Трудно проговаряне - ТЕМА 20

Момичета, не обръщайте внимание на лекарите, които в рамките на 30 мин. се опитват да оценят децата - те го правят по калъп, а нали уж всеки е уникален сам по себе си... Голям парадокс...   

На някой яслата наистина помага. Аз имам чувството, че при нас изобщо не е така.
п.п.: Тръгнах да пиша пост относно напредъка и проблемите пак, но май стана твърде дълъг и тегав за четене и ще се въздържа 

Мен пък какво ме дразни- да ви развея малко.
имам племеница на 3 година току що навършени
и ми е ужасно неприятно като се виждам с племенницата ми и сестра ми се държи така сякаш аз съм дошла да изпитвам детето . или да гледам демонстрация. Почва да вади някакви образователни игри, последно вади карти на 'емоции"моля ви се (!!!)  и да я изпитва кое било радост кое мъка и т.н. , направо детето минава пълен изпит заради мен. за д апокаже че в норма ... племенницата ми ще ме намрази!!! добре че му нося от "забранения" шоколад. Явно на сестра ми й е ампутирано чувството за такт, а аз искам хората да бъдат разбиращи и приемащи ... ...

И аз имам такива близки, които непрекъснато ми правят демонстрации, видиш ли какво генийче е детето им на фона на моето. Пример от вчера:
"*** вече пишка сам самичък, дори не ме вика. Твоят вика ли те още? Ау, ама как така още е с памперс??? "
Това отлично знаейки, че е с памперс! Разговорът завърши със реплика към моето дете:
"Хайде, кажи нещо, само това ли знаеш???" На което отговорих просто и иронично "Ха-ха, много смешно..."
Гледам да не се впрягам, ама не винаги става... Не очаквам разбиране от всеки, но понякога навирането в лицето и сравняването много ме дразнят.

И аз имам една уж приятелка, която знае отдавна за детето, без дори аз да подозирам. В ДГ има познати и те са я информирали услужливо. Гледам я аз, че наблюдава детето, и съм се чудила защо! Откакто аз лично и съобщих какво се случва, забелязвам, че непрекъснато го наблюдава, но някак както се гледа гаден гол охлюв, а се стремиш да не забележат другите отвращението ти! Онзи ден детето се ядоса на мен и започна да се цапва сам по главата, а тя не можа да прикрие насмешката на лицето си. Адски ме заболя, но какво да направя, така ще е и с други хора занапред!

Аз понякога сравнявам моето с другите дето са в норма. Просто наблюдавам какво правят и дали и моето така прави. 😩
Заради очевадната разлика във външния вид също сравнявам. Ужасно е. Изтощаващо. Признавам трудно ми е да приема тази разлика и във външния вид. Все още си задавам въпроса "Защо на моето дете се случи?", "Дали ще го възпитам да бъде добър човек, да е отговорен, самостоятелен, щастлив?".

Аз също го сравнявам с останалите и въпреки, че все си повтарям, че не може да са изляти от калъп, че са различни си е точно както казваш - изтощително.

Еее, re_ge това е егати и тъпотията и то от близък  
А като ви чета перипетиите с докторите за сетен път се радвам, че не тръгнах да го влача насам-натам
При моето не яслата, не първата градина, а едва сегашната градина му оказа влияние
И наистина, който има възможност бих препоръчала да запише детето където са не повече от 18 деца в група!
Защото наистина има разлика, когато някой може да се занимава адекватно с децата   отделно и те не са 30 и кусур в една група.
А относно другите деца-и аз все сравнявам, но на мен ми се карат, че го изкарвам по-зле отколкото е   
А може би съм по тревожна, тъй като в нашата отчетна във фейса като чета децата как говорят и какво обясняват и все се депресирам, въпреки че реално моят не е чак толкова назад.

cvetij , "усмихна" ме с това сравнение, йоко  и аз така се вглеждам и търся под вола теле... Общо взето се радвам, че нямам близки с подобно отношение, но пък имам болезнено откровени такива. Онзи ден сме на кафе с една такава дружка, която знае всички перипетии, през които мина дребният и последствията от тях... та седим си ние и си пием кафето, а синковецът си играе на отсрещната площадка (с люлки, пързалки и т.н.) и аз съм се вгледала явно в него, а тя: "...Какво си заинспектирала в детето, виж как хубаво си играе, ако съм на него никога няма да ти проговоря..." и е права - дотолкова понякога се взираме в недостатъците им, че забравяме хубавите и силните им страни, а те със сигурност имат такива
Така че трябва, явно, и ние да се хвалим с тях, та да им "запушваме" устите (с най-добри чувства)  

Мами, от половин година насам и на нас нещо добро да ни се случи - приеха ни в общинска детска градина!!! Имат ресурсен учител, логопед и психолог. Много съм щастлива.

Ооо, колко болна тема сте подхванали!
Всеки има близки, които умират да си нахвалят отрочетата. Една такава "приятелка" преди време ме убеждаваше каква загуба на време бил този първи клас, то нищо не се учело, нейната четяла гладко преди да тръгне на училище, пращала я до магазина и там как умело си правела сметката - колко струват продуктите, колко пари дава и колко трябва да й върнат, до стотинка, а в училище смятали някакви си там глупави 14-8...На такива умирам да им казвам - моето дете завърши 1 клас и срича, 14-8 няма идея колко е, много, много му е трудно да го сметне. Друга една, която знае какви перипетии минаваме, за да издействаме ресурсен учител ми обясняваше - "ох, в нашия клас пък има едно дете от тези "СОП", ужас направо!" Викам - и моето дете е от тези със СОП, да я изгоня ли сега от масата, че голям ужас 

Майки не могат да ме ядосат много - заявявам им открито, че имам дете с проблем и бързичко млъкват. Много болно, обаче, ми стана онзи ден. Бяхме с много близки приятели на пикник. Седнали в един момент моята дъщеря и момченцето на приятелите ни /3 клас/, близо до мен, но не много близо. И слушам аз разговор - той я пита "Кате, ти защо говориш така бебешки, на детска ли ходиш още?" /много добре знае, че е завършила 1 клас/. После продължава - "Децата как те разбират в училище, сигурно никой не ти е приятел, защото не можеш да говориш?" Тя, обаче, не го прие обидно и каза "нее, имам много приятели". Той не спира "А учителите как те разбират, те сигурно само двойки ти пишат, когато те изпитват, защото ти не можеш да разкажеш хубаво урока?" Тя, обаче, пак не се дава - казва ние нямаме оценки. Накрая я срази с "ти май никога няма да се научиш да говориш хубаво и няма да можеш да четеш уроците и никой няма да иска да играе с теб, защото не те разбира" 
Не знам защо не се намесих, направо не вярвах, че чувам това, което чувах  Отделно, не мога всеки път да тичам да я спасявам от подобни приказки! В училище едно дете от съседния клас наговаряше най-добрата й приятелка да не играе с нея, защото не можела да чете. Добре, че приятелката й не се даде 
Не знам защо толкова лично го приех, но от това, което каза детето на приятелите ни, много ме заболя 

Ооох каква тема сте подхванали... На мен в Ирландия за толкова време никой никога не ми подметна или попита защо не ми говори детето, обаче като се върнахме в бг на почивка ударът дойде от снаха ми. Дъщеря ми беше на 2.6, казваше 20 думи и за двуезично дете имаше забавяне, но не беше чак много много голямо. Запита ме пред цялата рода на какво се дължи това драстично забавяне в развитието, защото видиш ли нейното дете е три месеца по-малко от моето пък не млъква и явно искаше да се изтъкне, че отглежда вундеркинд. След това една жена в детския център след като й заявих, че детето още не говори, отиде до нея, надзвери й се и я попита на колко е години и как се казва. Да се убеди лично, да не би да си измислям.
На мен от родители не ми дреме, най ми е било болно преди, когато въобще не говореше, когато деца на нейната възраст не искат да играят с нея, защото я намират за особена. Сега вече лека-полека запипва да комуникира, но още й е мнохо неясен говорът. Общо взето съм на мнение, че има въпроси и реплики, които никога не трябва да излизат от устата на възрастен човек, на децата е донякъде простено. Но за съжаление има ужасно нетактични, да не кажа садистични хора.

Чуто от дете е по- различно. Децата до някъде са копие на родителите си. Те чуват как говорят, как се държат по между си, към тях и към другите хора. Както пишеше "Не възпитавайте децата си, а себе си. Те така или иначе ще заприличат на вас.".

Нека говорят, за мен не  е по-нормално да говори, но да бие всички наред, защото тези са най-много или пък да шътка постоянно, защото така са го научили. Нашите деца са обгърнати с много любов и грижи и това на 15 години като станат ще бъде от най-голямо значение. Тогава те вече ще са добре и ще са едни сигурни в себе си, обичани хора!

Колко деца са научили от други деца, че са осиновени, а ние за едно говорене се възмущаваме. Но истината е, че много боли...

Мандаринка, а майката на другото дете не чу ли разговора с щерка ти? Тя не се ли намеси? Хубавото е, че дъщеря ти не се е дала.

Искам да попитам по-запознатите как се работи с логопедичните карти? Как логопедите занимават с тях децата?

Чудя се как да провокирам детето ми да произнася срички, като първа стъпка към произнасянето на двусрични думички. Всеки ден питам как правят патето, пилето, кравата и имам, чувството, че и на двамата ни писна. Някой път отговаря правилно, друг път - не.

Мислех да извадя букви и да му изписвам срички, но не знам дали няма още повече да зацикли. Моля да споделите какво са правили децата ви при първите си срещи с логопеда.

Ще го водя при специалисти, но следващия месец-два няма да стане, а междувременно искам да не губя време. Разглеждаме вкъщи книжки, сигурно има около 30, които периодично крия и после изваждам. Ако го попитам: Къде е йониката?, на секундата показва, но ако го попитам: Коя е тази? /примерно баба/ отговаря с "Та" /а думата баба я произнася перфектно, но с нея назовава и жабата/. А това? /примерно мече/, отговорът е пак: "Та"...

И на финала не мога да не благодаря, че изчетохте целия пост