Блгодаря за подкрепата. Трудно ми е да я изгоня, не съм толкова зъл. Сега ми е криво, но аз се променям, усещам го. Изпитвам някакъв яд, и охладнявам...Не искам повече, да бъда мил с нея /поне на този етап/, не мисля как да я зарадвам, не се радвам вътрешно когато ми звънне. Дори не ме свърта в леглото до нея. От два месеца насам говорим, аз уж се оправя за ден-два но...ще цитирам Надежда Захариева:
Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат, та всичко сринат.
И си остава в мен тая рана —
несмъртоностна, но нелечима.
Ще си дам време, искам да осъзная, кое ме дразни толкова, и не ми дава мира.
Говорихме и за секса, призна че се срамува от тялото си,и има проблем, каза също че и трябва време да го преодолее.
Относно правописа ми, първите дни писах от телефона си, не ми е удобно от там.