите от войната са навсякъде, на много билбордове, освен другите реклами, има реклами на ЮНПРОФОР, нещо, което за нас е странно… (ММ , преди години,беше в Сараево по линия на мироопазващите сили)
На територията на Федерация Босна и Херцеговина, колкото и да е странно, престъпност почти няма!

Дрина:
http://chotorovi.com/wp-content/uploads/2013/09/IMG_4458.jpg


По програма първата вечер спахме във Вишеград  /в Босна, която в тази част се нарича Република Сръбска/.Най-забележителните неща на този град е мостът над реката Дрина ( построен през 1577 г. от прочутия османски (архитект) мимар Синан) наричан Микеланджело на Османската империя/ . и Каменният град Андричград . Мостът, наричан още Вишеградски мост, е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. Мостът на Дрина всъщност се казва Мехмед Паша Соколович, завършен е през 1577 години и устоява столетия, преди за пръв път да бъде прекъснат през Първата световна война. Дълъг е почти 180 метра, има 11 арки и е проектиран от Мимар Синан, нещо като Кольо Фичето на империята - автор и на джамията Сюлеймание в Истанбул, Селимийе в Одрин, Баня Баши в София и т.н..От 2007 г. мостът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е увековечен в романът “Мостът над Дрина” от Иво Андрич.
Имах повод да се замисля за съдбата на този човек – Мехмед паша, водил двойнствен живот – на славянин по произход и на издигнал се в османската империя мюсюлманин. През целия си живот вероятно той се е опитвал да прехвърли мост върху двете лица на собствената си същност и вероятно този мост и всичките градежи, построени по негова поръка (в това число днешната църква Св. Седмочисленици в София, някога джамия), са физически израз на този стремеж.




Каменният град Андричград

На другата сутрин поехме през Босна и Херцеговина-Тук си оставихме мозъците и погледите, и дъха и всичко. Веднага след Вишеград се почват многобройните тунели около Дрина... Откровено мога да кажа, че Босна и Херцеговина е една от най-красивите държави, които сме посещавали. Обикновено времето играе голяма роля дали дадена природа ще ти хареса или не, тук дъжда не попречи или поне не чак толкова. Пътищата се вият между стръмните планини и реките, многобройните тунели, които сякаш са издълбани само с кирка (без бетон).. уникално удоволствие е да шофираш в такава обстановка. Тучна , майска свежа зеленина ...
   Този район ( Босна и Херцеговина - Югозападна Сърбия) е изключително красив, с невероятна природа, приветливи хора , нисък стандарт на живот и вкусни храни ,но с все още незараснали рани от войната
По-нататък стигнахме до Сараево  .Той е във федерация Босна и Херцеговина , със стари красиви аристократични сгради и се чувстват парите , които се вливат сега в него. Само около Сараево има 30-40км магистрала
   Друга моя мечта , която не се надявах , че ще осъществя , но се сбъдна при това пътуване е да видя градчето Високо – / на 30 км от Сараево/




Там туристическата атракция са трите (5) пирамиди, които (така твърдят) са по-древни от египетските… Няколко часа път от София  ни делят от най-епохалното археологическо откритие в света за всички времена, за което все още малко българи знаят.  Именно по тези земи наоколо са се заселили българските богомили след прогонването им от България. Дали е случайно това? Пирамидите/основните/ са три – на слънцето, на луната и на дракона. Откритието на босненския професор Семир Османагич е на път да пренапише световната история.


Извън програмата , но ни беше на път и се отбихме в град Яйце.  През Средновековието градът е важен икономически и политически център. Яйце става кралски град с управлението на крал Твъртко Втори. В днешно време е много красив град , със стари дворцови сгради и най- впечатляващото-внушителен водопад на р.Уна в центъра на града



Продължавахме нататък и в един момент се усетих как очите ми са широко отворени и се стремя да поема и запазя всичко. Беше прекрасно!
Тази екскурзия имаше две характерни черти – пеехме през цялото време и се нагледах на любимия си тюркоазен цвят /реки , езера/
   »…Веднъж участвах в спор:природата на България срещу природата в останалите страни в Европа.На въпроса има ли страна с по- красива природа от нашата? Без да се замислям отговорих Босна”
Като теглим чертата най-много спомени и емоции останаха от Босна 
“ Чудя се дали е възможно някоя друга балканска държава, да предложи такава природа? Сякаш се съмнявам, че могат да бият Босна с тая уникална зеленина, тия вълшебни цветове на реките и неосветените, необлицовани тунели... дива красота
Но и в дъжд и пек природата на Босна е уникална! Както и историята и народа на тази страна.Ако някой иска да я разбере , най-добре да прочете "Моста над Дрина",Травнешка хороника" и Омер паша Латас" от Иво Андрич. Kогато си бил в Босна и си прочел тези книги може да е разбереш тази прекрасна страна, След всичко прочетено , гледах по друг начин на страната и хората

      Но туризмът кипи с пълна сила - руснаци, японци, американци, дори през пролетта.
   Привечер пресчкохме границата и се отправих до следващото си “леговище” –в къща до Плитвичките езера. Посрещна ни много сърдечната домакиня на уютната къща. Поерпи е ракийка , ние също. Беше много мило и интересно колко добре се разбираме – т.е колко са ни близки езиците /Тази радушност срещахме по-нататък във всичките ни места за спане/

Хърватска
   Северна Далмация е много ,много по- хубава и интересна от нам позната ни с Дубровник,Котор ,остров Корчула (които сме посетили по-рано).И това не е случайно.До 1947г областта е била под Италианско управление,като до средата на 60те години началното обучение в Рийека е било на италиански
Хърватска е една очарователна страна – подобно на всяка очарователна жена, тя е  издокарана на външен вид, леко резервирана е, изглежда чудесно и е много добре поддържана. Могат да се похвалят с древни забележителности, разкошно море, висока хигиена и европейско ниво на обслужване във всяко отношение.Какво си представяте, когато чуете името Хърватия? Повечето биха си казали: море, слънце, красиви градове, сгушени в склоновете на Динарските планини. За други Хърватия значи преди всичко забележителности и културно наследство от Античността, Средновековието и Ренесанса, та чак до наши дни. Изненадващото е, че и двете представи са верни... Тази държава се е разпростряла в западната част на Балканския полуостров, подобно на подкова, сякаш за да подскаже, че да си държава на Балканите си е чист късмет. И как няма да е късмет като се има предвид колко империи и императори са я владели и искали за себе си.
 Ще дам един цитат от човек , който познава много добре страната “ За мен темата за Хърватия е донякъде и въпрос на лично удовлетворение. Пример, как една балканска държавица, за двадесет години без да шуми и да се натрапва, е постигнала това, към което ние дори не се и стремим. Заради това не страдам от логорея, а по-скоро, редом с информацията се опитвам да кажа, че на петстотин километра може да видим един модел на общество и отношения, които също са уж балкански, ама не чак до там. Така че, освен полезността за пътуването, не гледайте само пътищата, яденето, спането и ... По-важни са хората. Те са го направили така, че и на нас да ни е комфортно.

И на другата сутрин :
.... Плитвичките езера.!!!




Има едно приказно място, което наистина не може да се опише с думи и вдъхва уважение и преклонение към чудесата, сътворени от майката природа - Плитвичките езера. Те изглеждат като нарисувани, все едно са излезли току- що от някоя картичка. Но те са съвсем реални, надарени с несравнима романтика, живописност и цветове, едно невероятно кътче, изпълнено с много вдъхновение, очарование, свеж въздух и спокойствие
За жалост нито думите, нито снимките на сапунерката ми ще могат да покажат истинската красота на това невероятно място!
Плитвичките езера представляват уникално място и са едно от най, ама най-красивите места, на които съм била. Националният парк Плитвички езера е най-популярната туристическа атракция на Хърватска. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО
   Това е карстов район, като езерата са разположени на няколко тераси. Маршрутите за разглеждане /нашия беше 5км-4ч./ пресичат по дървени мостчета езерцата – любуваме се на безброй водопади, на абсолютно прозрачната вода и риби, доверчиво въртящи се около пътеките в очакване на трошички. Цветовете на езерата и заобикалящата ги буйна растителност се менят от зелено до синьо..
 “Попаднахме в същинска джунгла: водата беше навсякъде около нас: извираше изпод краката ни и стремително се спускаше надолу, течеше покрай нас, падаше над главите ни под формата на мощна струя, или леко се процеждаща се през мъховете и растенията. Езерата са като скачени съдове, всяко едно е свързано с останалите, те преливат едно в друго, водата подскача като жива, разбива се на пяна падайки в по-долно етажното езерце, почива за малко във коритото му, за да продължи пътя си към следващото.... и следващото... скок след скок, пирует след пирует, плясък след плясък...А цвета на езерата: ярко, наситено, тюркоазено синьо, синьо като никое друго... И всичко това гъмжащо от риби и рибоци, ... Там си взех дозата падаща вода за години напред...
   Освен красивите водни басейни и дивата природа, на територията на парка могат да бъдат видени и много водопади, които са едни от най-красивите гледки. По-голямата част на парка е обрасла с гора, но навсякъде има направени дървени пътеки и е направено съвсем културно за ходене. Целият парк е направен изключително комфортно и е пригоден за всякакви посетители т.е. не изисква някаква специална подготовка или умения. Паркът е на световно ниво откъм обслужване и може да служи за пример как хората успешно се грижат за природата и туризма си===  По пътя всичко беше толкова красиво, че за по-малко от час в парка, вече се бяхме изумили от красотата на природата, цвета на водата и нейната чистота. Всичко в парка е изградено от естествени материали. Никъде няма да видите бетон и желязо. Пътеките са изградени от дърво, а всичко в парка изглежда да се поддържа добре, имайки предвид, че годишно Плитвишките езера имат над 1,1 милиона посетители. Не можахме да повярваме как не видяхме никъде хвърлена бутилка или опаковка от нещо... А красивите водопади и каскади нямаха край.. Има места, където тази пътека играе ролята на мост над някое езеро и понякога водата е почти на нивото на пътеката, а дори имаше и няколко места, на които пътеката е частично залята от водата и са сложени допълните трупчета, за да не се мокриш. Просто е много интересно как водата си е намерила пътя и буквално изниква и тече отвсякъде..... == Плитвичките езера имат най-бистрата и кристална вода в целия свят. Поради карстовите отложения цветът им е многообразен и са известни като „Тюркоазените очи на Хърватия“ (Мога да ги гледам ненаситно)


 След това пресякохме Динарските планини . От върха на посленото било съзерцавахме морските простори на Адриатическо море и безбройните острови и островчета. Поехме  по приказната крайбрежна ивица на Адриатическо море. Пътят изобилства от панорамни гледки, като ту се извива високо над морето, ту криволичи съвсем близо до водата.ММ ме поглези и спряхме да докосна морето , да си събера миди ,охлювчета и камъчета. Пълно е със закътани райски заливчета, където на воля можеш да плуваш сред ята от цветни рибки, между корали, морски звезди и какви ли не красоти на подводния свят. Видимостта под вода е изключително добра – около 10-15 метра, а повърхността е спокойна заради множеството острови в открито море, които служат като естествен вълнолом.

Минахме през Риека и стигнахме до Опатия



– имперският град на Хърватия.Сградите, градините, улиците – всичко в Опатия напомня на славните времена, когато благородниците на Австро-Унгарската империя са идвали тук, за да си почиват. Сякаш по улиците всеки момент ще премине някой херцог с каляска, отиващ на среща със своята любима. Опатия е много зелен град – градините са сенчести и добре поддържани.–Наричат я „Ница на Адриатика”, най-аристократичният курорт на Хърватската ривиера– разходка по крайбрежната алея, откъдето се разкриват невероятни гледки към многобройните островчета. Опатия е нещо средно между Балчик и Монте Карло: стръмни баири с дворци и вили в средиземноморски, бароков стил.Перфектни градини. Разкошна крайбрежна алея за разходки. Дали заради католическата религия, дали заради про-западното влияние на Италия и Австрия, не знам, но тук хората приличат повече на сдържани европейци, отколкото на разпасани балканджии.
  Пътувахме и минахме през градчето Мотовун


 Накрая достигнахме до мястото за нощувка Грознян /нашето интересно попадение/





За това място един ексцентричен англичанин, на който попаднахме в местната кръчма и който живее в едно съседно селце с осем къщи, ни каза, че нищо ново не е строено в града в последните 300 години. Не знам дали е вярно. Градчето е една малка колония на хора на изкуството – художници и музиканти, кацнала на върха на зелен хълм.Разходайки се по тесните каменни улички и каменните укрепления, може да се надникне в любопитни галерии за съвременно изкуство, да се разбере как са майсторили старите занаятчии предмети за бита. Старинни църкви , площади и кули. Грознян е град на художниците ,с известни многочислени галерии , където може да се купят картини, украшения , глинени съдове  изделия от венецианско стъкло.Всяка година в началото на май, малките улички и площадите на Грознян се  преобразяват и се превръщат в истински артистичен кошер .През юли и август се провежда джазов фестивал.
   Страшно се накефих на каменните къщи.Изглеждат страхотийски екстериорно и интериорно! Все едно бях в Тоскана
   Разположен на 260 м надморско ниво. По данни  от 2001 г., населението е  мунициплицирано : Грознян се населява от 785 души, 51,2 % от които са италианци , което прави единственото населено място в Хърватия (и бивша Югославия) с италианско болшинство, 26,2 % — хървати, 18,6 % — се смятат истрийци(на името на полуострова, където се намира).
   Спахме в една стара каменна къща

На следващата сутрин бяхне в близката
Словения
Тя е прекрасна!. Винаги подредена, лъхаща на зеленина, красиви езера и планини, малко, но прекрасно крайбрежие, все неща заслужаващи внимание.Моето понятие за  Словения са перфектни дворове без огради, пътища и къщи. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища Словения е наричана с много имена - може да я срещнете с артистичното "Европа в миниатюра", "Слънчевата страна на Алпите", "Зеленото късче на Европа"... Като започнете от плажовете, снежните планински върхове, хълмовете с лозя и полята със слънчогледи до готическите църкви, бароковите дворци, историческите замъци и сградите в стил "арт нуво", тя предлага много повече, отколкото малката й територия предполага. Градовете на Словения все още носят отпечатъка на Хабсбургската империя и Венецианската Република, докато високо горе в Юлийските Алпи бихте си помислили, че сте в Бавария
   След като преминахме границата със Хърватия се отправихме към Адриатическото крайбрежие на Словения. Разгледахме по-обстойно  Пиран




 Това е невероятно място на Словенското крайбрежие. Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … малък град, в който времето е спряло. Градът е запазил средновековния си вид – тесни улички, покрити с каменни плочи, високи къщи и примамливи безистени. В наши дни градът е едно от най-красивите и примамливи места в Европа. Той е старо пристанище и представлява защитен културен и исторически паметник.
Единствената точка , която отпадна от програмата ни /кракът ме заболя/ беше Парк "Шкоцянски пещери" (Škocjanske jame)

Продължихме към следващата ни цел –езерото Бохин , в Алпите. За целта се отклонихме от магистралата и поехме по малки , но прекрасни /като качество/ , “адреналинни”пътища през планината / за по-направо/ Това беше измислицата на моя авантюристичен мозък и при подготовката бая се страхувах дали е удачно и колко рисково ще е . Заслужаваше си
ПРЕКРАСНИ АЛПИЙСКИ ИЗГЛЕДИ .По пътя видяхме много приятни малки селца с къщички с остри покриви, все едно си в Алпите (или поне Австрия или Германия).





От доста години си мечтаех да посетя езерото Блед - алпийската перла на Словения. На път за него , най-напред посетихме и спахме в самостоятелна дървена къщичка на брега на най-голямото езеро на Словения – Bohinj. ( За нас “романтише” )



Бохин е нешлифованият диамант в короната от величествени природни красоти на северна Словения. Предпочитано пред Блед от местните хора, с доста по-студена и кристално чиста вода и далеч по-"диво", ако такава дума може въобще да се използва за подредения и облагороден до сантиметри местен ландшафт, Бохин е истинска наслада за сетивата. Пътят до там е изключително живописен и преминава през няколко селца, подредени като от Lego сред зеленината, обгърнала тези места. Всичко е толкова пасторално, че изглежда като декор на филм. Църквичка тук, кравички там, къщички с безупречни дворчета, бавно пърпорещ трактор из идеално разграфените обработваеми площи... Всичко говори за удивителна хармония между човек и природа. Водите на Бохин са застинали като неподвижно огледало. Надникваш в тях, а рибките се стрелват във всички посоки. Уникално чистата вода е толкова прозрачна, че можеш да видиш дъното на метри дълбочина. Във всеки случай атракциите са доста по-малко в сравнение с езерото Блед и това го прави предпочитано за хора, които си падат по уединението и абсолютното спокойствие. . Както при всяка забележителност в Словения, и тук хаосът е изключен
   Много симпатични , красиви и сърдечни бяха стопаните на дървената ни къщичка /зад черквата/.

На следващата сутрин , отпочинали и възстановени /Кракът не ме болеше/ поехме напред.
    Блед е планинско градче в Словения и популярна туристическа дестинация, благословена с всички блага на майката Земя. Това име носят и ледниковото езеро, на чиито брегове е издигнат града и малкия остров в него, както и старинен замък в покрайнините. Разположен сред живописна природа, заобиколен от гористите склонове на Юлийските Алпи, Блед и околностите му се нареждат сред най-красивите високопланински курорти. Очарованието на местността, мекия климат и чистият въздух привличат туристи през цялата година, а уникалното съчетание между планина, замък и езеро всяват една романтика в атмосферата, превръщайки Блед в предпочитано място на туристи,не само от страната, а и от чужбина. Наистина много красиво място – не случайно ми попадна в класация топ 10 на най-красивите места в света



Блед е вероятно едно от най-добре уредените откъм инфраструктура езера в Европа! Цялото е опасано от велосипедна и пешеходна алея, която позволява разходки, джогинг, безцелни обиколки с колелета, без да се притесняваш дали няма да те блъсне някой профучаващ автомобил. Навсякъде има пейки с романтичен изглед към острова в единия край на езерото, а лебедите и дивите патици само допринасят всичко да изглежда като приказен пейзаж. ... Самото езеро, разбира се, е черешката на тортата. С магнетичния си изумруденозелен цвят, с вдъхновяващите планини, които го заобикалят, то е истински разкош за любителите на природните красоти. Превърнато е и в предпочитан курорт от словенците, благодарение на голямата находчивост и съобразителност, която очевидно са вложили във всяко нещо - сякаш е мислено в глобален план, в хармония с природата наоколо и с грижа за спокойствието на посетителите. Алеите, пейките, лодките за разходка, дори ресторантчетата наоколо са в абсолютен синхрон с обстановката - няма шумове, няма крещящи цветове, светещи реклами, плакати, билбордове, сергии и прочее гледки, които сме свикнали да виждаме у нас.
Попаднахме и в резиденцията на Тито , откъдето са и едни от най- красивите изгледи
Островът (Blejski otok)



Безспорно едно от най-забележителните места е именно малкото островче с църквата..
.. Крепостта над езерото (Blejski grad)/Посетихме я по-късно/ Масивните каменни стени, изправили се над високата скала току над самото езеро определено са внушителната гледка денем и нощем. Крепостта на Блед е най-старата в Словения и е на малко над 1000 години. Пословичното старание на словенците личи и тук - всичко е идеално подредено, възстановено и поддържано!
Стигнахме и до Ждрелото(каньон )Винтгар-




ММ казваше непрекъснато “Е , няма такова място...”
   Едно от природните чудеса на този благословен район Истинска джунгла сред девствена природа и изумителната река, проправила си път през скалата и по този начин образувала безброй завойчета, малки водопадчета, красиви бистри вирове и други неръкотворни шедьоври. Пътеката е добре поддържана и представлява 1600-метров маршрут през клисурата, който завършва в подножието на 16-метровия водопад Шум Тук през по-голямата част от трасето тя се състои в дървени греди, поставени върху релси, забити в скалите. Просто естествен хоризонтален участък за пътека на много места липсва. И този гредоред пресича реката доста често, така че удоволствието от гледките, минавайки по мостчетата, наистина е огромно. А гледките са великолепни! ... Скалите са надвиснали отгоре, на места разстоянието между двата "бряга" е само няколко метра. А водата... Водата! Така бистра, цветът си мени нюансите от светло изумрудено зелено на по-плитките места до по-тъмно и на места със повечко сини оттенъци на по-дълбоките. На места реката буйно се бие в скалите, преминавайки през мини водопадчета, сякаш иска да покаже кой всъщност е по-силният. След това се успокоява и утихва и ти позволява дори да отидеш до нея. Окото жадно поглъща гледките! И фотоапаратът също се опитва да не изостава.... това е първият национален парк в Европа.
   След всичката тази красота излязохме на магистралата и поехме към Любляна. ЦиЛИВИзацията ни стресна и подтисна. Трябваше ни време да се окопитим
Любляна. Въпреки че спада към средно големите европейски градове, столицата Любляна е запазила приветливостта, характерна за малкия град, а в същото време притежава всички характеристики на метрополис.Много мил, симпатичен , задушевен град/ако може така да се каже/

Тя е малка столица – около 280 000 жители. Характерна архитектурна забележителност е Тройният мост – три моста, разположени ветрилообразно. Градът е спокоен и приятен. Любляна е един прекрасен град - чист, подреден и уютен, китно градче, където всичко е на един ъгъл разстояние. Къщите са в стил, повлиян от съседките й Австрия и Италия - обагрени в оранжево, червено и охра. Хората бяха , спокойни , слънчеви
   Отново се качихме в колата , пресякохме останалата част от Словения и отидохме до следващото но местоспанье – Самобор , в околностите на Загреб (него сме го посещавали). Спахме в едно шато с лозя и ресторант , на един връх на билото

На сутринта прекосихме и останалата част от Хърватия , влязохме в Сърбия и след известно време отбихме от магистралата , за да посетим Нови сад.
   Преди него пътя минава през природен парк "Фрушка гора". Местността е известна като Сръбската Света Гора, като в периода между 15 и 18 век са изградени 35 манастира. До ден днешен са запазени 16 от тях.
Нови Сад-



В Нови Сад пристигнахме към обяд , настанихме се в уникално-луксозна стая , починахме си и след обяд се разхождахме лежерно. Пак ме впечатлиха запазените стари сгради и духът на града. Беше събота и хората се разхождаха ... много ме впечатлиха едни младежи-тинейджъри , които с цялото си сърце си пееха народни песни , акомпанирани от китари. Към тях се присъединяваха , все нови групи млади и песните се лееха (Трогнаха ме , стисна ме гърлото).
В града има впечатляваща катедрала , съборна черква и още няколко други. Присъствахме и на една венчавка и се накефихме на широките души и сръбско веселие
На другия ден /вчера/ благополучно и безпроблемно се прибрахме
След Ниш се почувства , че се приближавале към нашия край /по изгледите и къщите/
Влизайки в София , без да искаме, изводът ни беше – тук е много занемарено…(А би могло и у нас да не е така) Неприятният извод които направихме за себе си през това пътуване, че имаме много хубава страна, но не я ценим, може би поради сбъркано мислене и съзнание и лош материал или поради нещо друго и че още сме много далеч от Европата.
   Тези места, които посетихме, не са екзотика, те са като нас. С тази разлика, че в Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Словения селата са живи, дворовете са поддържани, градините са красиви. Струва ми се, че там хората могат да живеят по-просто и без присъщатата за българите позьорщина. Може би и за това причината е в тази обща травма от войната. Не знам. Но това пътуване беше едно от най-обогатяващите, които съм преживявала. Защото по пътя срещаш не само интересни хора, срещаш и себе си.

Както казах , пътуването ни мина “с песен на уста”. По едно време решихме , че химна ще ни бъде този:

ИЗВИНЕТЕ ЗА ДОСАДАТА

Ихичка, ти си разкошна! Мерси за приказната приказа, коятоот мерак да я дочета прекосих на верев. Довечера предстои задълбочено четене.
Майчице, какви красоти! И ние сме на един хвърлей място!

ИХа  добре сте се завърнали от страхотна екскурзия.Браво на вас, а още по браво на чудесните пътеписи. Тези маршрути съм ги минала преди години с организирана екскурзия. Припомни  ми много приятни неща. Благодаря

ИХА, ето значи къде сте били, а аз си мислех, че кОпаш у ваше село. Браво на вас ентусиасти!
За разлика от Иха, аз пък преди малко се завърнах от честването на Празника на Победата пред паметника на Съветската Армия. Времето е празнично, слънчево, настроението на хората също. От години на този ден слагам цветя в знак на признателност към победителите. Участниците стават все повече и повече, и което ми прави впечатление, че идват много млади хора. Пяха Бисер Киров, трио Грамофон, Илия Луков с танцов състав и още няколко изпълнители. То бяха руски казачок, то право хоро. Голямо веселие.
Присъстваше и част от Безсмъртният полк...Потомците на загиналите носеха портретите им...Предимно млади хора.
Гледах ги и си мислех. Как ли бихме реагирали и какво ли бихме говорили, ако трябваше да изпратим на война синовете и внуците си. Представяте ли си вие мъжки майки Светълчо, Римарче, Мери, Боряна, Яжке, Луси, че и аз. А внуците??? За тях какво да кажем? Моят Николка, Маринкиният Влади, Здравкиният Йойо, Борянкиният Макс, Митето на Луси и още, и още синове и внуци...Да не дава Господ!
А политиците добре да си отварят очите, защото накрая го отнасят обикновените хора и да помнят призива на Юлиус Фучик: ХОРА БДЕТЕ!!!
Нека от Европата не ни замазват очите с измисленият празник - Ден на Европа. Този ден 9.май е Денят на Победата!
Довечера съм на концерт Училището на Ники има 30 годишен юбилей. Бабин убавец ще пее...
Хубав ден ви пожелавам

Само едно изречение - Ако не беше Съветската армия, нямаше да има и Обединена Европа.

Прегръщам ви,момичета!  Благодаря за кафето, за споделените песни, които ми действат много емоционално, за прекрасните макове, за документалната красива приказка... Хубаво, вълнуващо, топло е в къщичката ни.
Още една песен, която слушам днес - тържествена, величествена, разтърсваща!

https://www.youtube.com/watch?v=IS34QubDCAA

Хармонично, благодаря! Цял ден си я пускам тази песен! Само като я слушам настръхвам! Много, много силно емоционална!



И това същото щях да напиша преди малко.


Взехте ми думите от устата, дружки! 


Фло, браво на теб! Сериозна жена-патриот си ти! Моята гордост! 


Целувам ви и отивам да си пускам тестовете на юнака, че го чакат изпити всеки ден. 

Със здраве!