Захир, вчера гледах снимки от Матера. Разкошно е. На мен само на такива места ми се ходи.
Виж целия пост
Искам да кажа ... (77)
- Публикувана: 7 май 2016, 08:39 ч.
- Последно мнение: 17 май 2016, 19:49 ч.
# 180
11 май 2016, 12:10 ч.
# 181
11 май 2016, 12:30 ч.
Ekatrina, страхът от летене се преодолява с летене. Казва ти го човек, който е имал проблеми като панически атаки и тревожност. По всички показатели летенето е по-безопасно. И в автобуса нямаш голям контрол. Вземи си хапчета, напий се или нещо друго. Няма сила на света, която да ме накара да се лашкам в автобус два дена като мога да летя 3 часа. Докато се настаните и излетите минават поне 30-40 минути, после сервират, което ти отнема вниманието. Ядеш и ти отсервират и са минали още час и половина и идва кацане. Не се усещат полетите в Европа.
Презокеанските са друга бира, но пак не е драма. Гледаш филми, четеш, разхождаш се. Знам какво е страх от летене, но когато си във въздуха някак си не е толкова гадно. Не се лишавай от хубави емоции заради това.
Виж целия пост
Презокеанските са друга бира, но пак не е драма. Гледаш филми, четеш, разхождаш се. Знам какво е страх от летене, но когато си във въздуха някак си не е толкова гадно. Не се лишавай от хубави емоции заради това.
# 182
11 май 2016, 12:34 ч.
И мен ме е страх от летене, но в крайна сметка няма да лишавам детето си (и себе си, разбира се) от хубави преживявания, заради моите глупави страхове. Няма да ви казвам от колко време не съм се качвала на самолет. А е много странно - хем ме сърби, хем ме боли. Обиколихме повечето дестинации, които са на прилично разстояние с кола и вече няма мърдане, трябва самолетът да влезе в действие. 
Виж целия пост
# 183
11 май 2016, 12:44 ч.
Tonka, няма страшно. В Европа е наистина много неусетно. Пробвайте Европейски полети първо и после и при мен ще дойдете 
. При мен страхът е до включването на моторите, после знам, че няма какво да направя и се отпускам.
Виж целия пост
. При мен страхът е до включването на моторите, после знам, че няма какво да направя и се отпускам.
# 184
11 май 2016, 12:51 ч.
Аз на моменти имам пристъпи на клаустрофобия и това ме притеснява. Като знам, че съм "заклещена" и не мога да изляза навън, ме хваща паниката и имам чувството, че се задушавам и полудявам. Последно ми се случи в Джъмбо преди Коледа. 
Виж целия пост
# 185
11 май 2016, 12:53 ч.
Досега всичките ми полети са били много леки и безпроблемни, не усещам кога излитаме, кога се приземяваме. Дано все така да е. Но никога не ме е било страх. Ако трябва да съм честна - повече се страхувам при пътуване с кола/автобус...
Виж целия пост
# 186
11 май 2016, 12:56 ч.
Добър ден
Това ме усмихна днес , дано и вас успее
В такъв период съм , че не мога да чета внимателно и следя теми тук . Извинявам се ,ако нахлувам неадекватно.
В момента имам пристъпи на клаустрофобия , паник атаки и какво ли не
Виж целия пост
Това ме усмихна днес , дано и вас успее
В такъв период съм , че не мога да чета внимателно и следя теми тук . Извинявам се ,ако нахлувам неадекватно.
Tonka, няма страшно. В Европа е наистина много неусетно. Пробвайте Европейски полети първо и после и при мен ще дойдете . При мен страхът е до включването на моторите, после знам, че няма какво да направя и се отпускам.
. При мен страхът е до включването на моторите, после знам, че няма какво да направя и се отпускам.
# 187
11 май 2016, 13:00 ч.
Тонка, аз, когато още страдах от подобни, а нямаше как да не летя си казвах, че ако ме хване паника екипажа да му мисли. Носи си някакви лекове, които ти помагат и пийни едно-две по време на полета.
Не си спомням дали съм писала за едим полет от Италия с Ал Италия, когато храната свърши пред последните два реда седалки, а ние бяхме настанени там. Мисля, че им изпихме резервите от алкохол за месец напред
.
Жармен, ще минат.
Виж целия пост
Аз на моменти имам пристъпи на клаустрофобия и това ме притеснява. Като знам, че съм "заклещена" и не мога да изляза навън, ме хваща паниката и имам чувството, че се задушавам и полудявам. Последно ми се случи в Джъмбо преди Коледа.
Тонка, аз, когато още страдах от подобни, а нямаше как да не летя си казвах, че ако ме хване паника екипажа да му мисли. Носи си някакви лекове, които ти помагат и пийни едно-две по време на полета.
Не си спомням дали съм писала за едим полет от Италия с Ал Италия, когато храната свърши пред последните два реда седалки, а ние бяхме настанени там. Мисля, че им изпихме резервите от алкохол за месец напред
.Жармен, ще минат.
# 188
11 май 2016, 13:02 ч.
Жармен, това с паник атаките е ужасно:( Веснъж ми се случи и ще го помня винаги. Дано намериш начин да ги преодолееш, търси специалист за помощ
Толкова съм летяла, че не ми пука изобщо. Вероятността да стане беля с кола е хиляди пъти по- голяма, каквото ми е писано такова:) А не е, като да не ме е друсало, хеле към Америка беше ужас, един от компанията беше на лекарства и алкохол през целия полет, по едно време искаше да слиза:)))
Виж целия пост
Толкова съм летяла, че не ми пука изобщо. Вероятността да стане беля с кола е хиляди пъти по- голяма, каквото ми е писано такова:) А не е, като да не ме е друсало, хеле към Америка беше ужас, един от компанията беше на лекарства и алкохол през целия полет, по едно време искаше да слиза:)))
# 189
11 май 2016, 13:04 ч.
никакъв проблем с летенето нямам аз. спя си.
обаче имам проблем с часовите разлики
първите два дни съм много неадекватна...
Виж целия пост
обаче имам проблем с часовите разлики
първите два дни съм много неадекватна...
# 190
11 май 2016, 13:07 ч.
Аз от три месеца уж се лекувам при специалисти . Но ......... уж има ефект . За депресията - но не и другото.
Виж целия пост
# 191
11 май 2016, 13:14 ч.
Аз пък никакви негативи нямам от летенето, освен страхът, който имах - отдавна го преодолях. За часовата разлика си имам механизъм, не си лягам, докато не стане време за лягане където съм. На другия ден съм ОК.
Виж целия пост
никакъв проблем с летенето нямам аз. спя си.
обаче имам проблем с часовите разлики първите два дни съм много неадекватна...
обаче имам проблем с часовите разлики
първите два дни съм много неадекватна...Аз пък никакви негативи нямам от летенето, освен страхът, който имах - отдавна го преодолях. За часовата разлика си имам механизъм, не си лягам, докато не стане време за лягане където съм. На другия ден съм ОК.
# 192
11 май 2016, 13:22 ч.
Аз съм по същият начин. Нямам ли постоянен достъп до изход, полудявам. По тази причина, няма сила, която да ме накара, да се кача на задната седалка в кола с две врати.
Виж целия пост
Аз на моменти имам пристъпи на клаустрофобия и това ме притеснява. Като знам, че съм "заклещена" и не мога да изляза навън, ме хваща паниката и имам чувството, че се задушавам и полудявам. Последно ми се случи в Джъмбо преди Коледа.
# 193
11 май 2016, 13:27 ч.
За пръв път получих такъв пристъп като дете - 2-3 клас на училищна екскурзия в пещерата Леденика .
Ходила съм поне 5 пъти - все от училище - не съм се издавала - но беше ужасно - особено в тесните места.
Красива е , но не бих я посетила пак.
На работа има такива цехове с ниско налягане и без прозорци - бяхме един месец преместени в такъв . Чувствах се ужасно.Съответно трябваше да се правя , че ми няма нищо . Колегите ми са всичко друго , но не и толерантни . Биха ме приели за луда.
Виж целия пост
Ходила съм поне 5 пъти - все от училище - не съм се издавала - но беше ужасно - особено в тесните места.
Красива е , но не бих я посетила пак.
На работа има такива цехове с ниско налягане и без прозорци - бяхме един месец преместени в такъв . Чувствах се ужасно.Съответно трябваше да се правя , че ми няма нищо . Колегите ми са всичко друго , но не и толерантни . Биха ме приели за луда.
# 194
11 май 2016, 13:28 ч.
силно се съмнявам, че някой ще ме убеди да вляза в пещера 
Виж целия пост
Препоръчани теми