Искам да кажа ... (77)

  • 65 663
  • 739
# 240
Жармен, не се бой толкова от лекарствата, понякога без тях не става. Не си мисли - почна ли ги веднъж, няма спиране, от мен човек не става и т.н. Дясната ми ръка в хотела и момиче, което много обичам страда от паническо разстройство. От нищото започна, просто един ден припадна на работа, ама с гърч, каза че чувства, че умира. Изглеждаше страшно, само да гледаш, тя какво е преживяла... Та сега има подобрение,
продължава да се бои да стои сама, от асансьор, за самолет да не говорим, но се владее, не стига до атака... Пи лекарства по схема, за определено време, спря ги пак по схема, сега взима само при нужда. Без лекарствата нямаше да се справи, опита, стана много по- зле. И тя се страхуваше да не привикне, да не би да не може да ги спре, нищо такова не стана. Трябва само добър лекар, който знае с какво си има работа, да назначи адекватно лечение. Не се предавай и отчайвай, има оправия и ти ще се оправиш! Имаш за кого да мислиш Hug
Това са "неверни" болести, хора, които не са запознати трудно приемат, как така не можеш да спреш да мислиш за еди какво си. Кураж, няма да е все така Hug

Досега бях на работа, първи ден цикъл, корема ме скъса. Закъсня ми един ден, за да съвпадне с голям семинар, да си имам късмета... Организаторката беше първескиня:) сефте се занимаваше с такова нещо. Съответно списъка и ставаше само за поставка за кафе...голямо мазало, отделни фактури  на всеки и все пак касата ми излезе до стотинка! ГолЕма съм бе:) Та сега съм гладна, изморена и удоволетворена:)
Виж целия пост
# 241
Като ви чета как ви се пътува, явно аз съм повредена  newsm78. На мен пък не ми се пътува  Rolling Eyes. По-точно не ми се стяга багаж,  иначе пътуването ми е ок, чета си  по път, обикновено. Винаги приготвянето на багаж ми е било дерт...майка ми е същата. Вадя дрехи, пробвам ги, правя ги на комплекти...Шантава работа. Чанти/обувки...все пак има и значение какъв е поводът-туризъм, почивка; транспортът- за количеството багаж. Явно ми е период някакъв, преди много бързо се стягах за пътувания и почивки.
Ей сега говорих с майка ми за едно прословуто ходене до Прага. Не можем да се напаснем 2 години  ooooh!.Наумила си да водим и внука (моят син,демек). Той се запъва, не ще. А имаме там роднини, да ги видим, ама трябва и с тях да  се уговорим...ами изморяват ме такива кандърми  Crossing Arms
Виж целия пост
# 242
Жармен  Hug И аз помислих, че дъщеря ти ти липсва и отключваш нещо. Желая ти бързо да се справиш.
Виж целия пост
# 243
Гена, и за мен стягането на багаж е много омразна работа, особено ако трябва да стегна за цялото семейство. И кандърми не обичам, ходила съм с майка ми на почивка един път, точно колкото да си припомня защо мразех семейните почивки като дете, с нея - никога вече. То е по-добре да тръгнеш с някоя принцеса, с по-малко претенции ще е и по-малко ще се цупи, дори децата не се държат така лошо.
Виж целия пост
# 244
Тегаво си е стягането на багаж. От известно време ми е по-лесно - всеки си приготвя неговото и ми ги струпва на спалнята да го подредя по раниците/саковете. Другите багажи са по списък и се събират бързо.
Сега сме в процес на писането и подготвяне на нов списък - за Козлодуй-Околчица за големия  Simple Smile
Виж целия пост
# 245
Гено, мари, какви са тия катове дрехи и комплекти чанти с кундури:) Ние пътуваме само с голям ръчен багаж, два панталона с две ризи, няколко тениски, едни къси дънки и една рокля за РД, това е:) Ако нещо затрябва ще си купим.
Много има кой да ме гледа там, да ми е удобно е важно. Купила съм всички принадлежности в трвъл размери да не заемат място. За 6-7 дни не ми се мъкнат големи куфари, не ми се чекира. Ергени сме нищо не ни трябва. Виж, като съм с децата е ужас, за уикенд тръгвам с повече багаж, отколкото сега за сседмица, лекарства инхалатор и какво ли не:)
Виж целия пост
# 246
Контеске, трябва ни по-голямо жилище, поне 4 стаи. Не сме претенциозни за квартал, ще си останем в сегашния, защото ни устройва идеално. Всъщност съвсем случайно едно момиче от форума ме покани да видим апартамента им и го усетих веднага като мой. Голям е и с интересно разположение, а не обичайното скучновато. Ходихме и на други огледи и макар и да видяхме финансово по-изгодни жилища, аз искам точно това. За съжаление за да го купим, трябва да продадем първо нашето и сега разни хора идват и ни газят дома, но нали е за добро. Не знам дали ще ни се подредят нещата, защото е трудна ситуацията. Все пак хората с апартамента няма да ни чакат вечно. Успокояващо донякъде е, че те все още не са го обявили официално за продан и може да изчакат поне 2 месеца. Решила съм да не се нервирам, пък каквото стане.
Виж целия пост
# 247
Ъндър, аз не се страхувам от самото летене, а от терористичните атаки зачестили в последно време.Даже и кошмари сънувам Tired

Жармен, точно защото подтискаш емоции и чувства се получават сривовете, възможно е това подтискане да е от детството още.В началото лекарствата помагат за влезе човек в някакво равновесие, но после вече трябва да се търси причината и да се отработи травмата.Защото докато причината за паник атаките или треперенето съществува те винаги ще се връщат.Това е защитен механизъм на психиката, защото тя не търпи напрежение и алармира чрез физически симптоми. Аз 6 години вече се боря, в началото бях с антидепресанти за няколко месеца, но после реших да се лекувам по друг начин. Hug

Аз съм много уморена, нямам търпение да минат 2 седмици, да приключат матурите, имам още 1 изпит и ще си почивам вече Mr. Green
Виж целия пост
# 248
А,де... newsm78,пък да кажеш,че много се глася-погледнал се Илия,пак в тия hahaha....Даже и козметика не нося кой знае каква...Ама приготвям и на ММ багажа, и на детето,дори и да не идва с нас,нали го провождам на бабите,както и на котката багажа  bowuu.Пък тя е момиченце, поимва багаж  Mr. Green
Имаше време, когато комплектите ги правех по цветове- моите и на мъжО... жена без акъл ви казвам   bowuu
Ама,успокоихте ме,де...че не ме въодушевява тая работа.
А и за 3 и за 13 дни количеството е все същото-като намятам бельо и пижами и ей го на. А и момчетата с техните спортни интереси  ooooh!.
Тони,успех  Peace
Виж целия пост
# 249
Ъхъ, от пижамите ще да ти е обема, ние не носим, ще спим голиии:))) Joy

Тони, дано станат нещата и си вземете това жилище, дето ти е на сърце  Hug
Виж целия пост
# 250
Божеее, и при нас пижамите са табу. Слагаме по една тениска, а отдолу гащи и така спим. Всъщност имам една пижама, която си я ползвам като анцуг вкъщи. Но нощем сме си неглиже.
Жаки, благодаря.  Hug
Виж целия пост
# 251
 Състоянието ми
Скрит текст:
е вследствие на работата ми, стреса / от спецификата на самата работа - на смени , в сепцифична среда и т.н./ + и най -вече хората - бях подложена на чист психически тормоз от моя екип и то не несъзнателно  ,а целенасочен . Даже преди да го усетя - други колеги ме предупреждаваха / но под сурдинка да не ги чуе някой /.
 Грешката си е изцяло моя. Трябваше да напусна навреме . Просто няма друга работа и уж чаках нещо по -добро. После се отложи чакането с още месеци и аз рухнах.
 Бях решила да не влизам в конфликт с никой и колкото и да ме нападаха и обиждаха , толкова по - мила ставах и се мъчех да оправя нещата с добро. Приеха ме за слаба и страхлива . Щото не обиждам и не скачам да се карам и викам за щяло и нещяло.
  Момент преди да се отключи и да рухна на 29-ти се случи нещо - една случка , която би трябвало да ме вдигне на крака . Която накара моите т.нар. насилници да се почувстват гузни и засрамени от себе си и то без моя намеса. 
  На 1- ви март аз получих криза - безпричинен плач и треперене . Нямаше причина просто.
  Дните преди това бях решила и усетила , че вече не ми пука и съм прескочила и ще удържа до край.
 Да,ама не рухнах.
    Не исках да ходя на лекари - попаднах на такава , която реши че с хапчета ще ме оправи.
  Та кажете потока от завист , злоба и агресия който се изля върху мен да го лекувам с хапчета правеща ме зависима .
  Та проблемът е такъв - напусна ли работата оставам без доход . Но остана ли - ами няма как да остана вече - превърнах се в зомби , развалина - реших да потисна и да търпя - нали трябвало да се яде както казват . Не ми се получи .
   Не се справих . Неустойчива съм. Неприспособима.
Който иска да не го чете - не искам да натоварвам никой тук и съжалявам , че си излях душата днес.
 Благодаря за съчувствието и подкрепата . Но ми е тъпо да си лея тегобите и дивотиите .
Виж целия пост
# 252
Тони, много се радвам за вас.  Hug
Това са супер хубави емоции и много ще ми е драго да споделиш когато стане.
И снимки харесвам да разглеждам на интериори и наредби Blush

За 4 спални ли става въпрос?
Аз като някой албански реотан да попитам да нямате новина и вие?  Heart Eyes Flutter


Жармен , публикували сме заедно.
Понякога съдбата ни дава знаци  и е добре да я послушаме. Имаше някаква поговорка че понякога ни се случва не това, което искаме, а това, от което имаме нужда!   Hug

Виж целия пост
# 253
 
Скрит текст:
newsm47
Имаме си ние травъл пижами  smile3534, не се ли огащя до ушите аз, моят не заспива  smile3533.
Абе,а я не ме стресирайте така  Crossing Arms

Жармен, грешката ти е,че си подходила прекалено търпеливо  Tired. Ясно, че едва ли си имала друг избор за работа, едва ли би търпяла иначе....В малък град с ограничени възможности за доходи и работа  Tired,ама иди и им се развикай поне. Върни им го! Не си от желязо и не допускай да те мачкат така,колкото и да нямаш избор и гръб  Naughty! Примирението предизвиква обратен ефект,надъхва такива "хора",обикновено!
Виж целия пост
# 254
Скрит текст:


 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия