С какво ви дразнят свекървите?- 63

В случая на Зои, ще ме дразни мъжа ми, защото споделя всичко с майка си. За мен това е уникално дразнещо. Бившият ми споделяше всичко. За тактичност възприемаше да иде в другата стая, докато го прави.
Разберете, че има хора, на които не им се говори с родителите им по всяко време и които не обичат да споделят разни неща от всекидневието си. Брат ми се обажда на нашите два пъти в седмицата, ако има да се похвали за нещо, свързано с работата му, да ги пита как са и толкова. На мен ми пише във Вайбър, толкова често, колкото на приятелите си. В началото, когато замина в друг град да учи, споделяше повече с тях, но всяко обаждане беше да му се дава акъл, да му се правят забележки, а за голям мъж, издържащ се сам, е недопустимо да му се казва с кого да излиза, да си намери еди-каква си работа и да си сменял квартирата. Ами, престанаха, като видяха, че няма да им минат номерата.
При братовчедка ми бяха страшни обаждания от свекървата. На гости съм им за няколко дни. Прибират се от работа, аз от лекар.Сядаме да вечеряме и звъни майка му да пита какво е сготвила и как го е сготвила братовчедка ми. И докато си говорят, вечерята изстива, братчедът й затваря, ядем и после пак звъни да пита  дали си е взел хапчето за киселини, че от това обикновено ги получава. Чух ясно въпроса, понеже телефонът му беше с много силен микрофон, пък тя допълнително говореше много високо. Ей, той умря от срам, аз се чудя къде да се дена, пък братовчедка ми вдига рамене "така е всеки ден". Беше, докато не се родиха децата. Тогава вече й прекипя от обаждания " ама още ли не сте изкъпали бебето, ама с какво го къпете, ама къде го къпете, ама колко време мина, откак е ял, ама да не го удавите, кат му миете главата".

Точно така е Малките камъчета обръщат колата! Все това му повтарям на моя мъж, че отношения се развалят с няколко дребни неща, а не с едно голямо. Голямото идва и решаваш продължаваш или не, малкото дразни, тлее с години и накрая избива.
Наистина безумно ме дразни и не мога вече 4 години на го приема. Преди сватбата не сме живяли заедно и съм нямала тая чест да го слушам, а всъщност идея си нямах колко е привързан към майка си, не че е лошо, но трябва да има здравословна дистанция, за да не се наострим.

Zoι, говорили ли сте да си ги води тези разговори през деня или във време, в което не си наоколо?
Това би било някакво решение

Колко са различни хората!
Моят не само не споделя, но не обича и да звъни/не че аз обичам/.
Насила го карам да се обажда, защото е и възрастна жената. Когато няколко пъти тя звъни и той не е в къщи да ѝ се обади, почва да се вкарва в едни филми/ да не би да е болен, да е някъде на лечение, та да крием и т н/. Затова регулярно го карам да ѝ се обажда. Когато почне да му се обяснява тя, приключва набързо: добре, като си дойдем ще кажеш/почти всяка седмица лятото сме там/ или пък казва : не ме интересува, като почне с обясненията кой какво казал или направил от съседите.

Зои, и аз ще се присъединя към съвета да говориш или да се правиш, че говориш с майка ти по няколко пъти на ден и то в присъствието на мъжа ти. Подробно и на висок глас обсъждай как е станал, дали си е измил очичките, каква тоалетна хартия е ползвал, с каква паста си е мил зъбите, как си е пил кафето и така до безкрай, та дано се усети колко дразнещо е това.

  Това разредено с някоя и друга информация за акането на децата и международното положение.

ММ също не звъни. Дори за празници сякаш чака последния момент или пропуска.
Но като го хване С, трудно се справя. Да приключи разговора набързо му е неудобно явно. Но понякога не вдига, защото знае, че вдигне ли, не му мърдат 30-40 минути на телефона.

Така най-много да сподели, че Милото има колики и плаче докато не се уригне.  
Зои, извинявай, разлигавих се на твой гръб!

     За този тънък момент не се сетих.

А, кой се интересува от международното положение, Гърция може да фалира, но манджата е по-важна
Уиш, няма проблем и аз да го гледам комично вече

Не мисля, че ще му направи впечатление. Той е свикнал с това и го намира за нормално. Най - много да се зачуди защо чак след толкова години е тръгнала да споделя така подробно.

Времето ще покаже. Ако не си промениш отношението обаче имам някой предположения.  

Момче, момиче за мен няма никакво значение. Очаква се, като порасне, да не си вреш носа в личния му живот и да му казваш как да го живее, защото вече не е дете, макар да е твоето дете. 

Абсолютно. Аз 15 годишната си дъщеря не питам какво е яла в училише, какво остава възрастен мъж. Есента беше на езикова ваканция, чувахме се всяка вечер за точно 30 секунди. "Да, мамо, жива съм"- така започваше разговорът и общо взето това му беше съдържанието

Зои, време е да вкараш театрОто. Почваш да звъниш на майка си всеки път,щом мъжа ти се почеше и скоро ще се усети.