В такива като Магурата нямам проблем - таванът е високо от мен и има изход от другата страна - не се връщаш обратно .
Дишам свободно.
Виж целия пост
Дишам свободно.
Искам да кажа ... (77)
- Публикувана: 7 май 2016, 08:39 ч.
- Последно мнение: 17 май 2016, 19:49 ч.
# 196
11 май 2016, 13:30 ч.
Дано да се оправиш, Жармен
Майка ми се бори за втори път в живота си, изглежда трудно.
Виж целия пост
Аз от три месеца уж се лекувам при специалисти . Но ......... уж има ефект . За депресията - но не и другото.
Дано да се оправиш, Жармен
Майка ми се бори за втори път в живота си, изглежда трудно.
# 197
11 май 2016, 13:35 ч.
А откъде се сдобивате с тази работи бе хора, клаустрофобиите имам предвид? От къде се получава това, каква е първопричината, знаете ли?
Виж целия пост
# 198
11 май 2016, 13:35 ч.
Жармен Трудно е. И аз в тази борба.
Мен не ме е страх от летене. Само при излитане малко ми се изправя косъма, ама се изтърпява
В кола ме е страх много повече.
Много ми се пътува, но и тази година няма да е. Толкова много неща имаме планирани за правене по дом и други работи, че семейният бюджет отива на кино. Ама то и без това и време няма за пътуване, така че няма страшно
Виж целия пост
Трудно е. И аз в тази борба. Мен не ме е страх от летене. Само при излитане малко ми се изправя косъма, ама се изтърпява
В кола ме е страх много повече.Много ми се пътува, но и тази година няма да е. Толкова много неща имаме планирани за правене по дом и други работи, че семейният бюджет отива на кино. Ама то и без това и време няма за пътуване, така че няма страшно
# 199
11 май 2016, 13:38 ч.
Изпуснах ви, но нямах време да надничам много. Завърнахме се в София, сега съм отправила взор към следващото пътуване. Май вече в това е смисълът на живота ми, като изключим семейството. Вкъщи започнах да се чувствам потисната.
Виж целия пост
# 200
11 май 2016, 13:39 ч.
Ами засега уж имало напредък според лекарката - не изглеждам толкова потънала .
Но пък се появиха тези паник атаки и треперенето и безсилието си стоят.
От 3 месеца съм в нищото .
Работата ще я напусна или те ще ме освободят / бях в 6 месечен изпитателен срок /.
За друга работа нямам надежда - най-вече се обзаведох с това треперене и не съм способна на нищо в момента.
ММ уж ме подкрепя , но и на моменти не го приема сериозно.
Синът ми влиза в ранен пубертет - отговаря , не му се учи . Аз нямам сили да му помогна , да бъда майката от която има нужда.
На моменти знам и мисля затъвам още и още . Няма изход .
Шепата хапчета не е решение . Затова не исках да ходя на лекар.
Преди години пак съм имала проблеми , но беше по-лека форма.
Благодаря ви
Виж целия пост
Но пък се появиха тези паник атаки и треперенето и безсилието си стоят.
От 3 месеца съм в нищото .
Работата ще я напусна или те ще ме освободят / бях в 6 месечен изпитателен срок /.
За друга работа нямам надежда - най-вече се обзаведох с това треперене и не съм способна на нищо в момента.
ММ уж ме подкрепя , но и на моменти не го приема сериозно.
Синът ми влиза в ранен пубертет - отговаря , не му се учи . Аз нямам сили да му помогна , да бъда майката от която има нужда.
На моменти знам и мисля затъвам още и още . Няма изход .
Шепата хапчета не е решение . Затова не исках да ходя на лекар.
Преди години пак съм имала проблеми , но беше по-лека форма.
Благодаря ви
# 201
11 май 2016, 13:49 ч.
Абе решение си е шепата хапчета, ама знам, че има хора, които бягат от това.
Виж целия пост
# 202
11 май 2016, 13:50 ч.
Нямам проблеми със самолетите и пещерите, но ако е прекалено тясно и аз бих се паникьосала понякога. И аз имам паник атаки, но от доста време се проявяват много рядко. Имах един период, в който бяха супер мощни, онези, от които си сигурен, че ще пукнеш до 2 минути. Не сдъм ходила на лекар, някак свикнах, че всичко е в главата ми, започнах да не им обръщам внимание и сами отшумяха. Но бих отишла при специалист. Не се чувствам на 6 и в добра кондиция. Само когато съм на път ми е добре. Едва ли ще се наканя де. Ще чакам пак от самосебе си да ми мине... 
Виж целия пост
# 203
11 май 2016, 13:52 ч.
Нямам идея. При мен всеки път е различно. В пещери съм влизала и не ми е ставало зле. За задни седалки в кола без врати изобщо не ми е проблем, дори няма и да се замисля. В асансьори също не ме е страх. Но в големи помещения пълни с народ понякога ми става зле. Интересно как нито веднъж не ми е прилошавало в моловете, даже напротив - чувствам се отлично, особено ако ми попадне находка.
Виж целия пост
А откъде се сдобивате с тази работи бе хора, клаустрофобиите имам предвид? От къде се получава това, каква е първопричината, знаете ли?
# 204
11 май 2016, 13:53 ч.
О, Тони, да, подсети ме, че и на мен по-скоро сред навалица и шарения ми става лошо и искам да се скрия някъде.
Виж целия пост
# 205
11 май 2016, 13:54 ч.
Имам страх единствено от високо. Съответно имам проблем с летенето, но не до там, че да позволя да провали някоя екскурзия. Нито клаустрофобии имам, нито някога съм получавала паник атаки, не ме е страх от пещери и изобщо затворени пространства.
Виж целия пост
# 206
11 май 2016, 13:56 ч.
Жармен, мила, от цялото си сърце ти желая да се оправиш, да намериш смисъла да продължиш. Според мен тези състояния до голяма степен зависят от волята на човек да се застави да гледа по-положително.. не знам, знам, че е тежък процеса по изплуването, но ти го желая!! Искрено! 
Ша, и аз не зная от какво се получава това, но бяхме миналата година на тийм билдинг, и едната част беше влизане в Ягодинската пещера...хора, излязох ревеейки. Никога съм нямала клаустрофобия, но .. влизайки, заключиха зад нас и единствения изход беше 2 км. по-нататък, през пещерата, ходейки. Имах чувството, че се задушавам, че ще ме затисне нещо отгоре, беше ужасно.
Да кажа, че за почивните дни покрай 24 май запазих в някакво ваканционно селище Ива на самия яз. Доспат http://www.rodopi-iva.com/index.php. Някой ходил ли е, да сподели? Звучи добре, надявам се да е хубаво.
Виж целия пост
Жармен, мила, от цялото си сърце ти желая да се оправиш, да намериш смисъла да продължиш. Според мен тези състояния до голяма степен зависят от волята на човек да се застави да гледа по-положително.. не знам, знам, че е тежък процеса по изплуването, но ти го желая!! Искрено! Ша, и аз не зная от какво се получава това, но бяхме миналата година на тийм билдинг, и едната част беше влизане в Ягодинската пещера...хора, излязох ревеейки. Никога съм нямала клаустрофобия, но .. влизайки, заключиха зад нас и единствения изход беше 2 км. по-нататък, през пещерата, ходейки. Имах чувството, че се задушавам, че ще ме затисне нещо отгоре, беше ужасно.
Да кажа, че за почивните дни покрай 24 май запазих в някакво ваканционно селище Ива на самия яз. Доспат http://www.rodopi-iva.com/index.php. Някой ходил ли е, да сподели? Звучи добре, надявам се да е хубаво.
# 207
11 май 2016, 13:57 ч.
Захир, аз съм била в съседния комплекс, но Ива ми изглеждаше по-хубаво. То там се ходи заради природата, а тя е прекрасна.
Виж целия пост
# 208
11 май 2016, 13:57 ч.
Тонка, ние също ходим навсякъде с децата. Миналата седмица, отивайки за Будапеща, сръбският митничар ни каза, че сме луди, че сме помънкали и бебето с нас, в града пък една местна също се учуди, че сме с него. Много трудно ни беше с него, че той в количка не обича да стои, а спи само на легло, но въпреки всичко, вече планираме следващата дестинация догодина . Двуумим се между Виена и Барселона 
. Не знаем, обаче, от къде ще летим и не гледам билети.
Обожавам да пътувам и сме се разбрали вместо да се чудим какви подаръци да си подаряваме, да си подаряваме преживявания и красиви спомени, демек, екскурзия зад граница. Исках тази събота да скокнем до Гърция за един ден, така ми се яде гръцка мусака и морска храна, но съпругът ми подбели очи и няма да имам късмет.
Иначе, 2 от обективите ми са счупени, а ремонтът на по-важния и скъп е много, много пари... евентуално. Имам спешна нужда от поне още един. И там ще летят няколко хиляди. Пък и поводите за подаръци минаха, нямам късмет, за радост на съпруга ми.
Жармен, съчувствам ти. От доста време ми звучиш потисната, вероятно това е причината. Дано скоро излезеш от дупката.
Виж целия пост
. Двуумим се между Виена и Барселона . Не знаем, обаче, от къде ще летим и не гледам билети. Обожавам да пътувам и сме се разбрали вместо да се чудим какви подаръци да си подаряваме, да си подаряваме преживявания и красиви спомени, демек, екскурзия зад граница
. Исках тази събота да скокнем до Гърция за един ден, така ми се яде гръцка мусака и морска храна, но съпругът ми подбели очи и няма да имам късмет. Иначе, 2 от обективите ми са счупени, а ремонтът на по-важния и скъп е много, много пари... евентуално. Имам спешна нужда от поне още един. И там ще летят няколко хиляди. Пък и поводите за подаръци минаха, нямам късмет, за радост на съпруга ми
.Жармен, съчувствам ти. От доста време ми звучиш потисната, вероятно това е причината. Дано скоро излезеш от дупката.
# 209
11 май 2016, 13:59 ч.
Захир, на теб може да са ти се видели 2 км, но Ягодинската е някъде около 400 м. 
Два пъти съм я минавала. Тя принципно е много дълга, но отсечката за посетители е съкратена.
Жармен, стискам палци и се надявам постепенно да се възстановиш. Знам колко страда качеството на живот, когато се чувстваш непълноценен поради дадени обстоятелства.
Виж целия пост
Два пъти съм я минавала. Тя принципно е много дълга, но отсечката за посетители е съкратена. Жармен, стискам палци и се надявам постепенно да се възстановиш. Знам колко страда качеството на живот, когато се чувстваш непълноценен поради дадени обстоятелства.
Препоръчани теми