Трудно проговаряне - ТЕМА 20

Да, така е. Родителите трябва да имат вяра в децата си, да ги подкрепят и обичат такива каквито са.

Да, моят мъж, който го гледа, твърди, че според него няма нищо, но и да има какво от това...аз още преживявам, а той иска да го води на село да играе с децата там...аз все вярвам, че тази лекарка утре ще е професионалист и ще каже как да действаме. Вие в началото как преживяхте всичко това с различието?

А сега на колко е, как е?

Завърши втори клас и е на 9 и половина. Проговори ( изречение с две думи) на 4 и 8 месеца като преди това беше терапевтиран откак навърши 3 години и 4 месеца.


Да приема че е различен ми отне много повече отколкото на съпруга ми. Той е по- мъдър житейски  от мен, по прагматичен по концентриран, по конструктивен. Аз съм по емоционална повече психясвам .... поне 6 месеца бях с пристъпи на страх сърцебиене, нощни пристъпи на паника когато се събуждам с ядам в хола и рева рева,имах засилване и зачестяване на мигренозните главоболия. Не можех да яма да спя, беше трудно. Но човек пада докато не стигне дъното.

Май и при нас ще е така...

Аз редовно изпадам в периоди на отчаяние и започвам да му поставям най-различни диагнози. Сега съм в такъв период и подобно на _re_ge ставам рано (разбирай 4-5 часа) и почвам да гледам клипчета из интернет, чета. Най - лошото при мен е, че на моменти си го "изкарвам" на детето (не ме убивайте), ама трябва да си го призная - карам му се, напъвам го, изисквам чудеса. В тези периоди не мога да понасям себе си, а той дребния си ме търпи.

Дали проблемът не е в нас?

И аз съм с такива периоди. Полза от лекари никаква. Търся начин да покривам разходите около проблемите му, които никак не са малко. На пролет и ХБОТ мислим.

Сигурно е в нас - това поведение, тези периоди, поне според мен, са израз на безпомощността, която изпитвам в дадени моменти. За съжаление колкото и да се опитвам не мога винаги да съм положително настроена. Защото като отидем на детска площадка и гледам как се заиграва с децата до момента, в който дечурлигата разбират, че той не говори колкото тях и е доста кротък, започват да го тормозят, а аз не мога (а и не трябва) винаги да се намесвам и се чувствам  . После като се върне от градина и ми каже, че не "говори и не разбира" и затова не е казал на госпожата, ми иде да се гръмна и ето ти теб "изблици на безпомощност". И не, не се оправдавам, просто споделям, че ги имам тези периоди, независимо, че правя всичко, за да не им обръщам внимание - но на фактите как да не обърнеш внимание, не мога да си заровя главата и да си свиркам

О, и аз съм имала такива периоди и е ужасно. Но и ние сме различни едни от други, нямам познат който да не говори..ще се справят и те...
Аз минах прегледа. Посъветваха ни да си останем и аз и мъжът ми вкъщи няколко месеца. Аз не знам как ще издържим повече от един. По-специален и емоционален е, защото е бил в кувиоз и се е родил малък и е трябвало да сме доста по-внимателни с промените и с него. След две седмици сме пак на психолог и септември на комисия, но нещата са оптимистични. Средата, в която живее е ужасна за него и отиваме Август всички на село....

Здравейте, скъпи родители .Аз съм нова в темата. Дано не се ядосвате,но доста неща  не мога да прочета  и да намеря всички отговори:^
Искам да попитам за моето дете дали се нуждае само от логопед или от друг вид лекар. На 3год и 6м,почти не говори,казва само последните срички на думите.Редовно  дори аз не я разбирам.Малка част казва правилно, да не кажа  почти нищо.  Изречения от сорта"Искам мако,искам кис мако:, "Аз могааа"(всъщност  е аз не мога) ,Ви подобни прави,но е сякаш  някъде  в друг свят  буквално и често е отнесена. Играе с деца,но винати иска да е нейното,  изпада в истерии ,ако и се откаже, малко нервна е сякаш.Рядко ме слуша и все нейното  си прави.Контактна е,обичлива,но и на бой  ни налита.Невроложката не вярва да има сериозен проблем освен  логопедичен.Вие как мислите? Отчаяна съм на мисля дали детето ми не изостанало и с друго освен говора..От септ.сме в Логопедична детсса градина и дано има напредък.

На нас психолога ни каза, че детето има аутистични маркери и ако го заведа на обследване, цитирам:
"Ще ви кажат, да... детето е аутист и какво ? Ще го поставите във стигма. Повярвайте, сина ви е много ок и нещата ще се случват при него, но в негов си ритъм."
Попитах го дали не е добре да го водя на терапия и той каза, че аз и яслата (тръгва септември) сме най-добрата терапия и всичко друго би било за мое лично успокоение... С доста противоречиви чувства излязох от кабинета.
За протокола: Ден след прегледа сина ми каза с думи на колко годинки е, показвайки и с пръстче. Заснех го и на клипче, толкова щастлива бях... "НА ЕДНА" ... Малко след това започна да се опитва да пее песнички, с вярна мелодия и думи. Започна да казва "Чао". Някои думи от неговия "китайски" започнаха да стават истински думички на български. Нищо целенасочено, по-скоро повтаря. Мамо казва, но все още не целенасочено. Все тъй отвеян, необръщащ се на името си, несочещ и "странен", но все пак...
Не знам какво да мисля.

Флоресита, по-малкото ми дете, момиче, е на възрастта на твоето и не казва с думи на колко години е. Показва с ръка - кога с пръст, кога с два-три пръста, преди го правеше и с цяла ръка... Не казва и "чао", нито с думи, нито с ръка. Споко.
И тя "пее", но не истински разпознаваеми мелодии, а нейни си, и казва около пет думи - топка, татко, тете (цвете), тота (торта), Доа (Дора - Изследователката, ако не е ясно коя Дора) и напоследък мама и ам, също и няколко звука за животни. Не използва "мама" и "татко" като обръщение, за да ни вика, обаче, а уж трябвало. Сочи, дори нас напоследък ни вика с врясък и сочене към нас (освен с дърпане, както преди), но започна да го прави сравнително по-късно от другите деца.

На мен д-р Попов, без да иска, много ми скапа настроението миналата седмица, като ме попита притеснявам ли се за малкото си дете, че може да има проблем и то като баткото. Отделно, че видимо не е доволен от това, че малко се занимаваме вкъщи с баткото (не казвам, че не трябва, но е трудно да му се привлече вниманието към занимания). Още когато водихме баткото за пръв път при него, а малката беше съвсем малко бебе, той ни каза, че когато в семейството има едно дете с аутизъм, вероятността и следващите да имат, е повишена - не че не сме го знаели дотогава и не че не е близко до ума и без това. Ми не, бе, не се притеснявам, ама хич, нали - аз не съм спряла да се притеснявам за нея и развитието и, откак се е родила, дай сега и ти допълнително да ми разръчкаш още повече притесненията. Не е виновен човекът, де. Явно се има предвид в подобни случаи, че е хубаво и нея да я водя по терапии и ранни интервенции - ми няма пък. Категорично не искам. Няма да издържа, физически и психически, да се вкарам в същия филм и с нея. Физически, защото търча с колата от един град до друг и от единия край на града до другия да водя големия на ясла и на занимания, отсъствам понякога от работа заради това, а психически - ясно защо, никак не съм от борбения и активен тип майки... За баткото очевидно, очевадно се налага, но тя, ако не беше брат и, щеше да е едно най-обикновено дете, което проговаря с някой месец по-късно от повечето си връстници, каквито най-обикновени деца има хиляди. Да, брат и е налице, но тя проговаря (дано да стане по-бързо) и това ми е достатъчно.

------------------------

Много дълъг пост стана, но да допълня още нещо към Флоресита. Имам братовчед логопед, той не работи със сина ми, но го водихме да го види, когато беше още на две години и малко. Братовчед ми каза същото като психолога - за доста деца яслата е стимулът и "терапията" за проговаряне. Е, едва ли може да се познае точно за кои деца (моят за съжаление не проговори ни най-малко въпреки яслата), но има много такива.

При нас проговарянето се случи заради по- малката ми дъщеря, която много рано проговори (на около 1 1/2 г.). Разликата с баткото е 1 г. и 8 м. Благодарение на нея и той дръпна с доста неща.
Тоя Попов хич, ама хич не го слушам какви ми ги дрънкаше. Когато му казах, че синът ми е научил много думички от сестра си, той ми заяви, че това не било правилно, че трябвало да се учи от логопед, психолог ...  Много се ядосах когато получих оценката и в нея беше написал, че детето има синдром Корнелия Де Ланге  От къде го измисли не знам  Нищо подобно. Другото което изключително ме подразни е, че разбирането на детето отговаряло на 1,5 г. (тогава той беше на 3,5 г.). Също глупост. От разговорите с логопеда разбрах, че психоложката му е давала задачи/тест за деца над 4-5 г. Той от 10, изпълни 6-7 задачки. Не мога да преборя хорската предубеденост. Да, детето ми е различно лице от другите деца, но какво от това(има огромни щръкнали уши, по- особени черти на лицето, дребен и слаб)? Това автоматично ли го прави ... умствено изостанал, глупав и в т.н.? Последно го водих при една много прехвалена ендокриноложка от Варна. Е, все едно и бях довела извънземно. Взе да ми обяснява колко различно е детето ми, как да съм се примиряла и откажела, как да приема, че нищо не мога да направя за него, че той няма да е като нас- нормален  И това ми го каза лекар, завеждащ детско отделение WTF???!!??

Като ви чета сълзи  ми се стичат...В нашия случаи  аз повтарям ня мъжо,че детето си има проблем,но ной отрича  и според него щяла да проговори на 7. А тя има и други забележки,но се радвам,че е здрава и не заменям сутрешните целувки с нея.
Най-глупавото е пък да гледат външния вид и да се правят заключения! !!Моята постоянно  обръща  захапката ,потреперва,стяга се и сигурно отстрани е грозно,  но нали  е моя и не ми пука  кой какво мисли.Като я водихме на невролог уж това било нормално, ама според мен не е...