Искам да кажа ... (77)

Чак ми стана страшно като ви чета - не знам защо си мислех, че това паник атаките са нещо изключително рядко, което се случва на изключително малко хора, а се оказва, че съвсем не е така.

Нямам страх от летене, височини или тесни прстранства, но и аз не обичам шарени и пренаселени места. Точно Джъмбо никога не съм го обикаляла и разглеждала цялото - влизам, вземам каквото трябва  и излизам иначе почва да ме боли главата и да ми бучат ушите.

Ноооо аз имам друга фобия, която за останалите е меко казано смешна - изпитвам неописуем страх от котки. Не мога да се контролирам, понякога имам чувството, че ще припадна от ужас. Вцепенявам се цялата, не мога да мръдна, докато някой не изгони котката. Не знам ка да го преодолея, с годините става по- зле.

Стейси, ти така ме зарадва, когато каза, че си говорила с някой и си казала, че имаш позната в Австралия   и аз така чувствм повечето хора тук.

Няма защо Ще ми е интересно да разкажеш след осъществяване на идеята.
В Туризъм има и една тема за изгодни полети, погледни я. Записала съм си полезни линкове от нея за времето, когато се реша да летим занякъде

Обичам да чета пътеписи и следя няколко блога.
Хич ме няма по писането, а и много и бързо забравям цени, подробности и т.н. Мъжът ми ме врънка да опиша тазгодишното пътуване, но хич нямам муза, че и време.

Тази екскурзия сме я обещали на девойката. Тя е най-голямата фенка. От догодина ще има корейски език в нейната гимназия, за първи път, и още щом разбра, светкавично се записа. Знае буквите, може да си пише името и други думи.

Mariposa_Malva, имам такава приятелка, която изпитва силен страх от котки. Като бяхме малки, плачеше, ако я наближи котка. Уплашила се нещо като дете и затова.

Аз съм склонна да изпадна в истерия, когато видя дъщеря ми до прозорец. Вкъщи за огромно съжаление в две от стаите има легла под прозорците и ако човек се качи върху тях, первазът му идва до коленете. Забранила съм на Кати да припарва, обаче се е случвало да отвори прозореца и да гледа навън, при което започвам да крещя истерично и да я дърпам за дрехите. С радост бих купила жилище на първи етаж, нищо че не са от предпочитаните за живеене. Максимумът ми е 4-ти етаж и такова търсене съм задала.

Абсолютно същото е при мен. Не знам на какво се дължи. Никога не съм галила котка, не съм стояла в една стая, ако я видя на улицата минавам колкото се може по-далеч от нея.

Ние сме на трети етаж. Не разрешавам дори на мъжа ми да се протегне към климатика отвън. 
Някой път той ми се сопва, че прекалявам и ще свърши каквото е наумил. Тогава задължително изчезвам в банята или другаде и там чакам да дойде и да ми каже, че е свършил.

От високо и мен ме е страх. Страх ме е и от дълбоки води. Прилошава ми в Джъмбо, молове, дори и навън, ако има струпване на много хора.

Жаки, помня аз, че миналата година ходихме и двете в средата на май в Рим, а и Онна ходи, даже с големия им син. Аз не можах да се наситя на този град и затова тази година повторихме, пак в същата квартира и вече мога да кажа, че се чувствам удовлетворена и времето ми стигна. Ще чакаме значи да разказваш подробно за Барселона, защото се вижда, че за догодина има много желаещи!
Лиляна я чакам да разкаже за Дубай, макар че аз по-скоро няма да отида тази година, нещо не ми се ходи там точно - на мен ми дай църкви, паркове и галерии, а в Дубайската тема чета за забележителности тип мол, хотел и изкуствен остров, пък и август ще е непоносимо.
Тонка, запомнила съм, че пътувате винаги с детето, затова уточних, че Рим не е много подходящ за разглеждане с деца, може де, ама много от най-хубавите според мен неща за тях ще са досадни.

Янечек, права си, но не съвсем. Не познавам Кати, но моя пубер все се вреше в галериите и в катедралите. Едвам го изчопляхме от там.

Здравейте, чинно си ви изчитам, но не винаги имам време да пиша. Или пък и да искам да се включа по някоя тема вие вече сте минали на следващата 
Но наистина, като че ли по-малко хора пишат, но това си е нормално 

Много ми се хойка и на мен, ама кога ще е ... не знам.
И Рим, и Париж, както и Барселона все още са ми в листата на чакащите. Дано само да е скоро.
Една от топ дестинациите ми е Москва. Просто трябва да стъпя на Красная площадь задължително.
И Санкт Петербург. Само милото да каже и за 24 часа съм организирала вси-чко, даже и багажа 

Записах децата на езиков лагер тази година. Във Вилиленд. Дано да си прекарат добре.

И аз искам да посетя тези 2 руски града. Много, много искаме със съпруга ми. Засега чисто финансови са ни спирачките. Надявам се до 2-3 години да си сбъднем мечтата, а съм му обещала, че ще го водя на F1 там.

само не ходете в Москва през зимата:) впечатляващо е, на -30 също е впечатляващо, ама по-добре не

Аз съм абсолютно същата. Особено на кръстовището на Кр.село непрекъснато дърпам разни възрастни хора да не минават на червено, защо от ляво връхлитат коли с висока скорост да хванат светофара. Даже понакога им се карам. Гледаш го, душа под наем носи, с два бастуна пристъпя, обаче хукнал на червено, щото отдясно колите са спрели. Сега кръстовището е затворено за година и половина, ще разхлабя малко.

От високо като гедам и аз като че ли чувствам порив да се метна долу. Обяснявах си го с това, че дълги години тренирах скокове във вода и тези от 10 м мисочина ми бяха най-любимите. Обаче ето че има други хора, дето височината ги "дърпа".

Фобия от тълпа получих при първото си ходене в Пекин. Бях с колегата на мъжа ми от посолството в Китай, за пръв път го виждах. На търговската улица Дългото спокойствие, която е 47 км. В двете посоки текат по три изключително пълноводни реки от пешеходци, велосипедисти и автомобили. Изведнъж изгубих човека. Обзе ме паника - не знаех дали ще го позная в тълпата и са паникьосах какво ще правя, ако съм го изгубила. Изведнъж ми се стори, че цялата тази гмеж от пъплещи човечета идва срещу мен и ще ме прегази. Понеже не знаех какво да правя, клекнах долу. Започнаха да ме заобикалят, той вече ме търсеше и ме видя. Половин час треперих след това.
Това беше само веднъж. Но и до днес предпочитам да избягвам големи човешки стълпотворения. На концерт, примерно, изчаквам всички да се изнесат и тогава си тръгвам, не обичам да ме бутат, да ме допират и да ме "подкарват" като добитък.

Жармен, истината е, че никой не може да ти помогне, ако ти сама не си помогнеш. Търси начина, ще го намериш, сигурна съм.  
Съчувствам ти, защото знам какво е паническа атака - при мен се изразяваше с внезапна тахикардия. Оказа се проблем с щитовидната жлеза, но ми бяха нужни около две години да се справя напълно.

Янечек се намира в любимата ми дестинация! 

Някой ден ще се върна в Европа и ще го посетя. 
 Все си говорим у дома, че се надявам и искам да се пенсионираме в Италия или южна Франция, а мъжа ми пък говори за Испания Общо взето ще сме наблизо 

Тонка, много добре звучи Барселона. Париж е красиво, но не беше това, което очаквах.
А Диснилед си струва посещението поне за 10 дни.
 
Ние сме решили да отидем до американския Дисниленд до 1-2 години, но нямаме твърди планове. Определено си трябва по-дълга почивка за да се разгледат поне по-голямата част от атракциите.

Честито ви решение за нов дом. 
Какво търсите?

Жармен, съжалявам, че минаваш през това! Усещах, че нещата не са ок около теб и се надявам със смяната на лекаря да се смени и положението!


Тази и миналата година покрай дома и ремонтите  не оставаше кой знае какъв бюджет за ваканции, а и сега пък няма как, защото отново отворих бизнес и започнах работа от къщи и нямам сигурни заместници.

Ще съм на пълна заетост лятото, но се надявам да вземем някой и друг свободен ден покрай дългите два уикенда през юли и август и да се разходим нанякъде. Тук лятото е невероятно топло и дълго и има милиони места из страната да се отиде през уикендите особено ако ви се пътува по 4-8-10 часа с кола.

През зимата плануваме една 2 седмична ваканция до някое топло местенце.
Засега само ще ви чета къде сте ходили